Главният герой си ти

Книгите-игри отново са тук! И спокойно можем да кажем, че това не е малък проблясък на носталгия, а цялостно завръщане на интерактивния формат у нас.

Този специфичен жанр, приближаващ книгите до компютърните и настолните игри, се считаше за мъртъв, но вече четвърта година полека-лека се издига отново. Възраждането се случва благодарение на силна общност от автори и заклети фенове, убедени, че книгата-игра може да бъде нещо атрактивно не само през 90-те, но и в днешната среда на неизчерпаеми дигитални развлечения.

Усилията на общността вече се отплащат - 2014 г. беше страшно успешна за жанра, излязоха двойно повече книги-игри от миналата година и въобще сумарно толкова, колкото от 2011-а до 2013-а общо. В книжарниците вече си има добре оформени секции, а интересните нови издания и голямото разнообразие взеха да печелят съвсем нови фенове на интерактивните приключения.

Какво представлява книгата-игра?

„Книга, в която главният герой си ти", гласи простичкото обяснение.

Основният механизъм са решенията, взимани от читателя преди края на всеки от стотиците кратки епизоди, на които е разделена книгата:

Ако искаш да влезеш в битка с преследващите те стражи, мини на 23

Ако предпочиташ да им избягаш, премини на 37

Така изборът, който читателят направи, го праща на друг посочен епизод в нелинейното развитие на историята. Много книги-игри съдържат единствено тази основна механика в себе си и тя успява да обедини магията на четенето с усещането, че самият читател взима участие в събитията.

Често се добавят други игрални елементи - например вписване на данни в дневника на приключението, хвърляне на зарове, логически загадки, избори за развиване на умения и показатели на героя, събиране и използване на предмети, движение по карта и какво ли още не. В историите често има битки и някаква бойна система, а  жанровете са доста разнообразни и включват спортни, фентъзи, фантастика, хорър, трилъри и криминалета.

Форматът постигна изключителна популярност в България през 90-те, когато издателствата "Плеяда" и "Мега" понякога пускаха по няколко книги на месец, български и преводни, които увличаха подрастващите толкова, колкото никакви други книги не успяваха.

Новият шанс за жанра

Историята за забележителното възраждане на този тип книги разказва един от основателите на „Сдружение „Книги-игри" Николай Гьошев. Той създава движението с приятеля си Александър Торофиев в началото на 2014 г., за да официализира това, което така или иначе е в ход - новата вълна на писане, превеждане и издаване на книги-игри у нас.

Всичко започва от форума на knigi-igri.net, където феновете на жанра се събират, спомнят си любимите си заглавия от 90-те и в края на 2011 г. предприемат и конкретни действия да възродят жанра. За начало на втората вълна се смята моментът, в който Торофиев (под псевдонима Ал Торо) сам издава своята книга-игра „Котаракът и Черният нарцис" - една книга, вярна на традициите в жанра, съдържаща елементи от най-хубавото от старите класики. След това някои от познатите от 90-те автори се завръщат с нови свои неща - Ейдриън Уейн, Майкъл Майндкрайм, Колин Уолъмбъри, Джордж М. Джордж - до един псевдоними, които феновете помнят добре.

След вътрешен конкурс във форума се появяват и млади, непознати до момента автори, които Николай и Александър се заемат да издадат в сборниците "Призвание герой". Това издание вече се превърна в традиция и веднъж годишно събира по няколко нови български книги-игри в различни жанрове, а третият му брой се появи миналия месец.

Паралелно с това Николай и Александър не спират да колекционират стари книги-игри, като ги сканират и разпространяват в дигитален формат, а не пропускат възможност и да ги раздават безплатно на малки и големи по книжните изложения, на които участват. Имат и инициатива „От голямо за малко дете", в която фенове с богата колекция книги-игри даряват част от тях и те се озовават в ръцете на деца, за пръв път запознаващи се с жанра.

Въпреки че новите книгите-игри се продават и онлайн на сайта LegacyOfKreya.com, голяма част от продажбите им стават по класическия начин през книжарниците, като там например първият сборник „Призвание герой" е продал 650 бройки. А самите книжарници, отначало подозрителни, вече без колебание грабват всичко ново с марката „книга-игра".

Николай и Александър осъществяват всичко на свои разноски с помощ от общността и не очакват печалби за себе си - правят го за удоволствие и се радват, че им се получава. „От това не може да се спечели, общо взето си избиваме разходите и каквото се изкара отгоре отива за следващата книга", казва Николай, който работи като юрисконсулт.

Двамата не спират да следят и книгите-игри в чужбина, като вече издадоха няколко от тях на българския пазар - „Кръвта на зомбитата" на един от доайените в жанра Иън Ливингстън, руската „Тихото училище" и френската „Съновидение".

За малки и големи

Българските автори на книги-игри са предимно хора, които упражняват съвсем други професии и писането за тях е хоби. Те също нямат намерение да припечелят от начинанието, но въпреки това страстта им ги прави доста продуктивни. Николай Гьошев разказва, че издаваните в сборника „Призвание герой" творби минават предварително през форума, обсъждат се, редактират се, дават се идеи откъм механизми и баланс на игралната част. „Почти всяко едно приключение е плод на едни взаимни усилия на автори, редактори и гейм тестове".

Той уточнява, че повечето нови книги-игри не са за деца и ги определя като 16+ материал. „Общо взето авторите си ги пишат като за себе си, да се харесат и на себе си".

Но за най-малките също има страхотни предложения - например двете книги под определението „приказка-игра" на Никола Райков. „Голямото приключение на малкото таласъмче" и „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче" са за най-малките читатели и за техните родители, които искат да ги запалят по литературата.

В тях децата определят постъпките на таласъмчето (дали да отиде в гората или в планината, дали да се притече на помощ на някое животно), докато четат книгата сами или заедно с родителите си. Има около 30-40 различни (и все щастливи) края на историята и така всяка вечер детето може да се радва на променена история за един герой, който няма скоро да му омръзне.

Книгите предизвикаха истински бум сред родителите, Никола Райков е широко препоръчван във форума на BG-Mamma, а миналата година спечели и наградата за най-добър детски фантаст.

Да бъдеш цар Калоян

С успешна нова поредица може да се похвали и Георги Караджов, който тази година ще издаде своята втора книга-игра от серията за цар Калоян, "Калоян - Ромеоубиец". Първата част „Калоян и златният печат" е книгата-игра, обявена за най-добра от новата вълна в жанра. Караджов е изследовател на живота на Калоян и дава възможност на читателя да влезе в ролята на владетеля, да води България в реални исторически битки и да вземе множество решения за устройството на държавата, нейното развитие, данъци, търговия и сложни преговори с църквата, болярите, простолюдието и съседните ни държави.

За "Калоян и златният печат" Караджов спечели „Златна никса 2013", учредената награда за най-добра книга-игра, издадена в България. Това е само един от трите активни конкурса за книги-игри, а кандидатите да ги спечелят се увеличават постоянно.

„Всъщност в цял свят има възраждане на жанра", казва Николай Гьошев. И обяснява, че в последните три години този тип книги се разпространяват и като приложения за смартфон, и в различни онлайн формати. „Никога няма да стигнем интереса от едно време", откровен е той за ситуацията в България, „Но това не ни е и целта. Целта ни е просто те да си съществуват, да се задържат като някаква ниша, някакъв жанр в българската литература".

И разбира се, да продължат да превръщат купища млади хора в читатели.

#1 pepe 18.01.2015 в 09:02:24

Абе Уебкафе, трябва доста да сте я закъсали, зада пускате статии за книги-игри на сайт, за който се предполага, че се чете предимно от възрастни хора. Напоследък статиите "жени срещу мъже/те/" вече май не ви се котират високо, та търсите с какво да ги замените. Имам идея - наместо да превеждате статии от Джезабел, Хъфингтън Пост, Дейли Бийст и т.н., вземете да превеждате отвреме на време по някоя статия от The Economist примерно, преди време имаше такива, и те могат да предизвикват разгорещени дискусии, но поне в тях има някакъв смисъл. Да дискутираме книги-игри за мен поне няма смисъл.

#2 Spinoza 18.01.2015 в 15:56:11

Драги pepe, забележи, че статията е публикувана в раздел Lifecafe. Всеки с интересите си, защо да хейтим нещо, което не ни допада? Чети си Достоевски и Толстой, бий се в гърдите какъв сериозен литератор си и дискутирай сериозни теми относно икономика и политика в някой друг раздел на сайта, ако обичаш.

#3 pepe 18.01.2015 в 17:24:07

Драги "Спиноза", а ти на колко си годинки и защо смяташ, че аз съм литератор? И ЛайфКафе не е ДетскоКафе, всъщност доколкото си спомням имаше ограничение за минимална възраст като се регистрираш.

#4 Spinoza 18.01.2015 в 18:52:50

По-скоро ти се държиш незряло, отричайки този жанр на литературата. Понякога дори в детските приказки има поуки, които биха били полезни за "узрели" хора като теб. Но така е то с ограниченото мислене на българина...

#5 Дракон с кисело зеле 19.01.2015 в 20:49:02

Това не е жанр на литературата. Книгите-игри са много хубаво нещо, обаче точно тук не е добра идея да се рекламират.

#7 pepe 21.01.2015 в 05:01:32

Вижте сега, автора на статията и приятелите му - колкото и да се силите да пишете глупави коментари и да слагате минуси, /почти/ всички са наясно какво е положението. Това не се случва за първи път - нито на този сайт, нито на мен специално. Повечето хора просто не смятат, че подобна платена история си заслужава дори толкова от вниманието им, колкото да напишат отрицателен коментар. И проблема в случая не е толкова, че е платена, каквито има и други, които всички се правим учтиво, че не забелязваме, а че е неуместна /не на място/.

Новините

Най-четените