Тревожна новина долетя, проби февруарската суграшица и стигна до хората - потребителската кошница била поскъпнала. Тъй като "Поскъпване" е една от думите, които изострят вниманието и на най-разсеяните слушатели, та и аз нададох едно ухо, че да се чувствам информирана.
И какво да чуя - скокът на цените бил най-вече при доматите и краставиците. А при тиквичките направо бил драстичен. Ти да видиш!
Едно време в учебника ни по родинознание за първи клас пишеше, че тиквичките, доматите и краставиците са летни зеленчуци. Даже и картинки имаше.
Оттогава мина много време, родинознанието все повече се трансформира в "Човек и природа" и все така би трябвало да учи кое кога расте. Междувременно не се е случил катаклизъм от вселенска величина и тиквичките, доматите и краставиците си остават летни зеленчуци.
Или оранжерийни, което е все по-скъпо начинание, особено в южните ни съседки. Там токът през 2025 г. скочи с над 30% и поддръжката на оранжерия, логично, се превърна в гълтащо пари занимание. Без изгледи да става по-евтино в обозримо бъдеще.
Високите цени на несезонните зеленчуци, макар и оправдани, предизвикват специфично недоволство, което само показва колко преситен е Западът, към който принадлежим.
В опит да отритнем изцяло сезонната цикличност и да ядем каквото си искаме, когато си поискаме, забравяме, че не можем да заповядваме на природата.
Не чак толкова отдавна не ядяхме таратор и шопска салата през зимата. Просто нямаше с какво да си ги направим. Чакахме търпеливо пролетта и лятото, че да се "хванем за зелено".
Сега сме изправени пред дилема - дали да запазим навиците си, които ще ни излизат все по-скъпо, или да се върнем крачка-две назад и да се храним със сезонни продукти. Тук универсален отговор няма, всеки сам си прецеНЯ, както се казва.
Само че положението е "или-или".
Или решаваме, че не можем да се лишим от летни зеленчуци насред зима и смело плащаме цената им без оплаквания, или си припомняме, че през този сезон имаме изобилие на зеле, моркови, ряпа, праз, картофи, цвекло, карфиол и спанак, които няма да съсипят портфейла ни.
Да, несезонното хранене е скъпо и икономическата обстановка подсказва, че ще става все по-скъпо.
Това не е синоним на апокалипсис. Не значи, че трябва да напълним хладилниците си с полуфабрикати, за да оцелеем някак си до пролетта. Значи само, че трябва да ударим паузата и да се замислим колко сме капризни и излишно инатливи.
А след това... защо не да звъннем на мама или баба и да я попитаме какво можем да сготвим със зеле, картофи и моркови.
Последното върви с бонус, че мама и баба ще се зарадват да окажат кулинарна помощ. Все пак са от време, в което тиквички през зимата нямаше.
