Красиво е.
Очите ти попиват величието на природата, вместо поредния екран, тишината изтласква хаоса от съзнанието ти и позволява отново да чуеш мислите си, а дробовете ти поглъщат чистия въздух, който сякаш пречиства организма ти от натрупания стрес.
Трудно ще откриете подобно изживяване в столицата, но то е достъпно само на няколко километра от София - в завития в горски уют Лозенски манастир.
Преди лятото да си е отишло напълно, заедно с нашите приятели от Generali ще ви изкушим точно с тази идея за бързо бягство от шума и стреса на големия град.
Достатъчно близо е, за да се разходите и да се върнете за един следобед. Същевременно е достатъчно далеч и да се почувствате леко ваканционно, като поне за малко оставите грижите, плановете и ежедневните ангажименти зад гърба си.
Още повече, Лозенският манастир "Свети Спас" ще ви посрещне и с история, която като нищо може да резонира с живота на много съвременни хора. Основен е през далечния XII век, а след това разрушен след османското нашествие. Възражда се веднъж през XVII век, приютявал е училище и калиграфска школа, а когато става център на архиерейско въстание, отново е разрушен. Въпреки всичко през 1821 г. е изграден отново върху старите си основи.
С други думи, земята, върху която ще стъпвате, ако посетите манастира, е напоена с идеята за възраждането, за новото начало, за научените уроци и за силата на упоритостта и вярата. Дори в самия себе си.
Но преди да осъзнаете тези проникновения, ще ви трябват няколко ценни съвета за стигане до Лозенския манастир. Точно тях ще ви дадем с нашия собствен пътепис.
Всяко пътешествие има своята начална точка, а нашият сборен пункт беше паркингът пред Националния стадион "Васил Левски". В тази петъчна утрин трафикът в центъра на София само затвърди желанието ни да избягаме.
Напомни ни и друго - че всеки план, свързан с шофиране, е придружен от риска да се случи някой дребен (или не толкова дребен) инцидент. Спокойствието на пътя е пряко свързано със сигурността, а тя идва от застраховката.
Ето защо преди да потеглим, през смартфон влязохме в портала My Generali, откъдето бързо и удобно всеки може да прегледа своите застрахователни полици, да плати вноска или да поднови застраховка Гражданска отговорност, Каско, Домашно имущество или пакет Автогрижа. Очаквайте и нови функционалности в мобилния портал, като сключване на нова застраховка, изцяло онлайн.
Web версията е изцяло mobile-friendly, а съвсем скоро идва и мобилното приложение, което ще ви помогне да спестите допълнително време при грижата за автомобила си и да използвате това време именно за пътешествия.
След като сме се убедили, че всичко със застраховките на автомобила е наред, можем спокойно да потеглим към Цариградско шосе, където взели на косъм шофьорския си изпит индивиди и нереализирали се каскадьори демонстрират (не)умения на пътя и липса на търпение. Но, както казахме, застраховката носи спокойствие, а не ни трябват нерви точно преди бягството ни към природата - оставяме ги да се надпреварват на пътя, а ние спокойно поемаме на юг към село Лозен.
За тези, които не са запознати, селото се намира на едва 17 км от София, а самият манастир - на още 5 км югоизточно от него. Вариантите да стигнете до селото са два - или по магистралата и да отбиете вдясно на първия изход, или през Околовръстното.
Имайте предвид, че ако минете по магистралата, трябва да имате винетка, въпреки че реално става дума за едва няколко километра път. Ние избрахме точно този маршрут, при което след отбивката сравнително гладкият асфалт в началото на "Тракия" беше заменен от настилка с повече кръпки от якето, наследство от младостта на дядо ви.
С други думи - трябва да се шофира внимателно. Застраховката е първата проява на загриженост на автомобила, но отговорността на пътя трябва да е налице при всяко сядане зад волана. Не че не си знаете, но да припомним.
Крайната ви цел е Лозенският манастир "Свети Спас". Името е важно, тъй като в и около Лозен има няколко храма и това носи риска да се объркате в търсене на правилния, ако разчитате на GPS. Поне до един момент навигацията ще ви е от полза, но последните етапи са особено пипкави. Спокойно, тук сме, за да помогнем.
Важното в Лозен е да стигнете до Учебната база на Българския червен кръст (БЧК). По възможност - здрави, защото идеята не е да влизате там.
Пред нея ви очаква голям паркинг в случай, че искате да поемете по започващата няколко метра след паркинга екопътека. Имайте предвид, че на паркинга могат да се съберат около десетина автомобила, пък кой знае - може да хванете ден, в който мнозина са решили да се отдадат на бърз туризъм...
Това, което ние ви предлагаме, е едно автопътешествие до самия манастир. Забравете екопътеката и се огледайте внимателно - метри преди учебния център на БЧК има завой надясно.
Ако завиете по него, ще започнете постепенно да се изкачвате. От лявата ви страна са няколко хижи, а от дясната са гъста редица дървета - първите признаци, че поемате навътре в гората и нагоре в планината (тук някъде се крие песен, но тъй като отивахме за пръв път не ни беше до стихоплетстване...).
Пътят след това поема стръмно нагоре, а асфалтът свършва, така че следвайте максимата "Бавно и славно".
Съвсем скоро очаквайте новото мобилно приложение My Generali, което ще бъде налично за Android и iOS, а междувременно можете да се възползвате от функционалностите на платформата в мобилната версия. Всичко онлайн - бързо и удобно.
Манастирът е напълно достижим с автомобил, но се изисква подходящ такъв - не задължително 4x4, но със сигурност по-висок.
Докато внимателно маневрирате по тесните участъци и преминавате завой след завой, над колата ще се спуска сянката на широколистни дървета. Истинската награда за духа е в края на пътя, когато достигнете самия манастир, но изкачването е първият етап на прехода от градската джунгла към истинската гора, обагрена в богато разнообразие от нюансите на ранната есен.
Напомняне, че всички имаме нужда от цвят в живота си. И от по-чести почивки.
Ще разберете, че сте близо до крайната си цел, когато достигнете до чешма с няколко пейки. В нашия случай, въпреки скорошните дъждове, от нея не течеше животворна течност, а бяхме забравили и бутилки с вода преди пътуването...
Така че важен съвет: носете си вода!
Чешмата е само на 700 метра от манастира. Ако шофирането дотам все пак е изпитало нервите ви, голямо удобство е, че винаги можете да паркирате край нея и да продължите пеша. Оставащото разстояние се изминава за около 11 минути по класическия начин - леви, десни, леви, десни...
Но тъй като си говорим за автомобилно пътешествие, ако всички досега описани изисквания са изпълнени, можете да продължите към Лозенския манастир и на четири гуми, вместо на два крака. Пред портата му ще видите достатъчно място за няколко автомобила и тогава вече - щете, не щете - ще трябва да оставите удобната седалка. Но си струва. О, колко си струва!
Зад портата ни посрещна мило куче, което влезе в ролята на рошав гид (докато не ни заряза, за да пийне малко вода от друга близка чешма и да се отдаде на блажено търкаляне по земята).
Без значение дали сте религиозни, или не, Лозенският манастир "Свети Спас" ще подейства облагородяващо на духа ви. След последното му възстановяване е изградена съществуващата и до днес църква "Свето Възнесение Господне". В нея можете да видите както оригинални икони отпреди повече от век, така и реставрираните стенописи в трите купола на църквата.
Гледката е нещо, за което после ще можете да разказвате, защото никъде другаде в Софийско няма да намерите храм, в който да са изобразени толкова много светци и исторически личности.
А може и просто да се насладите на тишината, която в самата църква ще ви обгърне от всички страни и ще ви позволи за малко да успокоите ума си и да погледнете навътре в себе си.
Това не ви влече? Дошли сте за гледката? Няма проблеми! Навън също не е кой знае колко по-шумно. Напротив, цялата зона на манастира е един остров на спокойствието, особено когато идвате от натоварен ден в столицата.
Има го усещането за кътче сред природата, в което човек за малко да се почувства човек. А от градината на манастира можете да вперите поглед и към очарователната картина на Софийското поле, която ще ви остави топъл спомен, бил той и под формата на снимка в смартфона ви.
С изненада ще откриете колко високо се намирате всъщност. Ако някога сте играли или все още играете игри, сравнението с картата от някоя реално-времева стратегия (RTS) е неизбежно. Но реалността е съвсем различна от виртуалните забавления.
Тук, толкова близо и същевременно толкова далеч от София, ще откриете онова, което ни липсва в ежедневието на бързи обороти - покой. Чувството, че си на мястото си, нищо, че за пръв път стъпваш там. С всяка глътка въздух чертичките на личната ви батерия - физическа и психическа - ще стават все повече.
А когато решите, че ви е достатъчно, качите се в колата и поемете обратно надолу, ще го направите с нови сили за всяко предизвикателство, което може би ви очаква.
Докато се спускате по пътя в сянката на дървесния тунел, обгръщащ пътя, отново карайте внимателно - не само за вас, но и за хората, поели пеша към манастира по същия път.
Дайте им тази сигурност, която My Generali дава на вас, когато тръгвате на път. И запомнете, че само на няколко километра от столицата има място, в което царуват мир и спокойствие. И от което ще ви изпратят с усмивка и "Елате пак!". Пожелание, което ще ви се иска да превърнете в реалност възможно най-скоро.
---
Повече за My Generali можете да научите тук.
