Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Децата на еленовъдите от Севера, които сами решават кога да ядат и спят

Доста можем да научим от подхода на саами Снимка: iStock
Доста можем да научим от подхода на саами

Западните общества го откриха преди десетилетия, дадоха му име и още дискутират добро ли е, или лошо.

А либералният подход при отглеждането на деца си е "открит" от хилядолетия и е напълно естествен за хората, които все още живеят близо до природата, в нейния ритъм и спрямо нейната милост.

Саамите, коренното население на еднo от най-суровите кътчета на Земята - северните части на Скандинавия, Финландия и Колския полуостров в Русия, оцеляват от хилядолетия, отглеждайки северни елени в неблагодарната пустош на Арктика.

Това е тежък и труден живот и трябва да си готов за него. И саамите подготвят децата си, като им дават максимална свобода.

Децата на тези номади сами решават кога да ядат, кога да спят, как да се обличат - дори и при минус 30 градуса. И така сами от малки се научават на самостоятелност и издържливост, които в техния свят са равнозначни на оцеляване.

Това обаче изобщо не означава, че децата са оставени да правят каквото си искат и са недисциплинирани. Напротив - от много малки те помагат на възрастните и се учат на еленовъдство. Просто усвояват правилата по различен метод.

Снимка: iStock

Това, в немалка степен, е обусловено и от номадския начин на живот на саами. Той е изцяло обвързан с елените, които осигуряват не само храна, но и дрехи и подслон за този народ.

Северните елени, които саами отглеждат, са полудиви. Те обикалят безспир из тундрата на Арктика, за да търсят храна - мъх и лишеи. И хората се движат с тях.

Допреди няколко десетилетия саами са били изцяло номади. Сега ползват моторни шейни и повечето имат постоянни жилища, но животът им продължава да е подчинен на ритъма на елените и древните традиции.

И на северната природа - къси дни и ужасяващ студ през зимата, и безкрайни дни и незалязващо слънце през лятото.

Лятото, освен това, е важно време за саами - тогава те се събират, водят със себе си и стадата елени и маркират младите животни, за да е ясно кой елен чий е. Това отнема седмици и се прави само през нощта, когато е по-хладно, за да е по-малко стресиращо за животните.

И именно този номадски живот, подчинен на циклите на природата, не позволява планиране и фиксирани графици за цялото семейство - то се посвещава на това, което трябва да се прави в конкретния момент. Когато се маркират елените, например, всички променят ритъма - спят през деня и работят през нощта.

Затова и е донякъде логично това да важи и за ритъма на децата.

Те нямат избор да не тръгнат с родителите си и да не им помагат, но извън това са свободни да определят сами графика си. Децата на саами ядат, когато са гладни. Няма такова нещо като събиране за вечеря или хранене под час.

Лягат да спят, когато им се спи - обикновено дремват през деня през лятото. Често саами са и "калени" - те могат да спят навсякъде, при всякакви обстоятелства и по всяко време.

Друга причина за "гъвкавото" спане е и близостта до Северния полюс - през лятото, когато има слънчева светлина почти денонощно, организмът не произвежда толкова мелатонин и хората спят по-малко, а през зимата е обратното.

Снимка: iStock

Затова и по-малките деца често играят през нощта, а по-големите ходят да ловят риба и се връщат на сутринта.

Не им се казва и как да се обличат, като често използвана фраза е "Ти си знаеш".

Ако някой е прекалено леко облечен за студа навън, възрастните вместо "облечи се по-дебело" казват "ти си знаеш". Така оставят детето само да прецени и дори да сбърка, от което бързо само ще се научи както как да се облича, така и как да преценява какво е времето.

Културните различия спрямо по-южните общности показват и различни проучвания. Например при сравнения на анкети на родители саами и родители норвежци първите се оказват по-толерантни и склонни да дават свобода на децата си.

От отговорите на родителите също така излиза, че саморегулацията при хранене и сън се практикуват по-често при саами, отколкото при етническите норвежци. Децата са саами са и по-социално независими.

Родителите саами пък упражняват далеч повече индиректен контрол и са по-малко толерантни към детската агресия, прояви на характер и изблици на ревност.

Под индиректен контрол се разбира различен подход - ако някой от семейството види как е облечено детето, е доста вероятно да му каже нещо шеговито и не толкова директно като "Да не отиваш на плаж?". Така изборът и нуждата от замисляне отново е в полето на детето, а не на възрастния.

А и с подобен модел с по-малко унифициране и налагане от страна на възрастните, децата растат с идеята, че хората са различни. Както и че трябва да са находчиви и изобретателни.

Защото за родителите, също отгледани така, основните ценности в суровата пустош са независимостта, твърдостта и устойчивостта, които се изграждат с подобна саморегулация на децата.

Снимка: iStock

"На тях нищо не бива да им се дава наготово - това е в центъра на педагогическите методи на саами", обяснява пред "Би Би Си" Рауни Аарела-Виряла, професор по педагогика в Университета на саами в Норвегия.

"В западния начин на мислене често се очаква възрастните да възлагат задачи, докато при нас действията се базират на свободен избор - независимо дали става дума за сън, или избор на хоби. Възрастните просто не могат да казват на децата какво да правят и да поставят граници", казва тя.

"Освен това ние не планираме толкова. Нещата в природата се случват, когато се случват", допълва Виряла, която също е саами и е майка на две деца.

Този подход обаче не бива да се бърка със слободия или липса на правила. Напротив - това, че на децата се остават решения, които в други общества се вземат от възрастните, не значи, че няма социални норми и задължения.

От малки децата се учат и трябва да помагат при отглеждането и работата покрай на елените, както и че са част от общност.

От невръстна възраст те усвояват базовите умения за оцеляване в Арктика - да боравят с истински ножове, да палят огън, да се ориентират в природата, както и да маркират и разпознават елените от стадото на семейството си.

Затова и от страна на общността, уменията за оцеляване са начинът да се измери дали дадено дете или човек се справя в живота.

И понеже имат свободата да избират, не всички остават със стадата като пораснат. Защото това е наистина труден живот. Въпреки традицията.

   

Най-четените