Онзи ден, докато се прибирах, подпетила новите си обувки, защото ми стегнаха на път за вкъщи, не знам защо се сетих за една от най-екзотичните български двойки в момента - Емили-Тротинетката" и Тихомир/Мелиса. Чак после, след като вече бях натикала омразните обувки обратно в кутията с намерение още утре да ги заменя в магазина за по-голям номер, осъзнах защо точно тези иконични образи на жълто-медийното пространство са изплували във въображението ми.
И по-точно този на Тишо - културистът, който придоби известност покрай участието си във "Фермата" и който впоследствие реши да стане жена. Но още по̀ впоследствие, когато вече почти го беше издокарал на жена, пък обърна плочата и положението стана "На̀ ти си гримовете, дай си ми мускулите".
Изведнъж ми просветна каква аналогия е направило подсъзнанието ми между злополучната ми покупка и Тишо. Да върнеш едни обувки в магазина е лесно, каза то, подсъзнанието ми, но да върнеш един пол - изобщо не е.
В много случаи подсъзнанието ми е доказвало, че е много по-мъдро и адекватно от мен, заради което не съм го харесвала особено, за да не кажа направо, че съм го мразила, но в този конкретен случай признавам, че сме на едно мнение.
Има неща в този наш, даден ни за еднократно ползване живот, с които не бива да се заиграваме безразсъдно като дете с мъртво коте, което после тича при майка си и я моли да го съживи.
Всички са подозрителни
Въпреки че пазителите на Граала на традиционните морални ценности са твърдо убедени, че транссексуалните са си обикновени хора, но "само така се правят", обективната истина изобщо не съвпада с тяхната истина и изобщо не става въпрос за някаква сатанинска приумица, срещу която човечеството трябва да се бори.
На транссексуалността, особено когато е в комбинация с полова дисфория*, изобщо не е трябва да се гледа повърхностно и в никакъв случай с насмешка. Да се събуждаш всеки божи ден с мисълта, че ти не си човекът, който живее в това тяло, сигурно е също толкова травмиращо, колкото да се опитваш да наместиш XL тяло в рокля или джински с размер XS.
И пак, противно на разпространеното схващане, че транссексуалността е плод на съвременния войнстващ либерализъм, ще кажа, че транс-хора е имало и по времето на прабаба ви - просто тогава не се е говорило за това, а тези, които са се осмелявали да изложат на показ истинската си същност, са били считани за нелепа "грешка на природата".
В 21-и век обаче грешката е поправима. Друг е въпросът дали грешката е вярна...
Щом законът казва, че може, защо да не може
Швеция е първата страна в света, която през 1972 г. разрешава със закон на транссексуалните хора да променят пола си. Освен това държавата поема всички разходи (които варират между 200 хиляди и един милион крони) по дълготрайния процес, в който влизат хормонална терапия, консултации с психолог и хирургична интервенция. Условието е пациентът да има навършени 18 години и да е пребивавал постоянно в страната поне една година.
През 2018 г. е внесен за обсъждане законопроект, според който лица, навършили 15 години, също да могат да променят пола си при наличието на определени обстоятелства, а лица, навършили 12 години - да имат правото да сменят юридическия си пол.
Законопроектът обаче е посрещнат с голяма критика, а становището на националната здравна комисия е, че понеже, също като стерилизацията, оперативната смяна на пола е необратима процедура, трябва да са налице неоспорими доказателства, че тя е абсолютно наложителна и ще донесе само ползи, но не и вреди, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план за пациента.
В полза на аргумента да не се разрешава намаляването на възрастта Комисията използва статистически факти: през 2017 г. 536 момичета на възраст 10-19 години са се подложили на хормонална терапия за смяна на пола, но според показанията на техните лекари и родители много от тях впоследствие са съжалили за избора си и то до степен, че дори да посегнат на живота си.
В голям процент от случаите тези пациенти са с придружаващи диагнози като анорексия, аутизъм и др., затова и желанието им за промяна на пола произтича по-скоро от психическа нестабилност и личностно разстройство, отколкото от реална необходимост.
Друго, което притеснява специалистите, е, че хормоните, използвани при химическата смяна на пола при биологичните мъже на възраст 15-19, носят висок риск от скелетни изменения, сърдечни и ментални проблеми.
Божественият препарат
В съседна Дания са стигнали дори по-далеч: там са на път да премахнат изцяло възрастовата граница за юридическата смяна на пола. В момента тя е 10-12 години, но се очаква правителството да приеме закон, според който дори новородените ще имат право да сменят пола си по документи, въпреки че Комисията по етика е категорично против.
От друга страна все повече малолетни ежегодно се подлагат на хормонална терапия за фактическа смяна на пола. Легалната възраст за това е 18 години, но законът позволява това да стане и в по-ранна възраст, ако родителите са съгласни.
Най-младият пациент засега е Ким Сторм, която е на 11, когато започва хормонална терапия през 2019 г. Майката на Ким споделя, че още от четиригодишна възраст дъщеря ѝ не се възприема като момиче. А когато след първото си посещение на градския басейн попитала защо не изглежда като другите момчета, ѝ станало ясно, че нещата са сериозни и трябва да се предприемат съответните мерки.
Инжекцията с веществото стоформон, която поставят на детето на всеки три месеца, цели да спре пубертета и съответно развитието на вторичните полови белези. Препаратът се прилага изключително на хора под 18-годишна възраст. При момичета като Ким, които още не са получили първата си менструация, той се оказва особено ефективен, защото спира развитието на гърдите и стимулира развитието на пенис и окосмяване като при мъжете.
В следващата фаза на терапията Ким ще мине на тестостерон, с помощта на който трансформацията ще бъде завършена. След това ще продължи да бъде на хормонална "диета" до края на живота си.
Според данни на Клиниката по сексология към държавната болница в Копенхаген между май 2019 и август 2022 г. са получени 1073 заявки за смяна на пола, като само през миналата години 191 от тях са били от страна на малолетни лица.
Понеже ми стана любопитно какво става с Ким към днешна дата (за късмет техните, без да искат, са избрали полово неутрално име!), проверих Instagram профила му. Краткото био гласеше: "Аз съм 13-годишно транс-момче и ако имате някакви въпроси, може да ми пишете." Последната снимка беше отпреди две години, както и последните новини за него. Изглежда, че Ким Сторм се е покрил...
В Норвегия законът за право на юридическа смяна на пола е приет през 2016 г. Според професора по право Мартин Халворсен това е най-либералният такъв закон в света, понеже позволява на гражданите да сменят пола си на хартия, без значение дали са започнали физическа трансформация или не, или дали изобщо са склонни на такава.
Просто решаваш един ден, че не искаш вече в паспорта ти да пише "пол: мъжки" и въпреки, че изобщо нямаш намерение да си "пускаш" цици или да караш децата си да ти викат "мамо", спокойно можеш да подадеш молба пред съда да промениш както името си, така и пола си в гражданския регистър.
Хем е просто като фасул, хем не е. Защото, както може да се очаква, да се възползваш от едно такова гражданско право води със себе си редица неприятности, най-вече от чисто бюрократично естество.
Внимавай какво си пожелаваш...
Има обаче транссексуални скандинавци, които биха казали на всеки, който се чуди как да актуализира документите, които някога е подписал като старото си "аз": "Да ви имам проблемите!", защото техните са много по-сериозни.
Такъв е случаят на 35-годишния швед Микаел Крусе, който, малко след като се запознава с настоящата си съпруга Линда (42) преди седем години, започва хормонална терапия за смяна на пола. За да заживее като Юлия. През всичките тези години Линда е неотстъпно до съпруга/съпругата си и заедно с него/нея преминава емоционално през всичките адски етапи на трансформацията.
Но Микаел/Линда стоически понася всичко, защото е убеден, че е на път да сбъдне една отколешна мечта - не просто да се отърве от мъжкото си тяло, а да се отърве от безличния, отчаян, депресиран човек, който е живеел в това тяло през цялото му детство и юношество.
След много колебания и терзания най-накрая се решава да потърси съвет относно състоянието си в една шведска клиника. Когато му поставят диагнозата "полова конгруентност", т.е. несходство между биологичния и психологическия пол, Микаел чувства моментално облекчение. Не се поколебава и за миг преди да започне процес по смяна на пола си. Мисли си, че когато трансформацията завърши, най-после ще бъде пълноценно човешко същество, ще бъда себе си.
Преди много векове баснописецът Езоп е казал: "Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне." E, той е имал предвид, че човек не бива да призовава смъртта дори само на майтап, понеже тя наистина може да дойде, но в случаи като този на Микаел поговорката е също толкова валидна.
След като прекарва седем мъчителни, както самият той ги определя, години в тялото на Юлия, Микаел трябва да признае пред себе си, че така и не е успял да намери менталния покой, за който толкова е копнеел. Междувременно е диагностициран с Аспергер и Синдром на дефицит на вниманието и суперактивност, което навежда съпрузите на мисълта, че проблемите на Микаел най-вероятно изобщо не са свързани с липсата на гърди и клитор.
Осъзнавайки, че е направил колосална грешка, пожелавайки да бъде жена, през 2021-а Микаел започва процес по обратна трансформация. Този процес обаче се оказва в пъти по-сложен и болезнен, отколкото този на превръщането му от мъж в жена.
Микаел и Линда се обръщат към няколко шведски медии в опит да привлекат общественото внимание към факта, че в Швеция е станало също толкова лесно да смениш пола си, колкото и да си смениш прическата.
В резултат на това много мъже и жени от цялата страна се свързват с тях, за да споделят, че се намират в същото положение като Микаел - прибегнали са до крайни мерки, включително оперативни, преди да осъзнаят, че проблемът им е от съвсем друго естество.
Общественият дебат, който семейството успява да разпали с медийните си изяви, едва ли ще промени сега действащият закон, но поне дава много храна за размисъл. Микаел е решен да направи всичко възможно, за да осведоми хората и особено родителите на подрастващите относно негативите, които носи със себе си промяната на пола.
"Не е редно да се оставя такова, завинаги променящо живота решение, в ръцете на деца и тийнейджъри, които все още се опитват да намерят себе си," казва Микаел. А на всички онези, които са в положението, в което е бил преди първата промяна, дава следния съвет: "Дайте си време. Поговорете с някого, който вече е преминал през това и който е убеден, че изобщо не се е налагало да го прави - така може и да осъзнаете, че и на вас да не се налага да го правите".
Защото една такaва грешка може да струва скъпо. И не скъпо в смисъл на един милион шведски крони.
---
* бел. авт. полова дисфория - усещане, че собственото тяло не съответства на пола, към който човек иска да принадлежи. Състоянието е съпроводено със сериозен дискомфорт и стрес.
