Когато термометрите в България покажат 30 - 35 градуса, повечето от нас реагират по един и същи начин, обличат възможно най-малко дрехи с надеждата да им стане по-хладно.
Оказва се, че това невинаги е най-доброто решение.
При силно слънце тялото има нужда не само да се охлажда, но и да бъде защитено. Затова значение има не просто колко дрехи носим, а от каква материя са те, колко плътно прилепват към тялото и дали позволяват на въздуха да циркулира.
Има случаи, в които широката риза с дълъг ръкав може да бъде по-комфортна от потника.
Доказателства за това могат да се видят на хиляди километри от България.
Ако сте били през лятото в Япония или Южна Корея, вероятно сте забелязали нещо, което на пръв поглед изглежда странно. Докато туристите са по потници и къси панталони, много местни хора предпочитат широки ризи с дълги ръкави, дълги панталони, шапки с периферия и чадъри срещу слънцето.
Логиката е проста, дрехата създава бариера между кожата и директните слънчеви лъчи, а когато кройката е достатъчно свободна, между тялото и плата остава пространство за движение на въздуха.
Оказва се, че различните култури са намерили различни решения на един и същ проблем много преди да започнем да говорим за "дишащи" материи.
Според модния специалист Кен Саката свободата на дрехите е ключов момент за това те да държат хладно през лятото. В свое видео той сравнява традиционното облекло на три места с горещ климат - при бедуините, в Япония и в Индия.
Той установява, че макар трите култури да подхождат по различен начин при дизайна на дрехите си за горещините - откъм използвани материи, форми на облеклото и т.н., между тях има нещо общо - дрехите позволяват движение на въздуха наоколо, което на свой ред, създава една изолираща бариера за горещините.
"Три култури, три различни места, които постигат един и същ резултат с това, с което разполагат. Това се нарича адаптивност", обобщава Аделойе.
Най-любопитният пример от трите остават бедуините. Дълго време учените се питат как е възможно хора, живеещи при екстремни температури в пустинята, да носят широки черни одежди. На пръв поглед това противоречи на всичко, което знаем за тъмните цветове и слънцето.
Оказва се обаче, че цветът на дрехите изобщо не е толкова решаващ. Въпросът стига дори до страниците на научното списание Nature. През 1980 г. е публикувано изследване, в което учените сравняват топлинното натоварване при черни и бели одежди.
Резултатът е изненадващ. Черната дреха действително поглъща повече топлина, но учените установяват, че допълнително погълнатата топлина се губи, преди да достигне до кожата.
И причината за това е дизайнът на робите на бедуините. Тъй като пустинните хора нямат достъп до много други материи, те използват за дрехите си най-вече вълна от стадата, които гледат. Но вълната е тежка. Решението, което бедуините намират, е да правят дрехите си широки и свободни, което именно позволява това свободно движение на въздуха около тялото.
Така, в крайна сметка, количеството топлина, което получава човекът, е сходно независимо дали носи черна или бяла бедуинска одежда.
Това не означава, че цветът няма значение.
Светлите дрехи отразяват по-голяма част от слънчевата светлина и при други условия могат да бъдат по-добрият избор. Изследването показва колко голямо значение имат конструкцията на дрехата, разстоянието между плата и кожата и движението на въздуха.
И точно тук се разбива един от най-разпространените митове за летните жеги, че колкото по-малко дрехи носим, толкова по-хладно непременно ще ни бъде.
Материята също има значение.
Ленът, използван масово от японците за техните кимона, остава един от предпочитаните варианти за горещо време заради добрата си проветривост.
Памукът също е комфортен, но може да задържа влагата по-дълго и след обилно изпотяване да натежи и да прилепне към тялото. При физическа активност някои съвременни спортни материи са създадени така, че да отвеждат влагата и да изсъхват по-бързо.
Науката вече гледа и към следващата стъпка. Изследователи в университети като Масачузетския технологичен институт (MIT) разработват нови видове текстил, чиято цел е не просто да бъде лек, а активно да подпомага топлообмена между човешкото тяло и околната среда.
Тук историята сякаш се завърта в кръг.
Днес използваме лаборатории и нови технологии, за да създаваме дрехи за екстремни температури.
В същото време хората, които от векове живеят в едни от най-горещите места на планетата, отдавна са разбрали основния принцип - понякога решението на жегата не е да свалиш още една дреха, а да облечеш правилната.
