Преди да резервираме ресторант, да проверим прогнозата за времето или дори да започнем да стягаме куфара, много от нас вече си представят е как ще изглеждат на мястото, към което пътуват.
Ако дестинацията е Италия, в съзнанието ни почти автоматично се появяват ленени ризи, големи слънчеви очила и ефирни рокли.
Ако е Гърция, бели комплекти и плетени чанти.
За Париж си представяме семпла елегантност, а за тропическите острови, цветни ризи и широкополи шапки.
Странното е, че повечето от тези дрехи никога не бихме носили в ежедневието си.
И все пак ги купуваме. Защо?
Според психолози причината няма почти нищо общо с модата. На почивка не сменяме просто гардероба си. За няколко дни сменяме и ролята, която играем.
В ежедневието всички имаме определен образ - колеги, студенти, родители, хора, които спазват определени правила и често се обличат практично.
По време на ваканция тези правила сякаш изчезват. Хората около нас не знаят кои сме, нямат изградени очаквания към нас и вероятно никога повече няма да ни видят.
Може би точно това е най-голямата свобода, която носи една почивка. Не само че сме далеч от работата и задълженията си, а че за известно време никой не ни познава. Никой не знае как изглеждаме през останалото време.
Може би затова си позволяваме да експериментираме повече с цветовете, кройките и дори със стила си.
Тази анонимност носи особена свобода.
Затова една ленена риза или рокля на цветя ни изглеждат напълно естествени край морето, но някак странни, когато се върнем към обичайното си ежедневие.
В интервю за BBC д-р Шарлот Ръсел, основател на The Travel Psychologist, обръща внимание на още един любопитен детайл.
Според нея повечето хора несъзнателно се стремят да не изглеждат като "типични туристи". Причината е, че думата турист често носи негативни асоциации, човек, който не познава местната култура, лесно се обърква или може да стане жертва на измама.
Затова мнозина започват да избират дрехи, които според тях ще ги доближат до хората, които живеят на мястото, което посещават.
Тук идва и най-интересният парадокс. Всъщност не се обличаме като местните. Обличаме се така, както си представяме, че изглеждат местните.
Главният моден критик на The New York Times, Ванеса Фрийдман, обобщава това с една проста мисъл: "Хората се обличат, за да принадлежат."
Когато пътуваме, рядко искаме да изпъкваме. По-скоро искаме да почувстваме, че сме част от мястото, макар и само за няколко дни.
Марта Франческини, от European Fashion Heritage Association, нарича sartorial mimicry - своеобразно модно подражание. По думите ѝ туристите често се вдъхновяват не от реалната култура на дадена държава, а от романтичния ѝ образ, създаден от филми, реклами, списания и социални мрежи.
Тук всички правим една и съща греша. Не си казваме: "Ще си купя барета." Казваме си: "Отивам във Франция." И някак естествено започваме да търсим тази барета.
Затова толкова често се оказва, че не се обличаме за самото място.
Обличаме се за собствената си фантазия за него.
Интересното е, че тази идея съществува много преди социалните мрежи.
Според Франческини, специалният ваканционен гардероб, се появява още през XIX век, когато развитието на железниците и морските курорти прави пътуванията достъпни за все повече хора.
До този момент дрехите за път са били преди всичко практични. Едва когато пътуването започва да се свързва с удоволствие, хората започват да създават и специален гардероб за него.
Днес социалните мрежи придават ново измерение на този феномен.
Преди години хората снимаха Колизеума, Айфеловата кула или залеза. В момента много по-често снимат себе си пред тях.
Това променя и начина, по който се подготвяме за почивка. Все повече хора планират предварително не само маршрута си, но и дрехите, които ще носят всеки ден. Дестинацията се превръща в декор, а аутфитът в част от историята, която ще остане в снимките.
Социалните мрежи не създадоха ваканционната мода. Но безспорно я направиха много по-видима.
