Тролът е особено популярно напоследък създание, което се появява в дебрите на интернет под формата на платен създател на постове.
Преди появата на тази, хм, професия, знаехме за троловете най-вече от книгите на Толкин и Тери Пратчет, в които това бяха съвсем различни същества. В детските филмчета те пък се явяват трети вид, в различни фентъзи или хорър ленти - четвърти, пети и т.н.
В крайна сметка какво е трол и откъде идва? Какво знаем за тези създания, освен че идват от скандинавската митология?
Легендите за троловете са на столетия, като те са споменати в няколко норвежки народни приказки, а първите писмени свидетелства за тях са от книгата Prose Edda от XIII век, обясняват от норвежки туристически сайт.
Смята се, че троловете в Норвегия са митични създания, които живеят в отдалечени скали и пещери - сами или в малки семейства, и са враждебно настроени към хората. Легендите ги сочат за зли, опасни и не особено умни.
Тролът няма ясно определен външен вид, тъй като във фолклора има различни вариации за това как изглеждат. В общи линии става дума за грозен великан с широк нос и изпъкнали очи.
В скандинавските митология и фолклор обаче има различни тролове - освен гигантите, има и джуджета, дори се срещат и такива с повече от една глава, но общото е че всички имат вид на чудовища.
Проблемът е, че повечето скандинавски легенди са предавани устно и затова е трудно да се посочи произходът на митовете за троловете.
Книгата Prose Edda споменава за схватка с жена-трол. Твръди се, че имат особена неприязън към църковни камбани и се страхуват от светлината. В книгата са описани като зли духове, които се превръщат в камъни, ако бъдат изложени на светлина.
Според митовете за троловете, те са два вида. Първите са изглеждали като великански човекоядци. Те са били противници на боговете и са свързвани със създаването на вселената, на планините, езерата и скалите.
Описвани са като глупави и са известни и като планински и горски тролове. Били са дълбоко свързани с природата и са можели да предизвикват урагани и лавини.
Когато християнството се приема по северните земи, тези същества стават врагове на църквата, нападат свещеници и разрушават храмове.
Другите тролове са малките. Те предпочитат да са изолирани, но се смята, че са по-социални и формират семейства. Обичат да правят бели на хората, особено по Коледа.
В пещерите са живеели пък тролове, които изобщо не са се показвали на повърхността, били са по-малки от хора, с голям корем и къси ръце и крака.
Има и различни подкатегории. Dovregubben е бил могъщ крал на троловете, познат от поемата на Хенрик Ибсен "Пер Гюнт" от 1867 г., макар и малко плиткоумен и егоистичен.
Huldra е друг популярен трол - свръхестествена жена. Спомената е в няколко легенди и във фолклора като красива девица, която изглежда като човек, но има опашка на крава. Появява се в планините или горите на Южна Норвегия.
Nøkken е зъл и плашещ и бута хора във водите и ги дави.
Странното е, че троловете, които са известни с апетита си и ядат всичко, включително камъни, не ядат хора, поне не възрастни. Но пък лошите деца и кози са любимата им закуска.
С троловете е свързана и една от най-забележителните гледки в Норвегия - скалата Тролският език, издадена остро над планината и осигуряваща невероятна гледка към близкия фиорд.
Това е уникална скална формация на 1100 метра над морското равнище и е на 10 000 години. Привлича хиляди туристи и е изключително популярна дестинация, макар че до нея не се стига лесно.
Легендата казва, че е кръстена на митичен трол, който е вярвал, че няма да се превърне в скала, след като се покаже на слънце.
И до ден днешен, троловете остават важна част от културата на Норвегия, като всеки регион има собствени легенди и фолклор, свързани с тях.
Обичайна игра за децата е да търсят тролове, търсейки странни скали, в пещери или в планините, има и редица паркове за подобни игри.
И, естествено, сувенири с тролове се продават на всеки ъгъл.