Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мръсният грях на зелена Норвегия

В страната може да се купуват предимно електромобили, но се лети много Снимка: iStock
В страната може да се купуват предимно електромобили, но се лети много

Киркенес е градче с малко под 3500 жители в крайната североизточна част на Норвегия, близо до границата с Русия, на 400 км северно от полярния кръг.

Макар и на края на географията и близо до физическия край на континентална Европа, Киркенес не е откъснат от света. Градчето разполага с летище, което се използва активно. 5 пъти в седмицата има директни полети до Алта, най-големият град на обширната област Финмарк, където се намира и Киркенес. Всеки ден има поне по един, а в повечето дни - по цели три директни полета до столицата на областта - Вадсьо - и до най-големия и известен град в северната част на Норвегия - Тромсьо. Има директна връзка и с още няколко градчета в тази част на страната и дори със столицата Осло.

"Големият" Тромсьо всъщност има близо 80 000 жители. "Голямата" Алта е с 22 000, а Вадсьо - под 5000.

Тоест, между град с 3500 жители и такъв с 5000 в работни дни има по три директни връзки със самолет.

Пътят с кола между двете населени места е под два часа и половина - но в идеални летни условия. През зимата толкова на север нещата може да изглеждат драматично различно и път да няма с часове.

••• Киркенес не е в тази класация, но тя все пак е показателна:

Със самолет обаче пътуването е точно 15 минути и очевидно в Киркенес, както и на още доста места в Норвегия въздушният транспорт е масова алтернатива на междуградските автобуси.

Което е и мръсният грях на иначе безкрайно зелената и чиста скандинавска страна. Норвежците може и да купуват основно електромобили, да ползват електричество предимно от водни централи и дори да се опитват да внедрят електрически снегорини, но имат сериозно еко прегрешение - пътуват изключително много със самолети.

Които се задвижват предимно с най-обикновен керосин и произвеждат тонове емисии.

Или по-точно - средно по 582 кг въглероден диоксид за всеки норвежец годишно - само от вътрешни и излитащи от Норвегия полети. Това, сочи проучване отпреди няколко години, означава, че средно 7,3% от отпечатъка на човек в страната през 2019 г. са били от полети.

Това не винаги е възможна алтернатива. Снимка: iStock
Това не винаги е възможна алтернатива.

Това e над два пъти средното в глобален план. Eдва 2,8% от отпечатъка на един жител на планетата е от въздушен превоз, отбелязват авторите на проучването - специалисти от Норвежкия институт по наука и технологии в Тронхайм, и допълват, че съществува силна необходимост от намаляване на свързаните с авиацията емисии в страната.

За изследваната 2019 г. е установено, че за полети - вътрешни и международни, в Норвегия са използвани 1,6 милиона тона гориво. Макар че по-малка част от тях са от вътрешни полети, те все пак формират 1 милион тона емисии - при малко над 2 милиона за излитащи от страната международни маршрути.

От тогава има известен спад, но все още норвежците пътуват изключително много със самолети.

Друго проучване - за въздушния транспорт през 2023 г. на норвежкия Институт на транспортна икономика, гласи, че за въпросната година норвежците са имали средно по цели 1,9 вътрешни полета. Все пак трябва да се уточни, че в данните се включват всички, които ползват вътрешни полети, а 18 на сто от тях са чужденци.

Данни на оператора на почти всички летища в страната - Avinor, сочат, че през 2023 г. вътрешните полети са имали почти 11 млн. пътници в страна с 5,5 млн. души население.

Все пак в сравнение с 2019 г. има и намаление - тогава на глава от населението са се падали по 2,2 вътрешни полета годишно.

Макар че за България няма подобни проучвания, съвсем груба сметка сочи, че средно един българин през 2023 г. е летял доста под 0,5 пъти - не само у нас, но и в чужбина.

Но тази разлика далеч не е дължи само на доста по-високия стандарт на живот в Норвегия. Основната причина е специфичната ѝ география - страната е дълга - разстоянието най-южните до най-северните части по права линия е над 1700 км. Пътуване с кола обаче би отнело почти две денонощия и изминаване на над 2500 км.

Това може да е живописно, но е сложно от инфраструктурна гледна точка. Снимка: iStock
Това може да е живописно, но е сложно от инфраструктурна гледна точка.

Това е другата особеност на страната - западното крайбрежие е осеяно с фиорди, а голяма част от вътрешността - с планини и скалисти терени. Това възпрепятства появата на скоростни пътища, а също и на влакови трасета - не е необичайно норвежците да ползват пътищата на съседна Швеция, за да стигнат от най-северните до най-югоизточните части на собствената си страна.

Заради тези специфики държавата поддържа и субсидира част от линиите, които няма как да се самоиздържат и са губещи, но са необходими за по-малки и отдалечени общности. Именно такъв е и цитираният горе пример с полетите между малките Циркенес и Вадсьо.

Но отново заради тези топографски специфики Норвегия е известна като страната на едни от най-зрелищните инженерни подвизи.

Сред тях е най-дългият автомобилен тунел на света - над 24-километровият Лердал, който осигурява връзка между двата най-големи града Осло и Берген, без да се ползва ферибот. Много известен е и Атлантическият път през фиорд и острови в западната част на страната. Между Осло и Берген има и влак, който е най-високата жп линия в Северна Европа.

Снимка: iStock

Но въпреки алтернативата полетите Осло-Берген са масови - те са третите по изразходвано гориво, вероятно защото е изкушаващо да избереш едночасов полет вместо 6-7 часа с кола или влак.

За още по-дългите маршрути на север пък варианти извън въздушния транспорт пък са почти немислими - това са пътувания от поне ден, че и повече.

За да ограничи замърсяването от въздушния си трафик, от 2020 г. Норвегия изисква поне 0,5% от горивото на самолетите, които излитат от местните летища, да е SAF - устойчиво авиационно гориво. През годините процентът се покачва и до 2050 г. трябва да е 70 на сто.

Друга цел на властите е намаляване и дори елиминиране на емисиите от въздушния трафик.

Засега планът на Норвегия е до 2040 г. вътрешните полети в страната с продължителност до 1,5 часа да са с електрически или хибридни самолети.

Едва от основните авиокомпании за вътрешни полети - Widerøe, планира до 2028 г. да има пътнически маршрути, по които не се използват изкопаеми горива, макар и първоначално с малки, 9-местни самолети.

Освен това Норвегия е "лаборатория" за тестване на електрически самолети и компанията, която управлява летищата в страната - Avinor, и местната агенция за гражданска авиация осигуряват възможности на различни компании за тестове в реални условия.

И нищо чудно в обозримо бъдеще норвежците да са в състояние да летят с чиста съвет и без емисии.

••• Те се канят да ползват е-снегорини:

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.

Най-четените