В първите години на XX век Ню Йорк изпада в истерия заради туберкулозата. Въпреки че болестта е имала епидемични размери още в средата на XIX век, възходът на микробната теория доказва за пръв път, че тя е заразна. Хората се паникьосват.
Както Франк М. Сноудън пише в книгата си "Епидемиите и обществото", нюйоркчани са започнали да мерят температурата на учениците всяка сутрин. В пощите пък хората избягвали да облизват марки, а от страх служителите в нюйоркската обществена библиотека изпращали върнатите от читатели книги в Здравния департамент, където да ги дезинфекцират.
Същото правели и банките със своите монети.
Едва ли обаче има друг аспект на живота, засегнат толкова, колкото брадата.
Здравните власти низвергнали публично всички мустаци и бради, опасявайки се, че са гнезда на заразата.
Уилям Парк, който тогава е доктор от Нюйоркския здравен борд, забранява на мъжете с брада да работят с мляко, като през 1901 г. обявява, че в течността "се крие истинска заплаха, ако доставчикът ѝ е брадат".
Според Парк науката има ясно становище по въпроса: "Брадата, особено когато е влажна, може да се превърне в идеален носител на микроби, а върху нечистоплътен човек би била чудесно средство за предаване на болестта".
Основната му идея - че лицевото окосмение е убежище за микроорганизми, готови да се спуснат към всичко, до което се докоснат - всъщност не е подкрепена от научни факти.
По отношение на разпространението на микроби "няма разлика дали става въпрос за мъж с брада, или без", казва Кари Коварик, професор по дерматология и медицина в Пенсилванския университет.
В своето изследване тя установява дори обратното - че мъжете с брада може дори да пренасят по-малко микроби от онези, които нямат косъмче по лицето си.
Причината е, че може би микротравмата, която причинява бръсненето, позволява на кожата да стане по-гостоприемна среда за бактериите.
"Разбира се, че тези антибрада идеи са грешни, но представата, че космите на лицето са "мръсни", е основно твърдение през XX век", казва Кристофът Олдстоун-Мур, професор по история в университета в Райт Стейт.
Още в края на XIX век сестрите започват да бръснат пациенти, за да понижат риска от разпространение на туберкулозата, а проучвания от онова време предполагат, че брадата може "прихване" и случайната слюнка на някой болен.
Тази реторика се затвърждава в началото на XX век в статии, които твърдят, че "лекарите, които имат бради, отчитат по-голяма смъртност сред пациентите си, отколкото тези, които нямат", и дори скандалното мнение, че "повечето от заразените с чума нации са били брадати" (добавяйки вежливо, че "все пак това може да е съвпадение").
Мъжете приемат тази битка срещу мустака присърце, а страховете им се засилват още повече през последната голяма епидемия в историята на САЩ - Испанския грип от 1918 г.
Само две години преди това лекарите отново излизат с твърдението, че "броят на бактериите и вредните микроби, които може да дебнат из амазонските джунгли на брадатото лице" улесняват разпространението на "морбили, скарлатина, дифтерия, туберкулоза, магарешка кашлица", което кара популярността на лицевото окосмение рязко да намалее.
Факторите за това обаче може да се простират и далеч отвъд хигиената.
Олдстоун-Мур твърди, че микробната теория е съществен фактор за поражението на брадата, но най-вероятно не е водещият.
Според него идеята за мъжественост, която се асоциира с добре обръснатото лице и "професионализма", са водещата причина за посягането към бръснача.
Някъде по същото време се прокрадва и рекламата на първата самобръсначка за еднократна употреба на "Жилет", с която мъжете за пръв път спират да зависят напълно от бръснарницата.
Преди обаче тези тежки времена да настъпят, брадите се радват на известен престиж в САЩ и Европа. След дългата си връзка с политическия радикализъм, те са особено популярни - най-вече като маркер за мъжествеността на белия човек и признак на здраве.
Хората през XIX век също така вярват, че болестите се разпространяват чрез "изпарения и прах", а брадите са добре дошли, защото са естествен филтър на въздуха и блокират болестта.
Бостънският медицински и хирургически журнал дори пише писмо, в което през 1843 г. призовава лекарите да кажат на болните си пациенти да си пускат лицево окосмение. "Смятаме за неоспорим факт, че при онези нации, които носят косата и брадата си дълги, хората са по-издръжливи и не страдат от белодробни заболявания."
Тази теория обаче не издържа дълго. Новият скептицизъм по време на епидемията с туберкулоза се разпространява толкова бързо, че променя и индустриите извън медицината.
Във Франция например ресторантите въвеждат задължителното бръснене за чистачите и сервитьорите, за да няма риск от попадане на косъм в храната. Законопроект против мустаците дори изкарва работническата класа на стачка, тъй като "подобен закон в демократична страна е гротескен и унизителен".
Изглежда, че сме склонни да забравяме колко дълбоко влияят епидемиите на културата ни. Както WIRED отбеляза наскоро, COVID-19 е способен да промени дори отношението ни към ръкостискането.
Историята помни подобни примери: по време на Черната чума крал Хенри VI забранява целувките, което обяснява защо дори до днес британците се целуват по бузата по-малко от останалите европейци.
И ако страхът от брадата днес звучи като панически отглас от една друга ера, всъщност ще се учудите да разберете, че асоциацията между нея и болестите и до днес остава особено непоклатима.
През февруари например някои медии изровиха инфографика от 2017г., която показва как някои видове лицево окосмение се закрепят за медицинските маски. В статията не се коментира дали те могат да пренасят зарази, но това не спира The Daily Mail да предположат, че брадата може да ви изложи на риск от заразяване с коронавирус.
И ето как старата песен се запява на нов глас: във времена на епидемия брадата отново може да се превърне в изкупителна жертва.
