Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пътуване по ноти към Широка лъка

Пътуване по ноти към Широка лъка Снимка: iStock

Има места в България, в които сякаш всеки ъгъл разказва някаква история. Една разходка по улиците, няколко снимки и вече сте заредени с приказки от миналото, колкото за цяла енциклопедия.

Едно от тези места е родопското село Широка лъка.

Разположено на 23 км северозападно от град Смолян, селото споделя своите спомени по един от най-приятните начини - чрез песни и танци. Заради родопския фолклор в кръвта на жителите му и факта, че на територията на Широка лъка се намира Националното училище за фолклорни изкуства, селото си е спечелило името "Песенната столица на България".

Музиката на този район е тежка и топла като родопското одеяло, а съпроводът ѝ върви основно с инструмента, който е визитна картичка не само за региона, но и за България - каба гайдата. За разлика от джура гайдата, която произвежда високи и ясни звуци, от родопската каба гайда се чуват ниски, меки и дълбоки мелодии - перфектната основа за лиричните текстове на родопския фолклор.

Неразделна част от родопското музикално творчество са също кавалът и тъпанът. Често могат да се чуят и овчарските медени чанове, допълващи емоциите, изливащи се в родопските песни.

В Широка лъка се пее бавно и високо, а ако се заслушате в текстовете, ще откриете предимно страдание и тъга. Пее се за любовта, гурбетите и трудностите, които населението среща в своето битие. И понеже в миналото за този район овчарството е било сред основните начини за прехрана, има и много песни за привързаността на овчарите към животните им.

Най-познати от този край обаче остават "Излел е Дельо хайдутин", "Девойко мари хубава", "Бела съм, бела юначе", Руфинка е болна легнала".

Танцовото изкуство, подобно на песните, също е плавно и бавно. Родопчани стъпват тежко на земята, с цяло ходило, а в движенията си са скромни и сдържани. Всяка крачка е премерена, хората танцуват сбито и с мекота. Популярните хора от тази област са "Доспатското хоро", "Момчиловско хоро" и "Сворнато хоро".

Широка лъка е успяла да запази целия колорит на родопското народно творчество, така че само с едно посещение да се запознаете със значителна част от родната история - от набезите на османското присъствие в региона и масовото налагане на исляма до корена на традициите, които са знакови за културата ни.

Снимка: iStock

Като с машина на времето селото ни връща назад в годините, за да ни разкаже понякога с музика, а понякога и с гледки как са се формирали българските характер и обичаи.

Заслуга за съхранението на родопското творчество несъмнено има и Националното училище за фолклорни изкуства, което от 1972 г. дава усет на децата с талант към българските традиции в музиката. Тук се учат български народни песни и танци, свирене с каба гайда, кавал и гъдулка.

А за разлика от много други места, където могат да пипнат инструментите и да се научат да свирят, Широка лъка им дава възможност да видят лично как се произвеждат каба гайдата - от кожата на коза, кавалът и гъдулката - от дърво, и как видът на материала и ръцете на майстора оказват влияние върху музиката, която слушаме.

Занаятите са поредното наследство от миналото, с което селото не може да се раздели. Ако след механите сте се насладили на родопската музика дотолкова, че искате да научите нещо повече за нейната история, може да се разходите по улиците, където ще откриете достатъчно местни занаятчии.

Те с удоволствие ще ви споделят тънкостите по направата на гайдите и с какво родопската каба гайда се различава от всички останали духови музикални инструменти.

Много са и магазинчетата със сувенири, от които може да си купите характерните за Родопите чанове, които се използвали и за връзване на овцете, за да може стадото да се чува отдалеч, и в музиката, така че да е по-звучна.

Снимка: iStock

Но и без сувенир, Широка лъка ще ви остави с богата палитра от спомени и панорама, която трудно ще изтриете от паметта си. Мястото е обявено за архитектурен резерват заради красивите си възрожденски къщи. Строени са малко преди Освобождението и днес са своеобразна изложба на открито за родопското изкуство.

Архитектурният им стил е типичен за Възраждането - двуетажни, с малки прозорчета, вътрешно дървено стълбище и широки миндери до прозорците. Много от тях са превърнати в къщи за гости, където може да се настаните и от първа ръка да усетите възрожденския дух.

Най-известни са Сгуровската, Учиковската и Григоровската къща. Около интериора на типичната родопска къща от края на XIX век е ориентиран и Етнографският музей в селото "Згуровски конак".

Снимка: iStock

Всяка първа неделя от месец март в Широка лъка може да присъствате и на ежегодния кукерски фестивал "Песпонеделник". На този ден големи кукери с дървени саби, боядисани в червено и с костюми, украсени с чесън, боб, чушки и различни по големина родопски чанове, гонят злото от домовете на хората.

А по всяко време на годината тук ви очакват скалните феномени "Момата" и "Главата", стига да обичате природата и дългите разходки в планината.

Ако пък предпочитате да останете в селото, може да разгледате църквата "Успение Богородично", построена през 1834 г. (според легендите за 38 денонощия), родната къща на Екзарх Стефан I - духовникът, известен и като спасителя на българските евреи, както и къщата-музей на капитан Петко Войвода - революционер, който посвещава живота си на Освобождението на България от Османската империя.

Казано накратко, Широка лъка може да ви разкаже много истории и за някои от тях не са нужни думи, а само камък, дърво и звуците на народната музика, с които да се пренесете към автентичната родопска атмосфера и да се върнете към корените на културата ни.

Най-четените