Ако си в из планините около Тромсьо в Норвегия в летен ден, или караш колело по крайбрежието, естествена ти реакция е към края на деня да се позабързаш, за да не замръкнеш.
Отнема известно време да се сетиш, че такава опасност няма - слънцето няма да залезе, няма да стане тъмно и можеш да се мотаеш колкото си искаш - следващият залез ще е след месец, а светлината е 24-часова.
Усещането е странно, на моменти дори зловещо. Слънцето се движи, но когато стигне хоризонта, си остава там и постепенно се мести на изток, но не и надолу, за да "изгрее" след няколко часа. Макар че светлината е леко приглушена - като в ранна вечер, е напълно светло - в един момент може да решиш, че ще полудееш или да загубиш представа за времето, а в друг - че безкрайният ден дава огромни възможности.
При това не само за скитане. Дългите часове, в които слънцето е малко над хоризонта, са си един доста удължен златен час за снимки - направо златна нощ с безкрайна светлина като при залез.
Специално в Тромсьо слънцето не залязва от 20 май до 25 юли. Градът е на над 300 км. северно от Полярния кръг - напълно достатъчно за дълъг полярен ден.
Феноменът полярен ден, или среднощно слънце, при който залез няма, се наблюдава в районите на север и юг от съответно двата полярни кръга в периода около лятното слънцестоене, или около края на юни. Колкото по близо е дадено място до някой от полюсите, толкова по-дълъг е този период - на Северния полюс например полярният ден продължава 6 месеца, а колкото по на юг се слиза, толкова по-къс е той.
Този феномен се дължи на наклона на оста на Земята от 23 градуса - т.е. през лятото Слънцето огрява Северния полюс нонстоп, защото той е "обърнат" към него постоянно благодарение на този наклон.
Дългите дни реално слизат и на юг от полярните кръгове - на местата, където слънцето не пада на под 6 градуса спрямо хоризонта, за няколко часа има залез, но светлината е достатъчна за сумрак, на който може да се чете книга - например в Санкт Петербург и северната част на Шотландия.
Истински полярен ден обаче има в Аляска, Канада, Исландия, Финландия, Русия, Швеция, Норвегия и Гренландия. Най-северното населено място - Свалбард, се радва на дълъг ден, който започва около 19 април и приключва около 23 август.
Заради тези специфики на централната улица на Тромсьо - "Стургата", в разгара на полярния ден е светло, но в полунощ среднощното слънце не се вижда - градът се намира на остров, централната част на който е хълм и той закрива слънцето, когато то е най-ниско. В 2 часа сутринта полунощ обаче то вече се е преместило достатъчно, за да грейне насред центъра на Тромсьо.
И за да е още по-сюрреалистично, в началото на дългия ден, през май, в района може да е все още доста студено и въпреки, че е светло, през нощта да стане и изключително хладно.
За местните липсата на залез през лятото е нещо съвсем нормално и животът си тече по обичайния начин, а и определено по-тежкият период е през зимата, когато пък няма изгрев и слънчева светлина отново за около 2 месеца.
Единствената разлика е, че всички имат дебели, плътни завеси или щори, които да спират светлината през нощта. Плътното покриване на прозорците обикновено е достатъчно дори за туристите и с безкрайния ден се свиква лесно.
По принцип постоянното слънце би могло да е сериозен проблем, защото светлината има огромно влияние върху биологичния ни часовник - т.нар. циркаден ритъм. Той регулира и редица хормони - кога да сме будни и активни и кога да ни се спи.
Ако няма нощ, това може да се обърка - организмът ни произвежда повече от хормона на съня мелатонин когато е тъмно. За да не стане това има няколко основни препоръки. Основното е човек да продължи да спазва обичайната си рутина на лягане и ставане, включително и часовете, в които го прави обикновено.
Добре е завесите да се дръпнат поне един час преди лягане, за да се имитира тъмнина и тялото да се настрои за сън. Изключително непрепоръчителни са заниманията с електроника - светлината от телефона или таблета също обърква мозъка и производството на мелатонин. Най-добре е да се чете книга, а при нужда може да се ползва и маска за очи, която допълнително да спре светлината.
По принцип повечето дневна светлина кара хората да се чувстват по-енергични. Съветът е да се възползват от това и да са по-активни през деня, най-вече на открито и сред природата, така че да успеят да се уморят, което пък подпомага заспиването.
Именно на прилива на енергия и възможността да са сред природата се наслаждават местните в районите, където слънцето не залязва.
Норвежците така или иначе са известни с любовта си към активностите и времето сред природата - т.нар. friluftsliv - живот на открит въздух. Среднощното слънце просто им дава повече възможности за това - да карат каяк в ранна сутрин или да правят преходи по планините късно вечер. Освен това лятото е време и за социализация, барбекюта и събирания до късно.
А и знаят, че трябва да се подготвят за зимата.
