Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Въпросът "Как си?" - този убиец на диалога! Как да го променим сполучливо?

Питането на едно и също нещо губи възможността да създадем дълбока връзка с хората, които обичаме Снимка: Pixabay
Питането на едно и също нещо губи възможността да създадем дълбока връзка с хората, които обичаме

"Как си?" сигурно е най-често задавания въпроси, чийто отговор обикновено е незадоволителен, кратък, а и понякога не носи никакъв смисъл.

След обявяването на пандемията и въвеждането на препоръчителната мярка "стойте си вкъщи" този въпрос претърпя катарзис, тъй като е най-лесният и бърз начин да проявим грижа.

Но с течение на времето и увеличаващите се дни на изолация, той отново започва да звучи дежурно и безвкусно, дори някак пренебрежително.

Когато продължаваме да задаваме един и същи въпрос, ние губим възможността за дълбока връзка с нашия събеседник, чието състояние в момента със сигурност ни интересува повече, отколкото го показваме. Може би го правим и защото сме подмамени от това, че предполагаме какво чувства и мисли в момента.

"Рутинният въпрос поражда рутинен отговор, последван от ехото на същия рутинен въпрос", казва журналистът и писател Уорън Бергер в книгата си "Книга на красивите въпроси". За да стане по-ясно, той го обяснява така: ако зададете въпроса "Как си?", той ще ви отговори "Добре съм. Ти как си?", от което няма да последва почти нищо.

За да се избегне това, а и за да може разговорът да придобие някаква истинска стойност, е добре да се погледне какво наистина се крие зад тази клиширана грижа.

В момента е много важно да се опитаме да задържим връзката с приятелите и близките си силна. Научавайки се как правилно да им задаваме въпроси, това може да помогне да възприемем спокойно, а не да избегнем несигурността, която е обхванала живота ни.

Ето няколко предложения, с които може да се замести дежурното "Как си?" и да насочите разговора в по-интересна посока, проявявайки грижа и интерес към този, с когото говорите.

  • Направи ли нещо хубаво за себе си днес?
  • Има ли книга, която да те е впечатлила наскоро? И защо?
  • Има ли някакви нови навици, които си създаде по време на изолацията?
  • Кое ще е мястото, което ще посетиш първо, след като можем вече да излизаме спокойно?
  • С какво те улеснява карантината?
  • От кои неща осъзна, че нямаш нужда?
  • Има ли някакъв проблем, личен или глобален, би искал да можеш да решиш? А такъв, какъвто можеш да решиш?
  • За кого се страхуваш най-много в момента?
  • Мога ли да ти бъда полезен с нещо?

Изследването на силата на въпросите за укрепване на връзките ни с другите е ясна - те са истински магнити за междуличностни отношения, принуждавайки ни да разкрием малко повече от себе си и да изградим доверие.

Разчупването на стереотипа би предизвикало проявата на по-силна емпатия. И евентуално би направило компанията ни по-желана за околните. 

Освен за разговори с любимите хора, същото важи и за конферентните видео чатове, които обикновено са леко сконфузни от това, че все пак средата е домашна, или дори за обикновената писмена кореспонденция. 

Може да звучи глупаво, но задаването на правилните въпроси би могло да подейства на екипа доста ободряващо.

Направете го като игра в почивките. Това е един лесен начин за опознаване на хората, както е и чудесен метод за сплотяване.

Изолацията, в която се намираме в момента, не е точно социална, защото имаме на разположение толкова методи за комуникация.

Използвайки ги правилно, а и добавяйки някои съчувстващи и приятни въпроси, ще помогнат за запълване на физическата липса, която със сигурност всеки от нас изпитва в момента.

Най-четените