"Аз съм норвежко момче и не бива да мисля, че се съм нещо повече само защото бележа голове. Аз съм просто Ерлинг и това никога няма да се промени".
Фурорът на Норвегия на Световното първенство по футбол и фокусът върху звездата им Ерлинг Холанд съвсем закономерно стигнаха и до обяснения за земното, скромно и "нормално" поведение на футболиста извън терена.
"Аз съм си същия човек, откакто се помня, още съм същото хлапе от Брине, но с много повече опит в живота", казва Холанд през 2025 г., попитан за това че е описван като "скромен", въпреки успехите си в клубния си отбор "Манчестър Сити".
Именно по-смиреното, земно поведение в личния живот на звездата карат някои да го наричат "скромния викинг", а други - да намерят и обяснението в неписания социално-културен кодекс на Скандинавия, наричан Законът на Янте.
Който обяснява доста за тези общества и за поведението на хората там, включително и от Норвегия.
Обобщено в един принцип, Законът на Янте гласи, че никой не трябва да се смята за нещо повече от другите и да изпъква. Че на прекомерния индивидуализъм не се гледа с добро око и това не бива да се демонстрира.
Не е задължително това да е обяснението на някои симпатични черти и обстоятелства около Ерлинг Холанд, но пък те съвпадат с възпитанието в духа на умереността и скромността, които още са доста типични за Скандинавия и Норвегия.
Приятелката на футболиста - Исабел Йохансен - също е от Брине - малкото градче с около 14 000 жители. Тя също и рядко се оказва в центъра на вниманието. През норвежката телевизия NRK Холанд обяснява, че двамата често прекарват свободното си време у дома, готвят си и играят видео игри.
"Готвя. Това може да прозвучи малко неудобно за нея, но тя обича да играе игри. Затова играем Minecraft заедно, строим къщи и подобни неща. Или се прибираме у дома в Брине и си поръчваме кебап", разказва голмайсторът на Норвегия.
Бившият треньор на Холанд от младежкия национален отбор на Норвегия - Лейф Гунар Смеруд, също споделя, че има вяра в скромния дух на своя бивш възпитаник.
"Опасностите покрай успеха винаги ще съществуват, но ще съм много учуден, ако той не се справи с тях. Той е от част от страна, където хората ще му кажат, ако се променя прекалено. Той обича родния си град, обича хората там и ако загуби уважението им, едва ли нещо друго ще има по-голямо значение за него", казва той пред "Си Ен Ен".
Законът на Янте като понятие съществува от сравнително скоро - 100-тина години, когато е формулиран в книгата на норвежко-датския писател Аксел Сандемусе "Беглец пресича следите си". Приеман е като кодекс за поведение към околните и за възприятие на самия себе си.
В книгата действието се развива в измисления град Янте, където всеки познава всеки и никой не може да се скрие. Добруването на общността е поставено на първо място, и всеки трябва да помни, че не е специален или по-добър с нищо от останалите.
В книгата дори са описани 10 заповеди, които управляват Янте. Те са буквални:
- Не мисли, че си нещо специално;
- Не мисли, че ти толкова добър, колкото сме ние;
- Не мисли, че си по-умен от нас;
- Не си въобразявай че си нещо повече от нас;
- Не мисли, че знаеш повече от нас;
- Не мисли, че си по-важен от нас;
- Не мисли, че те бива в нещо;
- Не ни се присмивай;
- Не мисли, че на някого му пука за теб;
- Не мисли, че можеш да ни научиш на нещо.
"Заповедите" звучат прекалено и хиперболизирано, защото книгата е сатира и критикува тази уравниловка и задушаваща атмосфера, която потиска индивидуалността в малки градчета като Янте.
Те обаче се коренят в начин на мислене и обществени отношения, които съществуват от векове в Скандинавия и в миналото веяротно са били от огромно значение за оцеляването на хората там.
Сандемусе просто дава име на манталитета на умереност и сдържаност, който и до днес се смята за типичен за северняците. Той се базира на нагласи, които имат исторически корени - в миналото в Норвегия, Швеция и дори Дания хората са живеели в малки, изолирани общности и са оцелявали в суров климат.
В подобни условия индивидуализмът не води до нищо добро, тъй като ако не си помагат и не поставят общото оцеляване на първо място, хората трудно ще се справят без помощ и ресурси от другите.
По-нататък през годините протестантството също проповядва смирение и скромност, не насърчава демонстрацията на гордост или богатство и всички са равни пред Бог.
Това, както и исторически по-слабо изразената феодална аристокрация води и до зараждането по-късно на социалния модел в Скандинавия, който залага на равенство и взаимопомощ, със сравнително еднакво разпределени ресурси за всички и огромна средна класа.
И дори и до днес да се хвалиш, изпъкваш и различаваш не се смята за приемливо. Все още важи неписаната норма, че всички хора са еднакви, никой не е по-умен от другия, а прекомерната амбиция не е приета, тъй като добруването на мнозинството е приоритет.
Че самохвалството, нарушаването на правилата, показността и вещите, които крещят "имам пари", са табу.
Тези принципи могат да си видят навсякъде в Норвегия. Кралският дворец в центъра на Осло е с минимална видима охрана и всеки може да се доближи на десетина метра от входа му. Представителите на монархията, както и министри и премиери нерядко ползват обществен транспорт и не е изключено министър-председателят да бъде видян на опашка в магазина или на разходка в парка, без тежка охрана.
Данъчните декларации на всички граждани на страната са публични и всеки може да види облагаемия доход на всеки. В училище традиционните оценки се пишат чак от 7-ми клас нагоре.
В Норвегия няма и чак такава ВИП мания - там обичат звездите си, но без да ги обожествяват.
Естествено, тези социални норми не се прилагат на 100%, не са абсолютни и има изключения Днес, благодарение и на социалните медии, и на глобализацията, туризма и миграцията, правилата са по-омекотени и приглушени.
Но арогантността и показността все още не са на почит. В Норвегия е имало звезди, които са нарушавали Закона на Янте, но не са успели да го пренапишат - точно обратното.
Най-голямата от тях обаче за момента знае как да спазва нормата и не се бунтува срещу Закона на Янте. Напротив - вписва се напълно като показва, че не Ерлинг Холанд, а отборът на Норвегия пише футболната приказка на страната.
