На всяко Световно първенство по футбол има по едно приятно откритие. По-скромничък отбор, underdog, който бележи една-две по-гръмки победи и обира симпатиите на неутралната публика.
През 2026 г. своята приказка пише и гребе Норвегия. Отборът, звездата Ерлинг Холанд, феновете и тяхното Ro! са тотален вайръл хит.
Милиони по света - включително и моя милост - им стискат палци, кефят им се, викат за Норвегия и дори се подреждат за въздействащото, хипнотично "викингско гребане".
Което всъщност има немалък принос скандинавската нация с постни футболни успехи да се превърне в масов любимец. Гребането, норвежките фенове и поведението на отбора правят магията, която толкова допада на всички.
Защото връщат романтичния, ретро ореол на играта и показват нация, която се радва по детски, наслаждава и обединява около нея.
Символизират отбор, който играе като национален, а не като сбор от неприлично високо платени футболисти с неясна мотивация.
Фенове, които се забавляват, но без фанатизъм или изстъпления. Непокварени от излишна суета звезди, които не изглежда да се вземат чак толкова сериозно.
Показват душата на футбола, припомнят кое всъщност е най-обичаното в този спорт и това интуитивно въвлича.
Искрата на Норвегия не пали в такава степен заклетите фенове на някой от другите отбори, или на играта изобщо.
Норвежците няма да впечатлят кой знае колко футболните маниаци, които гледат мачове по 365 дни годишно, знаят всичко за този спорт и се вълнуват от експертната, спортно-техническа част на играта. На тях скандинавският отбор няма какво чак толкова да предложи.
Големите първенства обаче привличат и огромна маса хора, които търсят забавлението, стават част от общата мания по събитието, нямат претенции да разбират от футбол и искат само шоу и приятни емоции. Избират си отбор емоционално - защото харесват държавата, как се държат футболистите или дори как изглеждат.
Без да знаят колко струват, в кой отбор от Висшата или Ла Лига са и с какво са известни. Напротив - съзнателно стоят далеч от комерсиалния, клубен футбол и предпочитат различния дух на големите първенства.
Именно сред тази периферия Норвегия е фаворит, благодарение на огромния принос на феновете от страната, тяхното гребане и начина, по който те символизират и демонстрират чистата емоция от този спорт.
Най-малкото защото самото гребане е по-оригинално и различно от паради на запалянковци, песни по площади и изпиване на бирата на Бостън.
То е въздействащо заради хипнотизиращия ефект на тъпана и тътена "Ру" на стотиците и дори хиляди хора - особено на стадион. Когато след победен мач към тях се присъединят и футболистите от отбора, химията става пълна, и още по-впечатляваща.
Манията обхваща цяла Норвегия, и в социалните мрежи е пълно с видеа на "викингско гребане" - от парламента, през служители на нефтени платформи и войници на кораби до професионални колоездачи от норвежки отбор, които "гребат" на велосипедите.
Ro! сред щандовете правят дори служителите на единствения хранителен магазин в Лонгирбюен, столицата на архипелага Свалбард малко под Северния полюс. Едва ли мотивацията на тези хора е "да си правят реклама", тъй като нямат особена конкуренция в радиус от над 1000 километра.
Не, те изживяват своето футболно лято, и с емоцията си заразяват още и още хора. Защото представляват контрапункт на това, което дразни не един и двама, и е още една от причините милиони да симпатизират на "малките" отбори.
Да, става дума за прекомерната комерсиализация на тази игра, бизнеса за милиарди, абсурдните суми, които се плащат за трансфери.
100, 150 и дори 200 милиона долара за футболист са нечувани пари не просто в останалите спортове, но и в огромната част от всякакви видове бизнеси по света.
Затова и периферните запалянковци толкова харесват изненадите, дълбоко скритите фаворити и футболните пепеляшки - защото бият големите звезди и тимовете с обща цена на футболистите колкото БВП-то на малка държава.
Побеждават отбори, пълни с играчи, които се пазят, пестят и възстановяват от умората от сезона. Отбори, които изглеждат като сбор от добре платени индивидуалисти, но без общо помежду си. Събрани в тим, който не дава твърде вид да играе за нацията и феновете.
И понеже паралелите между сегашната вайръл Норвегия и фурора, който направи Исландия на Европейското първенство през 2016 година са неизбежни - да, същото е. Исландия победи Англия и зарадва цяла Европа, защото в очите на милиони хора малката страна победи Висшата лига и прескъпите ѝ представители на терена.
Това прави и Норвегия през 2026 г. - показва национален отбор, който играе за страната си и за феновете. Колкото и за звучи изтъркано - повече за чест, и по-малко за пари.
При това не е защото нямат скъпа суперзвезда от Висшата лига, а защото имат. Ерлинг Холанд се превръща във всеобщ любимец, тъй като е това, което куп прескъпи и известни футболисти не са.
Този човек не излъчва суета, не изглежда да страда от звездомания и не може за бъде обвинен, че играе за себе си, а не за отбора и Норвегия. Неслучайно го наричат "скромния викинг" - Холанд е земен, смирен и "просто норвежко момче".
За да усетиш и оцениш това не е нужно да имаш експертни познания по футбол. И без тях на следващия мач на Норвегия имаш пълното право да викаш с пълно гърло RO! RO! RO!
