Битката с паметника "1300 години България" пред НДК продължава - не зная дали и този път решението на общината да го премести ще бъде осъществено. Дискусиите около него във всеки случай са показателни за абсурдизма на българския публичен живот.
Оставям настрана техническите съображения дали изобщо толкова голямо нещо може да се премести в Южния парк - когато искаха да махат Альошата в Пловдив, се оказа, че няма достатъчно мощен въртолет, който да го вдигне, може пък оттогава НАТО да са ни подарили някой.
Защо се мобилизират хората срещу паметника?
Основното обвинение е, че бил комунистически. Безсилната ярост срещу сталинските мемориали пред Софийския университет, в Борисовата градина, в Бургас и къде ли не, редовно се пренасочва срещу този обект, зад който не стои нито Газпром, нито международни антифашистки организации.
Като не мога да ударя началника, ще отвъртя един шамар на жената.
Този монумент е националистически по съдържание: България, значи, се движи по хегелианските спирали от тъмното минало, през героичното настояще към светлото бъдеще.
Наивно, патетично - ето посланието. Няма съветски другари, прегърнали патерналистически българските /физически по-ниски/ домакини като на Самоковския мост например. Само че малко хора - и съвсем никой в общината - смеят да се изправят срещу тази идеология, да кажат, че национализмът в този му вид днес е най-малкото досаден.
Защото ако направи това, ще трябва да преоцени голяма част от монументалната кинопродукция от същата епоха, да пренареди етнопатриотичните музеи и най вече - да прекрати строителството на още по-патетични и архаични паметници на ханове и герои днес. Нали знаете, че много наши сънародници искат на това място да вдигнат хан Аспарух?
Колко по-лесно е да подмениш мишената и да обявиш паметника за комунистически! И без това комунизмът у нас е ad hominem: комунизъм е това, което правят комунистите, та дори да са станали милионери.
Щом го е вдигнала онази власт, значи събаряме.
Впрочем идеята за възстановяване на безизразния войнишки мемориал, който съвсем не беше на това място и цялата акция ще е леко бутафорна, е едно още по-националистическо мероприятие.
Наместо да преосмислим онези ужасни войни, както направиха в цяла Европа миналата година, да припомним с някакъв мемориален жест катастрофата, в който национализмът ни е вкарал преди век - ние ще заменим една гордост с друга.
Другото съображение е, че паметникът е грозен. Още Живков, казват, не го харесвал - бил изместил маршрута си от Бояна, за да не го вижда. Ами твърде модерен е, какво да правим.
Сравнете естетиката му с този на Съветската армия и ще разберете веднага: сталинският академизъм е един вид идеологически Дисниленд, с реалистични фигурки, които вършат разпознаваеми неща; в началото на 80-те българските пластични творци вече имат претенция за абстракция, за многозначност.
На мен лично паметникът не ми харесваше, когато го откриха - основният проблем за мен беше претрупаността му - твърде много гънки, хора, букви, символи. Когато са го приемали, партийните дейци - шокирани от твърде голямата му модерност - карали авторите да добавят нови и нови елементи, докато той стана малко като коледна елха.
Не слагам модерност в кавички, защото това е относително понятие: модерните неща по определение шокират, а в онова време идеологическият апарат не е съставен от най-култивираните граждани.
Да не говорим за новите паметници, с които днес покриват България: дали са по "хубави" Хермесчето при минералната вода, Крум Страшни на кон в Пловдив, типовите бюстове на Левски, Георги Марков като партизанин и т. н.
Само вземете кичозната сувенироподобна църквичка, посветена в същото това пространство на НДК, вземете копираната от Вашингтонския мемориал на Виетнамската война черна паметна плоча на жертвите му. "1300 години" си остава нещо далеч по-интересно.
Но по-сериозният въпросът е: за харесване ли е един монумент? Става дума за памет, която е нещо по-различно.
Трябва да запазим някъде един сталински копмлекс, със съответното обяснение и визуална преинтерпретация; по същия начин си заслужава запазването на този монумент като знак за бароковата епоха "Людмила", с всичките й безумия. Впрочем, защо да не включим в него историята на собствения му разпад, започнал веднага след построяването му? В тази посока върви една от идеите на г-н Старчев, където едното крило на конструкцията ще се оголи и ще остане като арматура.
Най-тъжното е, че, понеже никой не смее да поеме нито идеологическата отговорност да разкритикува национализма, нито историческата - да запази знак за епохата на презрелия соц - в последна сметка основен аргумент стават едни формални неща, плочите падали, било опасно за децата, станало свъртарище за наркомани през 90-те. Т.е. става точно като с къщите - оставят я да се руши, докато им разрешат да я разрушат и построят някое хубаво блокче.
Вероятно съвсем скоро ще се появи аргументът от последна инстанция във всички нашенски политически дебати - има едни европейски пари, които трябва бързо да се похарчат.
