Едва ли светът на изкуството в България е изглеждал толкова вълнуващ за обществеността, колкото през последните няколко години. Може би е виновен Кристо, който с Плаващите кейове ни накара да си представим, че можем да ходим по вода. Или е била Ода Жон - харесвана в Париж, но непозната в България, преди да „скандализира" с арт софра. А може би е била „Бронзовата къща", която едва се появи на мястото на Мавзолея, за да изчезне, без да разберем какъв символ на българското председателство беше.
Сега погледите отново се насочват към сферата на изкуството и скандалите не подминават и нея. Последният може би оставя най-много въпроси след себе си, а един експертен съвет едва ли ще успее да отговори на всички съмнения за плагиатство и пропуски в системата за критичен подбор.
Структура на скандала
В началото на 2018 година в София се открива ново пространство за изкуство - галерия „Структура". Амбициозно начинание, в сърцето на което стоят две имена: Мария Василева и Зоя Петрова. Ако Зоя Петрова е по-скоро ново име за българската арт сцена, то Мария Василева е дългогодишен главен уредник на Софийската градска художествена галерия. Има и шестмесечен стаж в Националната художествена галерия през 2016 г., откъдето е освободена - официално, заради изтичането на шестмесечния й изпитателен срок, а неофициално, заради скандал около нейно изказване в предаването „Малки истории" по БНТ относно рушащите се паметници от епохата на модернизма, с което разгневила самия Вежди Рашидов (тогава - министър на културата).
В края на май 2019 г. галерия „Структура" открива изложба, посветена именно на българския модернизъм - "Модернизъм и авангард. Българската перспектива".
В нея, според описанието, са представени почти 100 неизвестни творби на български автори със значителен принос в историята на изкуството. Самите творби са събрани за последните пет години от колекционера Николай Неделчев. Името на Неделчев познаваме покрай рекламния му бизнес (директор на българския бизнес на Publicis One) и участието му в кампанията "България - откритие за споделяне" и туристическото лого през 2013 г., в създаването на което бяха инвестирани 1.4 млн. лева. Ако трябва да припомним историята - всички рекламни материали бяха свалени от сайтове за stock images, които нямат нищо общо с България.
За колекцията в „Структура" се твърди, че съдържа произведения на художниците: Иван Абрашев, Николай Абрашев, Анна Балсамаджева, Никола Благоев, Иван Бояджиев, Николай Дюлгеров, Борис Елисеев, Александър Жендов, Христо Каварналиев, Мирчо Качулев, Кирил Кръстев, Крум Кюлявков, Ламар, Кирил Маричков, Макс Мецгер, Гео Милев, Иван Милев, Иван Ненов, Жорж Папазов, Иван Пенков, Георги Попов - Джон, Боян Райнов, Николай Райнов, Стоян Райнов, Анна-Люля Симидова-Праун, Сирак Скитник, Харалампи Тачев, Дечко Узунов, Мара Учкунова-Аубьок.
Каталог с текстове към творбите е създаден от проф. Ирина Генова (изкуствовед и преподавател), доц. Борис Данаилов (бивш директор на НХА, изкуствовед и преподавател), д-р Биляна Борисова и д-р Мария Василева - все имена, добре познати в света на изкуството.
„Чрез показването на неизвестни творби и малко познати имена изложбата обръща внимание на един сериозен проблем - в българската история на изкуството все още има бели полета, които трябва да бъдат изследвани. Количеството и качеството на произведенията изключват случайността", пише за изложбата в сайта на галерията, а провеждането й обещава да постави под въпрос начина, по който се възприема българското изкуство след Освобождението.
„Откриването на нови артефакти показва, че знанието дотук трябва да бъде подложено на съмнение и написването на днешната история на изкуството е в ход", пише още за изложбата.
Не само знанието дотук обаче буди съмнение. Две седмици след откриването на изложбата съмнителни се оказват и част от новите произведения.
Художникът Антон Стайков откри, че картина, приписана в изложбата на Сирак Скитник, всъщност е на художничката Малика Фавър и представлява корица на „Кама Сутра".
Club Z разпозна в творба, представена като правена от художника Мирчо Качулев (1901-1972), портрет на актрисата Глен Клоуз, дело на графичния артист Кристоф Луи Кибе - Киб.
Карикатуристът Христо Комарницки откри и още едно произведение, приписано на български автор, но дело на друг:
Постепенно се появиха и други творби от стоте „неизвестни", които се разкриха като известни, но не и дело на български модернисти.
Всяко от тях се оказа на проверка с един клик разстояние в Google. Не повече.
Въпроси и спекулации
Възможно ли е наистина такъв екип от изкуствоведи да пропусне толкова очевидни фалшификации? В крайна сметка едва ли са лесни за откриване от лаик и любител, но човек с дългогодишен опит в сферата на изкуството вероятно може да се усъмни. Колкото и да е непознато творчеството на съответните художници, няма ли поне сламка история, която да подскаже на специалиста, че има нещо гнило?
Интересен въпрос е как е установена автентичността на творбите, така че заблудени да се окажат толкова много хора с опит.
Оттук следва въпросът и възможно ли е някой да се е усъмнил, но въпреки това да е оставил фалшивите творби като част от изложбата. Тук прозира версията за умисъл и желанието замесените в организирането на изложбата да бъдат "дискредитирани". Паралелно с този сюжет, в момента тече избор на нов директор на Националната художествена галерия. Длъжността сега се заема от Яра Бубнова, която зае поста след скандала с предходната директорка - Слава Иванова, уволнена заради скандал с „Квадрат 500". От февруари Министерство на културата търси нов директор.
Това предположение изказва и Мария Василева, която във Facebook обяви, че за изложените творби са предоставени сертификати и реставрационни протоколи, но не изключва наличието на фалшификати. В ситуацията тя вижда „и опити да се минира цялостната промяна на статуквото в българското изкуство". Тя поема ангажимент да бъдат взети мерки „за установяване автентичността на творбите в колекцията, като за целта се създаде независим експертен съвет".
Каква е ролята на колекционера в цялата тази история?
Очевидно за Николай Неделчев България е „откритие за споделяне" не само в сферата на туризма. Пред БНР разказва, че страстта му към българския модернизъм „пламва" след среща с картина на Милчо Качулев. Именно така той попада на посоченото в представянето на изложбата „бяло петно" в българското изкуствознание.
Това не е и първата изложба на картини от неговата колекция. През 2015 година в НХГ са изложени 77 автопортрета, негово притежание, като част от изложбата „Образ и подобие". Понастоящем колекционерът е наредил спорните картини да бъдат свалени от изложбената галерия, но това не слага точка на проблема.
Би било любопитно и да се прегледат сертификатите за автентичност, съпровождали творбите от колекцията му, както и всички необходими документи. Ако наистина картините разполагат с такива сертификати, то кой и как ги издава?
Възможно е да е бил подведен за автентичността на изкуството, което купува. Но това изисква отговор на въпроса - кой кого е подвел с такава лекота?
"С оглед на създалата се ситуация и твърдения, свързани с автентичността на някои от изложените работи, ще бъде създаден експертен съвет, който да изследва спорните творби. Резултати ще бъдат оповестени публично." - е позицията на Неделчев.
От галерия "Структура" излязоха с официална позиция, в която твърдят, че са станали "жертва на измама от недобросъвестни продавачи", за които ще бъде сезирана прокуратурата.
"За екипа на изложбата (включващ и реставратор) е от голямо значение отварянето на дебат за пазара на фалшификати и фалшиви сертификати в България. Съществуването на такъв пазар е обществена тайна. Заобикалянето на този въпрос ни превръща в мълчаливи съучастници в престъпен сговор, а нашето желание е тези изключително вредни и опасни явления, уронващи авторитета на заниманията с изкуство, да бъдат изобличени. Ще бъдем удовлетворени, ако неприятният инцидент изиграе ролята на повратна точка в пресичането на дългогодишни престъпни практики от този вид", се казва в съобщението им.
Фалшификатите в изобразителното изкуство не са нещо ново - в социалните мрежи покрай скандала с картините на Сирак Скитник се появи и история за художник, който си изкарвал парите, продавайки на лаици свои рисунки за творби на майстори. Дори картината, подарена на папата при посещението му в Светия синод, беше нарисувана от един художник, а "дорисувана" и подписана от друг.
В крайна сметка изложбата в „Структура" успява да изпълни поне една от задачите си, очертани в представянето й - да постави „редица съществени въпроси". Не обаче за характера на българския модернизъм и авангард, а за безкритичното приемане на нещо за друго.
Предстои да стане ясно от кого ще се съставлява експертният съвет, в чиято отговорност пада проверката на автентичността на картините. Предстои публиката да разбере чии творби е гледала всъщност, а за разразяване на спекулациите какви са причините да стигнем дотук - мегданът е широк.
Какъвто и да се окаже финалът на тази история, горчивият вкус остава. Дори и в сферата на изобразителното изкуство копи-пейстът лесно минава за оригинал. Дори и пред очите на автентични специалисти.
Това е проблем, който тежи най-вече върху плещите на хората от сферата на изкуството. Защото ситуации като тази хвърлят кал не само върху един или двама; авторитетът в света на изкуството не се прави за ден, а се отстоява с години и тежък труд. Ако за страничния зрител този скандал може да отмине за три дни, то в сферата на изкуствознанието това може да нанесе тежки поражения в дългосрочен план.
А ако за окрадената художничката Малика Фавър, прекръстена в изложбата на Сирак Скитник, случващото се в София е сюрреалистична ситуация, за нас „сюр" вече е излишна представка.
