Габриела, Николай и изкуството да не се шашкаш

Когато преди около 20 години Николай Георгиев започва като стажант в областта на финансите, определено щеше да е от полза, ако някой му беше казал да бъде по-смел в работата си. Затова днес, в ролята си на мениджър и ментор, не пропуска да дава именно този съвет на стажантите, които се присъединяват към отдела, за който отговаря - "Контрол на приходите и дистрибуцията" в Yettel.

Последното стажантско попълнение в екипа им е Габриела Машова, която идва при тях като стажант миналата есен, а днес вече е постоянна част от екипа. Николай не само е човекът, който влиза в ролята на неин ментор, но и този, който по един или друг начин ще я научи на изкуството да не се шашка.

Ролята на ментора и въпросът "защо"

"Обяснено с едно изречение, ние сме отделът, който прави връзката между техническата, финансовата и търговската част на един оператор", обяснява Николай. Проверяват дали данните се "движат" между системите в количеството и качеството, което трябва, дали системите са провизирани според бизнес правилата и всичко, което би могло да доведе до евентуална загуба на приходи за компанията.

Да посрещнат стажант в отдела си не е нещо ново - правят го почти всяка година. "За нас това е възможност да споделим какво правим, но да получим и външната гледна точка", признава Николай.

За да се случи това обаче, ключова роля има въпросът "защо". По думите му, когато един човек разбере защо нещо се прави, той може да предложи различен подход и дори по-добро решение.

"Това за мен е най-важното в комуникацията със стажанта. Всеки може да научи техническата част, но да знае "защо", каква е крайната цел и какво искаме да постигнем - тук аз виждам своята роля като ментор", обяснява той.

Когато Габриела попада в отдела за контрол на приходите, се оказва в напълно непозната територия - завършила е "Телекомуникации", но за първи път се сблъсква с финансовата им страна.

Стажът обаче е разработен така, че да даде цялата нужна подготовка, без значение дали стажантът има опит или не. Първо е теоретичната информация. След това към нея се добавят практическите упражнения, докато накрая не започва същинската част - работата по конкретни проекти.

"Всичко това отнема около месец. Целта е възможно най-бързо стажантът да започне да работи по реални задачи и да вижда ползата от своите усилия, защото това го мотивира и амбицира още повече", обяснява Николай.

Не се панирай, Габи!

Снимка: Yettel

Николай Георгиев и Габриела Машова.

Още от самото начало Габриела показва, че е човек, готов да скочи на дълбокото. След като постепенно навлиза в материята, я включват в следващия отговорен и предизвикателен проект. Задачата е да се разработи модел, с помощта на който телекомът ще може да управлява още по-добре риска от закъснения в плащанията.

Изисква аналитично мислене, наблюдателност, умение да се откриват зависимости и тенденции.

"В началото бях много неуверена. Всеки път, когато ходих при Ники, леко потрепервах, а той винаги ми казваше "По-смело!", разказва тя. Това е и съветът, който си взима от него - "Не се панирай, Габи!".

"В нашия отдел не се шашкаме. Отстъпваш крачка назад. Фокусираш се. Правиш две напред и продължаваш", допълва я Николай.

Не е до поколение - до човек е

Да посрещнеш в екипа си представител на поколението Z не е лесна задача. Или така поне казват. "Цяла наука се разви относно това как трябва да общуваме с тези млади хора - как да подхождаме към тях и да ги мотивираме. Бях се настроил, че ще бъде голямо предизвикателство", признава Николай.

Нищо от това обаче не се случва. Габриела с лекота се вписва в екипа, който е много разнороден откъм поколения. "Имаме колеги, родени през 80-те, 90-те и след 2000-та година, но нито веднъж не е имало трудности в комуникацията помежду ни", добавя менторът.

Габриела напълно опровергава и схващането, че поколението Z не са толкова фокусирани и отдадени. Доказва, че не е въпрос на поколение, а въпрос на човек.

"Моята цел е да докажа на себе си, че мога - това е което ме мотивира да вървя напред", казва тя. И успява - още преди да е завършила стажа си, получава покана да остане за постоянно в екипа.

Така днес вече не е стажант, а специалист в отдела. Именно желанието и амбицията, които показва, и разбирането, което влага в задачите, я правят идеалния кандидат за позицията, която се освобождава точно в този момент. Признава, че перспективата ѝ не се е променила - "от самото начало подходих отговорно към работата - стажант или не, аз съм тук, за да се уча. Сега просто продължавам с още по-голям хъс напред".

---