Емблематичната песен на U2 задава атмосферата на този роман. Заслуга имат и хапливите подмятания на Гаетано. Да не говорим за фикс-идеите на Делия. „Болката е преходна, а забравата вечна", твърди любимият й Тагор. Освен ако не си го е помислила тя.
Живели са заедно десет години, имат две деца. Нея пустотата на благополучието я отегчава, а той се е чувствал длъжен да го осигури. Тя прекарва времето си в критики на абсурдните консуматорски модели, той се развлича с второразредни филми. В началото всичко е било по-така. Щуро, стремително, вечно.
„Не бяха на висотата на това, което се канеха да предприемат. И двамата хвърчащи в небесата, изтъкани от емоционални липси. Двама срамежливци, които жадуваха реванш и си играеха да си подхвърлят един на друг като митомани въображаемото си единство. Смъртоносен пример за съвременна двойка."
Гае е начинаещ писател - сценарист, чиято работа вместо да насърчава креативността му, постепенно деморализира хумора му. Делия е бивша анорексичка, по професия нутриционист, олицетворение на женската неопределеност - красива и настоятелна, чувствителна и безутешна. Не помнят в кой момент са престанали да се грижат за чувствата си. Нима човек се развежда заради един халат, захвърлен на пода?
Накрая ги боли до смърт от едно - че са пропуснали възможността да бъдат заедно като самите себе си. Че компромисите в името на някакво публично приличие са пресушили спонтанността. От това най-много ги боли. Истински пропуснатата възможност, която дори онази вечер в ресторанта на улицата ги държи заедно.
„Никой не се спасява сам" не е просто историята на една съвременна двойка, тя е твоята и моята история, тя е нашата история. Резонира с толкова много интимни страхове и надежди, предизвиква цяла глутница от спомени. Маргарет Мацантини следва безпогрешен творчески инстинкт - и тук писането й е честно. Едновременно рязко и затрогващо, уж лесно за поглъщане, а трудно за преглъщане.
Писателката е позната у нас и с емоционално смазващия, покъртителен сюжет „Да дойдеш на света", а през 2006 г. излезе първият й голям бестселър - „Чуй ме", с оригинално заглавие „Не мърдай". И трите заглавия са увенчани с престижни награди и са филмирани сполучливо - заслуга за рождението им на големия екран има съпругът на Мацантини, Серджо Кастелито.
„Да дойдеш на света" среща читателя с чувствителната Джема, чиято съдба се оказва свързана със Сараево, с безумията на войната там. Една ранна утрин звънва телефонът. Стар приятел внася смут в подредения делник на семейството, възкресявайки загадъчните спомени на Джема. Тя потегля към Босна със своенравния си син Пиетро - едно разтърсващо пътуване, което ще се опита да я помири с миналото й.
В „Чуй ме" изневярата на щастливо женен мъж, уважаван хирург, започва с изнасилване, неочаквано се трансформира в интензивно, дълбоко чувство и завършва с трагичен случай. Тимотео се изповядва наум пред тялото на дъщеря си Анджела в болницата, докато то се бори за живот след тежка катастрофа. Покосен от тревога, баща й се изправя лице в лице с тайната си, взирайки се в образа си на егоист и насилник. А тайната носи смущаващото име Италия.
Маргарет Мацантини наследява усета за детайла от майка си, която е ирландка. Баща й е италианец и това обяснява нуморната експресивност на нейните творби, превърнали я във фаворит както на широката публика, така и на критиката. Заклетите почитатели на книгите й знаят, че преди да я връхлети славата на писател, по образа й полепва звездният прашец на голяма актриса.
Относно стила си на писане самата Мацантини споделя в едно интервю: „Казвали са ми, че пиша като мъж - заради отношението ми към символите. Истината е, че понякога езикът просто не ми достига и разтягам границите му докрай, насилвам го. Все едно го измислям отново".
Тяяя?? Тяя?? Нея пустотата на благополучието я отегчава. Тя прекарва времето си в критики на абсурдните консуматорски модели. Имало такива жени ли??