Хауърд Шулц, основателят и бивш главен изпълнителен директор на компанията Starbucks, има една наистина интересна идея - да се кандидатира за президент на САЩ, без да залита към нито една от двете традиционни големи партии. Вместо това ще се насочи към центъра - към нерегистрираните партийни избиратели и към онези демократи и републиканци, на които радикалните течения, обзели собствените им партии, въобще не допадат.
Неговият голям проблем е, че въпреки цялото му богатство и безспорната възможност да финансира сам евентуалната си президентска кампания, той просто няма шанс.
И не заради собствената си личност, липса на харизма или нещо от сорта. В случая тези неща дори не ги вземаме предвид. Просто с идеята си за кампания към умерения избирател в САЩ Шулц няма да събере много гласове за себе си.
Разбира се, той беше убеден в крайна сметка да изчака няколко месеца, преди да изстреля центристката си кандидатура, за да не се окаже тя просто фактор, който да наклони везните в полза на настоящия президент Доналд Тръмп. Реалният проблем пред хора с визията на Шулц и дори пред кандидати за демократите с един по-умерен публичен профил обаче остава (за републиканците в случая дори няма какво да говорим, те са си заклещени с Тръмп в ролята му на настоящ президент и това е).
Хауърд Шулц
В партийна система като американската, където по традиция има само две традиционни партии, доминиращи цялото политическо пространство, идеята за центъра често е доста неопределена.
В по-традиционните американски виждания по темата, за центристи се определят тези с по-либерални възгледи в социален план и по-десни в икономически. Но къде в цялата система от идеи и важни, ключови въпроси попадат тези центристи в днешна Америка?
Евентуален кандидат, който се е обявил с такива възгледи, моментално би загубил либертарианците заради убежденията си, че лекото затягане върху контрола на оръжията е наложително, а данъците не са кражба, а форма на държавно финансиране. Твърдата вяра на либертарианците, че всяка регулация е удар по собствената им свобода и пречи на демокрацията, ще подейства като спирачка да гласуват за подобен кандидат.
Той (или тя, не сме полово предубедени) ще загуби и религиозното дясно заради позициите си, че жените имат право на аборт, а ЛГБТ - право на... равни граждански права - все неща, с които крайно консервативните и религиозни хора в Америка се борят непримиримо.
По всички параграфи кандидатът ще загуби и крайното дясно и всички онези гласоподаватели, които вярват в стената на Тръмп и войната срещу нелегалната имиграция.
Оттам се губи подкрепата на традиционните десни медии, а там по традиция положението е "или си с нас, или си против нас".
Разбира се, това е само дясното, а един умерен центристки кандидат иска да се разграничи и от онези крайни комунисти в ляво.
А ако не вярваш в доброто старо преразпределение на благата чрез облагане на богатите с тежки, тежки данъци - например 70% от приходите им (според новото гуру на лявото - Александрия Окасио-Кортес), буквално губиш една стабилна част от воините за социална справедливост.
Александрия Окасио-Кортес
Кандидатът губи и друга част от тях, защото смята, че като цяло твърде много внимание се отделя на политиката на идентичности, вместо да се обърне повече внимание на решаването на проблемите на икономиката на страната и този огромен външен дълг например.
И кой остава накрая?
Онези, които по някаква причина не смятат, че САЩ имат нужда да стават велики отново, но за сметка на това вярват, че след Тръмп страната има нужда от лидер, който просто да нормализира обстановката и да накара враждуващите фракции вътре в страната за кратко да забравят колко се мразят едни други. Такива, които вярват, че страната има нужда от това за кратко да успокои топката откъм приемането на нови права за нови маргинализирани групи, но без да отнема вече постигнатите такива.
Такива, които се притесняват, че оставят на поколението след себе си тежестта на огромен външен дълг и опасност от нови икономически кризи, но за сметка на това не са чак толкова разтревожени за глобалните климатични промени и фактът, че цената на жилищата става все по-непосилна за обикновените американци.
И разбира се такива, които са склонни да гласуват за независим кандидат и не смятат, че с това ще се загуби гласът им.
Иначе казано - почти никой в Америка в момента.
Социологически проучвания, цитирани от Politico, показват, че това, което обединява независимите, към които Шулц уж се стреми, са не толкова умереността на убежденията и центристките възгледи, колкото цялостното отвращение от политическата система - такава, каквато е. Така на практика независимите обикновено всъщност предпочитат една партия над другата и са почти винаги толкова наляво или надясно, колкото главните американски партии, но просто изпитват отвращение към тях.
Истината е, че в момента американското общество оформя мнението си за политиката през горещите теми, а не през цялостна политическа стратегия. И да, всички смятат, че икономическата стабилност и нормализирането на обществените настроения в страната са важни неща, просто те не са неща, които ще те изкарат на улицата; които ще те мотивират достатъчно, че да заемеш ясна и силна позиция.
Ключовите теми в американската политика в момента са изключително разделящи и с висок емоционален градус. Те приканват към действие, а не към спокойствие и премисляне. Дори и демократите, които претендират за по-висока образованост на електората си са по-склонни да заемат позиции от гледна точка на емоцията, а не от гледна точка на логиката и разума, просто защото емоцията убеждава по-добре.
А наравно с това и разделя по-добре обществото. Затова и един центрист, който поставя кампанията си в една права за отърсването от конфликтите, за обединението сред различните, би успял да спечели съгласието на околните само на думи.
Това е и основният проблем на САЩ в момента. Който и да спечели следващите избори, ще се изправи пред една разделена на две държава, в която всяко казано нещо може да бъде използвано срещу автора си в търсене на поредния конфликт.
