Не е хубаво, когато световните лидери не си говорят.
Това важи особено много, когато става въпрос за хората начело на двете държави с най-мощни икономики и най-големи амбиции.
Така че самото провеждане на срещата между американския президент Джо Байдън и китайския му колега Си Дзинпин може да се определи като известен успех, отвъд подновената комуникация между висшите военни, ангажиментите за сътрудничество в областта на технологиите с изкуствен интелект и съвместната борба с климатичните промени и разпространението на фентанил.
Двамата се видяха лице в лице и разговаряха в продължение на четири часа в луксозната обстановка на имение в околностите на Сан Франциско. Поводът за визита на Си в Щатите е събиране на форума за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС) и е първата среща на двамата лице в лице от една година насам.
За последно държавните лидери на САЩ и Китай се видяха през миналия ноември в кулоарите на друг голям международен форум в Бали и в условията на прогресивно влошаващи се отношения.
Няколко месеца преди това бившият председател на Долната камара на Конгреса Нанси Пелоси направи посещение в Тайван, което разгневи Пекин, а в началото на 2023 г. пък се стигна до скандала с китайските балони над американска и канадска територия.
Китай едностранно прекъсна военната комуникация с американците и така на няколко пъти за малко да се стигне до тежки инциденти между военноморските и военновъздушните сили на двете държави.
Всичко това се случва в разгара на търговска война и глобална надпревара за политическо и икономическо надмощие.
Със сигурност отношенията между САЩ и Китай са в най-ниската си точка от поне три десетилетия насам, а за всеки е ясно, че няколко усмивки пред камерите, едно ръкостискане и даже станалото прословуто пиле с равиоли няма да ги превърнат в съюзници.
Въпреки това срещата бе необходима за двете страни.
От една страна Байдън вече се намира в президентска кампания и едва ли му се иска да се разправя с поредна международна криза заради някой необмислен инцидент в Южнокитайско море. Войните в Украйна и Ивицата Газа са предостатъчни предизвикателства в международен план.
А пък, ако успее да се справи с (или поне да ограничи) фентаниловата криза у дома чрез помощта на Китай, това само би му донесло бонус точки за преизбиране догодина.
Вече съвсем друг е въпросът доколко в Пекин действително имат желание и готовност да сътрудничат в битката с разпространението на най-опасния съвременен наркотик, чиито прекурсори се произвеждат в голяма степен от китайската фармацевтична индустрия.
Президентът Си обаче също има своите мотиви да пътува до Сан Франциско.
Да не се яви на среща на АТИС би било лошо послание към всички държави в региона и би означавало, че дава възможност на Вашингтон да се представи за лидер на азиатско-тихоокеанската общност. Отвъд това има и някои вътрешни предизвикателства, които вероятно притесняват китайския лидер.
Той пристигна в САЩ на фона на необичайни за китайската политика вътрешни сътресения, където ротациите на висши държавнически постове обикновено са предвидими и контролирани.
Само че в рамките на едва няколко месеца Си смени своите министри на отбраната и външните работи - Ли Шангфу и Цин Ган. И двамата вече нямат места във важния Държавния съвет на Китай, а местонахождението и съдбата им са неизвестни от месеци.
Никой не знае какво се е случило с тях и защо са премахнати, но подобни чистки могат да говорят най-вече за потенциални много сериозни вътрешнопартийни проблеми сред висшия ешелон на Китайската комунистическа партия.
Другият голям проблем за Си е сериозното забавяне на растежа на икономиката. Имотният пазар е в криза, младежката безработица расте, a страната за първи път регистрира гигантски дефицит от 11,8 млрд. долара в чуждестранните си инвестиции през третото тримесечие на 2023 г.
Възстановяването след икономическите последици на COVID-19 пандемията така и не се случва с необходимите темпове и вероятно в Китай усещат необходимост поне временно да преминат в друг тон спрямо Запада.
Едва ли е случайно, че седмица преди да отиде в САЩ Си бе на 4-дневно посещение в Австралия, където поднови преговорите за всеобхватно търговско споразумение с правителството на Антъни Албанезе.
Съвсем не е случайно и че западните и китайските медии се постараха да акцентират върху позитивния характер на срещата в САЩ, без да пропуснат да подчертаят и дълбоките различия по редица въпроси.
Това е нормално. Няма как да очакваме промяна. Пробив в охладнелите отношения на Китай и САЩ много трудно може да се случи и е твърде малко вероятен. Особено след само една среща.
Само че дори само една среща може да бъде важна в моменти на сериозен конфликт между две суперсили. Тя може да се окаже необходимият вентил за отпускане на напрежението.
Затова най-важният акцент разговора на Си и Байдън остава подновяването на контакта между командванията на двете държави, които видимо разбират рисковете от неговата липса.
Дори в най-мрачните времена на Студената война САЩ и СССР много рядко са си позволявали да прекъснат всякакви варианти на комуникация, знаейки колко лесно може да се случи нещо непоправимо от на пръв поглед безобидна ситуация.
Но има и нещо още по-важно - вече налице има и директна линия между двамата лидери, което съвсем не е малко за света на агресивната дипломация на високи залози на Китай и САЩ.
Това естествено не значи задължително затопляне на отношенията, а по-скоро дава възможност за глътка въздух и събиране на сили преди следващия рунд.
Китай действа с точен модел на поведение, който няма как да бъде променен или контролиран. Отношенията с Пекин обаче могат да бъдат менажирани и в този смисъл подновяването на диалога и контактите, дори в по-твърд тон, работи по-продуктивно, отколкото тяхната липса.
По-добре Байдън и Си да обядват заедно равиоли, отколкото да не си говорят.
