НАТО изпраща нови сили в Косово. Не, това не е новина от 1999 г., а резултат от поредна ескалация на напрежението между сръбското малцинство и албанското мнозинство в малката балканска държава.
Нови 700 военни ще подсилят контингента на КФОР според генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг, който във вторник обяви че освен тях един допълнителен батальон ще бъде поставен в готовност за разполагане при необходимост.
"Силите на НАТО ще предприемат всички необходими мерки за поддържане на безопасна и сигурна среда за всички граждани на Косово", каза Столтенберг на пресконференция в Осло, осъждайки насилието от последните дни.
Той има предвид безредиците, при които общо 30 унгарски и италиански военни от КФОР бяха ранени при сблъсъци със сръбски демонстранти в северната част на Косово. Повечето имат фрактури или изгаряния от самоделни запалителни бомби, а поне трима са ранени леко от огнестрелни оръжия. Смята се, че са пострадали и най-малко 50 демонстранти.
Подобни сблъсъци със силите за сигурност на НАТО са рядкост откакто приключи войната през 1999 г., а сегашното напрежение представлява опасна ескалация на дълга редица от събития, довели до нея.
Конкретната причина за недоволството на етническите сърби в северната част на Косово е опитът на властите в столицата Прищина да изпратят албански кметове в четири сръбски общини. Това предизвикаха гнева на етническите сръбски общности, които преди това бяха бойкотирали местните избори.
Ситуацията обаче е далеч по-сложна.
Още през 2013 г. правителствата в Белград и Прищина подписват споразумение за нормализиране на отношенията помежду си, договорено с посредничеството на Европейския съюз.
То не представлява де факто признаване на независимостта на Косово от страна на Сърбия, а действа като рамков документ, който да регулира правата на сръбското малцинство, инструментите за поддържане на сигурност в държавата и начина за провеждане на местни избори.
Една от основните точки в случая е създаването на така наречената Общност на сръбските общини с идея да позволи на сръбското малцинство да организира самостоятелно въпросите по икономическото развитие, образованието, здравеопазването, градското и селското планиране, но без да има право на законодателен орган и собствени сили за сигурност.
Цялата полицейска дейност трябва да се извършва от Косовската полиция, като регионалният полицейски началник на районите със сръбско мнозинство трябва да бъде гарантирано сърбин.
Десет години по-късно въпросната Общност е създадена само частично, най-вече заради подозренията на Прищина, че тя ще бъде използвана, от сърбите за да се отцепят от централната власт и да изградят "държава в държавата".
Така продължават и безкрайните спорове докъде трябва да достига тяхната автономия, а дори най-тривиалните въпроси се превръщат в повод за провокация и конфликт, блокирайки всеки опит за някакъв прогрес.
Един подобен проблем е кризата от миналата година с регистрационните табели на автомобилите в Косово.
Традиционно по-голямата част от населението в северната част на Косово използва сръбски регистрационни номера на автомобилите си, като начин за демонстративно отхвърляне на албанската власт.
От години Прищина прави опити да накара сърбите да започнат да използват местни номера, докато миналата година не дадоха двумесечен ултиматум за това.
Решението бе отлагано на няколко пъти, докато в крайна сметка не се стигна до някаква форма на разбирателство с посредничеството на Европейския съюз, според което Сърбия трябваше да спре да издава регистрационни табели с наименованията на градовете в Косово, а Косово да спре по-нататъшните действия, свързани с пререгистрацията на превозни средства.
Споразумението обаче не изтрая дълго и преговорите по оста Белград - Прищина се разпаднаха.
Косово отново заплаши с пререгистрация, докато сърбите в района на Косовска Митровица започнаха масово да напускат държавни институции, съдилища, местна власт и полиция в знак на протест. Това принуди управлението в столицата да насрочи за 18 декември частични местни избори за попълване на местата, останали след освобождаването им от сърбите.
Последваха нови протести и издигане на барикади по основните пътища към граничните пунктове Ярине и Бърняк по границата със Сърбия. Заради кризата в северната част на Косово президентът Вьоса Османи обяви, че изборите се отлагат за април, но от ръководството на основната сръбска партия в страната бяха категорични, че ще ги бойкотират.
Едва през март изглеждаше, че може да има изход от ситуацията, след като косовският премиер Албин Курти и сръбският президент Александър Вучич, с посредничеството на ЕС, се договориха устно в Охрид, че ще признават официални документи и национални символи, включително паспорти, дипломи, регистрационни табели и митнически печати.
Това беше прието като нов опит за нормализиране на отношенията с идеята, че това би спомогнало на двете страни да продължат пътя си към интеграция с Европейския съюз. Той обаче за пореден път се оказа провал.
Съвсем скоро след това Вучич призова сърбите в Косово да бойкотират местните избори на 23 април, които в крайна сметка се проведоха при абсурдно ниска избирателна активност от едва 3,47%.
Ниското участие в изборите представлява пълен успех на сръбския бойкот, тъй като се оказва, че новоизбраният албански кмет в най-голямата община в района печели мястото си с едва 114 гласа. В подобна ситуация няма как да се говори за легитимност на избора и неслучайно се стигна до сблъсъци с мироопазващите сили на КФОР, когато миналата седмица Прищина опита да наложи новия градоначалник.
Международната реакция бе свързана с остри критики към централната власт в Косово не само защото проведе спорните избори в условията на несигурна обстановка, но и заради последвалото упорство да наложи техния резултат.
От своя страна Белград има не по-малка вина, тъй като отказа да се придържа към ангажиментите от споразумението в Охрид. Това може и да е свързано с вътрешнополитическата криза в самата Сърбия след двата случая с масови стрелби, при които загинаха общо 18 души, включително деца.
В момента управляващото мнозинство от партията на Вучич е изправено пред огромен натиск след няколко седмици на масови протести срещу липсата на достатъчно мерки срещу криминалните елементи в обществото и популяризирането на насилието от проправителствените медии.
Самият Вучич дори се отказа от лидерския пост в управляващата Сръбска прогресивна партия, но не даде никакъв знак, че ще се откаже от президентския пост.
В този смисъл заиграването с национализма и вечно актуалната тема "Косово" е добър вариант за отклоняване на вниманието и насочване на вътрешното напрежение извън рамките на Сърбия.
