Американският президент Доналд Тръмп очевидно има планове все повече и повече да използва армията във вътрешната политика.
По-рано се възползва от правомощията си, за да разположи части на Националната гвардия в Лос Анджелис и столицата Вашингтон с мотивите, че местните власти не могат да се справят с престъпността.
Наскоро със същия мотив заплаши да разположи военни в Чикаго и Балтимор.
Действията и заплахите спрямо Калифорния, Илинойс, Мериленд и Вашингтон го поставиха в остър конфликт с местните губернатори и кметове от Демократическата партия.
Неслучайно се породиха съмнения, че Тръмп се интересува не толкова от борбата срещу престъпността, колкото от натиска срещу политическите противници.
А когато за нещо подобно се използва армията, лесно могат да се направят сравнения с Републиканската гвардия на Саддам Хюсеин, Росгвардията на Владимир Путин или пък Революционната гвардия в Иран - все военнизирани формации, използвани с идеята да пазят действащия режим и да се разправят с вътрешната му опозиция.
Тръмп дори издаде изпълнителна заповед, чрез която инструктира министърът на отбраната Пийт Хегсет и подчинените му в Пентагона във всеки щат да създадат екипи за бързо реагиране от Националната гвардия, които да подкрепят федералните, щатските и местните правоприлагащи органи "при потушаване на граждански безредици и осигуряване на обществената безопасност и ред, когато обстоятелствата го налагат съгласно закона".
Акцент е поставен и върху конкретно звено, което да отговаря за сигурността на Конгреса.
••• Тръмп за първи път нареди разполагане на Националната гвардия в Лос Анджелис:
В допълнение към всичко това Пентагонът обяви, че ще мобилизира още 1700 души от Гвардията в 19 щата, които да съдействат на Министерството на вътрешната сигурност в борбата срещу нелегалната имиграция.
Какво обаче представлява т.нар. Национална гвардия?
С численост от над 430 000 души това е второто най-голямо звено в американската армия след сухопътните сили. Счита се за резерв и определено не е елитна военна структура. Повечето служещи имат цивилни професии, като задължението им е да се явяват на служба един уикенд в месеца и две седмици в годината.
Всеки щат или територия на САЩ си има свое подразделение на Националната гвардия, чиито функции са свързани с реакция при кризи и извънредни ситуации, като например природни бедствия.
Най-скорошния подобен случай е при опустошителните горски пожари в Калифорния през януари. Гвардията е мобилизирана и след урагана Катрина през 2005 г., когато над 50 000 нейни членове помагат за евакуации, спасителни операции и възстановяване на реда в Ню Орлиънс.
След щурма срещу Конгреса на 6 януари 2021 г. над 25 000 войници са разположени във Вашингтон, за да гарантират сигурността около встъпването в длъжност на президента Джо Байдън. По време на размириците след смъртта на Джордж Флойд, убит от полицай през 2020 г., хиляди войници са мобилизирани в няколко щата, за да подкрепят местните полицейски части.
Гвардията е изпращана и във военни зони в Ирак и Афганистан, където има поддържаща роля.
Кой контролира Националната гвардия?
Тук идва може би най-голямата разлика в сравнение с останалите клонове на войските. Гвардията служи както на щатско, така и на федерално ниво, докато останалите части от армията са изцяло федерални сили. При тях главнокомандващ е президентът, а за разполагането им в почти всички случаи се изисква одобрение от Конгреса.
При Гвардията в повечето ситуации главнокомандващ се явява съответният губернатор на щат, който е изискал мобилизация за справяне с конкретна криза. Това е почти формална процедура, която е била използвана десетки пъти в историята на Щатите от различни губернатори.
Президентът от своя страна се счита за главнокомандващ, когато гвардейците действат извън САЩ. Той също така е начело на структурата, която отговаря за Вашингтон.
Какви случаи на противоречия е имало?
Историята познава няколко момента, когато щатска и федерална власт са влизали в сблъсък относно ролята на военните в правоприлагането, особено във време на граждански вълнения.
Специалният Insurrection Act от далечната 1807 г. позволява на президента да поеме контрол над частите на Националната гвардия в случаи безредици, въстания и въоръжени бунтове срещу федералното правителство.
Случвало се е общо 14 пъти през XX век президент да активира правомощията си чрез въпросния закон, но от тях само три пъти това е ставало без съгласието на местния губернатор.
Първо Дуайт Айзенхауер е принуден да федерализира Гвардията в Арканзас, тъй като тогавашният губернатор я използва в отказа си да се съобрази с решението на Върховния съд за десегрегация на щатските училища. После Джон Ф. Кенеди прави същото в Мисисипи.
Последно Линдън Джонсън през 1965 г. заобикаля щатската власт и нарежда разполагане на Национала гвардия в Алабама, без да е имал съгласие от тогавашния губернатор Джордж Уолъс, който в онзи момент има проблеми с безопасното провеждане на марш на Мартин Лутър Кинг срещу сегрегацията.
Сега Тръмп също активира тези правомощия, само че извън контекста на масови бунтове или тежка политическа криза.
Това поражда опасения, че използването на Националната гвардия се превръща от инструмент за реакция при извънредни ситуации в оръжие за вътрешнополитически натиск. Въпросът е докъде още може да стигне американският президент.
