Левски загуби очаквано в Разград, но изглежда никой в "синия" лагер не е безкрайно разочарован.
Това бе най-предвидимият изход от мача между един прясно събран тим, пълен с младоци или момчета, които нямат почти никакъв опит на ниво "А" група, плюс няколко чужденци с енигматични качества, и хегемона на родния футбол. Да, Лудогорец е колеблив това лято, но пак си е обигран отбор с достатъчно опитни и можещи единици.
Младоците опитваха, старците решаваха. Това е изводът.
Моци рано респектира левскарите някъде около ръба на грубостта, а в отговор нямаше кой да му покаже, че това насреща все пак не е Горна Оряховица, а гранд.
Марселиньо и Дяков си разиграваха коня в средата на терена, въпреки че левскарите изобщо не се даваха. Личеше обаче, че ако падне гол, ще е за домакините.
С опит, рутина, хитрост, агресия и т.нар. нахалност, Лудогорец си взе мача. Това, което липсва на младоците не само в Левски, а изобщо във футбола ни.
Монетата има две страни - естествено, че те няма как да имат знания и опит, ако не им се дава шанс да играят. Но пък и на 20 г. талантите ни изглеждат плахи в такива двубои. Защото и Мисиджан не е много по-възрастен (22 г.) но има знанията.
Левски не бива да се отчайва, но трябва да се притеснява. С младоци трудно ще стане. На бой трябва да отиват поне по 2-3 "старци" в отбор, за да има узряване и да попиват талантите "другите хватки в играта".
В Лудогорец в това отношение са напред с материала.
