"Аз съм в най-добрия клуб в страната, защо ми трябва да ходя някъде? Имам дългогодишен договор с Ливърпул и възнамерявам да го изпълня...".
Това е последното интервю на Фернандо Торес пред списание "Пийпъл" от ноември 2010 г. Горе-долу по същото време неспиращият да вкарва голове нападател на Нюкасъл Анди Керъл отсече пред вестник "Сън": "Аз живея в детската си мечта да играя за Нюкасъл. Роден съм тук, обичам този град и клуба. Искам никога да не си тръгна."
Футболът, разбира се, отдавна е много повече въпрос на долари, лири или евро, отколкото на голове. Да не говорим за думи.
Но не беше толкова отдавна, когато тези двама рекордни трансферни герои имаха пример за обратното.
Преди 10 години Жерар Улие реши да продаде Роби Фаулър, който не се разбираше с любимците му в атаката на Ливърпул Емил Хески и Майкъл Оуен. Човекът, на когото целият град викаше Господ - Фаулър. Любимото дете, което защитаваше местните докери дори с цената на глоби, изпускаше нарочно дузпи, защото смяташе, че не са правилно отсъдени, вкарваше голове, плачеше и се радваше с победите и загубите на Ливърпул.
И когато Роби бе принуден да подпише с Лийдс, а феновете се опитваха да не стигат до самоубийства от отчаяние, нападателят промълви на първата си пресконференция: "Дано спечеля трофей с Лийдс. Къса ми се сърцето, че вече няма да нося червената фланелка на Ливърпул. Мечтата ми бе унищожена от човек, който не е по-голям от най-великия клуб."
Пет години по-късно Роби се разплака, когато Рафа Бенитес го върна в Ливърпул. И сега щастлив доиграва кариерата си в Австралия.
Доста по-рано, някъде към края на 90-те, Алън Шиърър отказа поредната мегаоферта от Манчестър Юнайтед и заяви пред BBC: "Аз играя за Нюкасъл. Това е, което винаги съм искал. Реал, Барселона или Юнайтед - не ме интересува. Аз живея в мечтата си и няма да си тръгна оттук." Така и стана.
Тези двамата имат сходна съдба с трансферните герои от понеделник. Ама не съвсем. Фаулър бе принуден да напусне Ливърпул, а Торес принуди клуба да го продаде. И първите му думи в Челси бяха: "Най-накрая играя в голям клуб!".
Наистина ли, Фернандо? Не беше ли най-големият клуб в страната онзи, който напусна? Или не сме разбрали добре думите ти преди 3 месеца? А и да сравняваш историята, аурата и всичко около Ливърпул и Челси, освен банковите им сметки, си е направо смехотворно. Тоест - добре дошъл при парите, Нандо!
Шиърър бе искан от най-силните на континента, но не си и помисли да си тръгне от Нюкасъл. А Керъл премина в Ливърпул и в първото си интервю обяви, че е бил принуден да си тръгне от клуба. Доста лековато, Анди! Принуден с утрояване на седмичната ти заплата, а и с внасянето на писмена молба за трансфер часове преди края на прозореца. Това наистина си е принуда - извиване на ръцете на клуба от футболиста.
Да са живи и здрави и Торес, и Керъл. Сигурно е, че и двамата ще спечелят много. За пари - ясно, трофеи - вероятно също.
Но те убиха любовта в два от най-футболните градове в света (въпреки че Керъл все пак остава в единия от тях). Затова в пъбовете край "Анфийлд" и "Сейнт Джеймс Парк" ще висят постери на Фаулър и Шиърър.
Нищо, че са избелели. Това е от народната любов към тях...
