До момента едно нещо отличаваше Лудогорец от всички отбори-недоразумения в българския футбол.
Не, не е щедрото еднолично финансиране, не е трибуната „Моци", не е и орелът Фортуна.
Просто досега Лудогорец не взимаше треньори на експериментален принцип.
Залагаше на българи, които не бяха гръмки имена, но познаваха отлично тима, познаваха „А" група и без много блясък си вършеха ефективно работата.
Каквото и да се каже за Кирил Домусчиев, решението му да назначи именно Стойчо Стоев след уволнението на Ивайло Петев е сред блестящите ходове в българския футбол. Последвалите пробиви в Лига Европа и Шампионската лига го доказват.
Тази година обаче отборът си позволи да се раздели с Георги Дерменджиев преди да има готов вариант за треньор - вероятно с убеждението, че няма да е трудно да се намерят кандидати за тим, достигнал до Шампионската лига.
Позволи си и да отпише българските треньори и да търси чужденец. След което получи куп откази и видя, че западните специалисти не изгарят от желание да покоряват Шампионската лига от Разград.
Така назначението на португалеца Бруно Рибейро за старши треньор изглежда не просто като компромисен вариант. С него Лудогорец тръгва по нанадолнището, по което ЦСКА, Левски и Литекс се спускаха дълги години.
С треньор от Западна Европа и с неговите по презумпция „европейски методики", които би трябвало да докажат, че Лудогорец е клуб от европейски тип - само че в не толкова европейската „А" група и в не толкова европейския Разград.
За Рибейро следва едно тежко „запознаване с обстановката", „аклиматизиране", „градене на нов отбор".
И то дайте да видим от кого точно - от неопитен треньор на 39 години, който е водил четири нискоразредни португалски тима в кариерата си. И който за миналия сезон има 3 победи от 17 мача начело на родния си клуб Витория (Сетубал).
В Разград ще трябва да свикне да излиза за победа във всеки мач, и то спешно.
Лудогорец тръгва в евротурнирите на 14-15 юли и няма как целта да не е нов пробив в тях. Тоест важните, ключовите мачове започват след по-малко от месец.
Дотогава Рибейро ще трябва да направи и скоростна селекция, след като ключови футболисти напуснаха „орлите". Още в първите си изказвания треньорът се похвали, че Жозе Моуриньо му е като брат и може да му даде да вземе футболисти на Челси в Лудогорец.
Докато обаче очакваме това да се случи, не можем да не отбележим очевидното: Рибейро е екзотичен експеримент, който изглежда обречен на провал.
Провал в стил Пепе Мурсия. В стил Луиджи Симони и Рюдигер Абрамчик. В стил Йоан Андоне, Ратко Достанич, Владимир Федотов, Михай Стойкица и Ицхак Шум.
Помните ли ги? Те символизират мъртво време, нулеви години, които останалите български отбори изгубиха, за да потънат в настоящото си блато. За да записват в момента Левски и ЦСКА най-срамните страници от историята си.
Да не вземе след няколко месеца и Лудогорец да се окаже без треньор, без евротурнири и със селекция от ненужни футболисти? И колко такива провали може да си позволи тимът, преди ентусиазмът на Кирил Домусчиев да увехне?
