Престоят на Георги Илиев-Майкъла като изпълнителен директор на ЦСКА може да бъде окачествен като силно противоречив. Бившият бранител на "червените" се завърна на "Армията" с голяма кошница обещания и амбициозни проекти, за които бе ясно, че няма как да бъдат изпълнени, без да е нужно да си тесен специалист в строителството или менижарането на футболен клуб.
Но Майкъла изглежда си вярваше и говореше с младежки плам, на който би завидял всеки комсомолски секретар в едни отминали времена.
Илиев беше немлъкващата уста на ЦСКА, която винаги имаше какво да каже - за стадиона, за играта, за чужденците, за Левски... През зимата оцени Мартин Камбуров, че "става за ЦСКА" по цената на автомобила му. След това "Армията" му заприлича на "Олд Трафорд", а преди Левски - Славия прогнозира, че шансовете "сините" да изпуснат титлата са равни на това "да падне небето"?! Той и Пеле не е по прогнозите, но поне не ги раздава под път и над път.
Добър или лош, за тези 9-10 месеца в ЦСКА Георги Илиев обаче никога не се скри.
За всяка несгода на клуба бе тикан на предна линия да обяснява, да струва..., докато пернишките тарикати се криеха по баровете. Позицията му понякога се менеше, но винаги имаше такава. Не може да му се отрече, че именно негова е заслугата "червените" да се завърнат на клубния си стадион още през миналия сезон, макар и с изтърбушен сектор "Г" и абсолютно козметични подобрения.
Феновете го припознаха като бушон на "Титан" и му обявиха война, а тяхното мнение тежи.
Но все пак не може само да се отрича и критикува, защото в клуба имаше хора като Венцислав Живков, който ще бъде бъде запомнен със "спектаклите" и острия си чепик... А такива като маркетинговия директор (?!) Георги Павлов дори няма с какво.
Майкъла говореше, но поне си вярваше, което пак е нещо.
