Новият ЦСКА наследи най-лошото от стария ЦСКА - навика да борави с треньорите като с носни кърпички.
Вчера Христо Янев си подаде оставката след равенството 1:1 с Пирин. Или други му я подадоха, вероятно никога няма да разберем със сигурност. Важното е, че тя беше приета и спекулациите кой ще е нов треньор вече вървят с пълна сила.
Със закъснение, но и с типично настървение започнаха да се изсипват и критиките към него. Бил неопитен, трябвало да събира опит в „Б" група, играчите не го уважавали и т.н. и т.н. След дъжд качулка.
Не че Янев трябва да се ползва с привилегии само защото е млад треньор или защото допреди няколко години печелеше с ЦСКА като футболист. Но той носеше автентичноста в този нов ЦСКА, където всичко останало мирише на менте.
Той придаваше и така необходимата доза нормалност, доза реализъм в този отбор.
Не се оплакваше (а през всички тези месеци в ЦСКА имаше от какво), не търсеше оправдания, не му бяха виновни други - съдии, шефове, противници или футболисти. Беше сдържан, откровен, работлив и здраво стъпил на земята. За колко български треньори важи това, опитни или неопитни?
И най-важното, Христо Янев се доказа като резултати и като игра на ЦСКА. Докато клубът беше разрушен и не беше ясно дали и как ще съществува, на терена отборът печелеше и показваше армейския дух.
И то отбор, пълен с млади български футболисти, с които Янев спечели всичките си мачове без равенството със Сливнишки герой. Спечели и феновете, въпреки подхвърлянията, че във „В" група е лесно.
В няколкото мача през миналия сезон, в които ЦСКА игра срещу отбори от „А" група, тимът не просто победи, той мачкаше на терена.
Преобразуването на клуба съсипа изграденото от Янев. Но с нов отбор, с футболисти предимно от Литекс и малко от стария ЦСКА, треньорът направи добро представяне още в предсезонната подготовка. Това бяха само контроли, но бяха победени Интер и Легия Варшава, а с Удинезе се постигна равенство.
В първенството ЦСКА-София на Христо Янев смачка Славия, макар че вкара само два гола, разгроми Нефтохимик (да, това са аутсайдерите в първенството) и дори в злополучните срещи с Верея и Пирин имаше достатъчно положения, за да спечели убедително.
Някои ще кажат, че в българския футбол е така - един, два мача без победа и губиш всякаква благоразположеност на шефове, публика, медии. Според други Янев просто беше неудобен на хората над него и уволнението му беше въпрос на време.
Което и от двете да е истина, Христо Янев трябваше да получи повече от новия ЦСКА.
Не само повече време, но и повече уважение, доверие, подкрепа дори след слаби резултати. Само че шефовете на хибридния клуб нямат манталитета да му ги дадат, те бъркат желанието за „всичко веднага" с манталитета на победители.
През този сезон обаче ръководителите на ЦСКА имат по-важна битка от тази за точки на терена и тя е за спечелването на феновете по трибуните. Могат ли да я спечелят без Янев?
Защото предстоящия филм сме го гледали. Треньорите ще се сменят често и в този нов ЦСКА.
Ще идват стари „червени" кадри, надушили, че в отбора отново се въртят пари.
Ще правят скъпи селекции със съмнителни чужденци и ще зомбират публиката с приказки за „директиви" и „уговорки".
Ще идват и чуждестранни треньори, които ще се „аклиматизират към българската действителност". Знаем и какъв ще е резултатът.
А от тъга към истинския ЦСКА всеки може да провери колко често са се сменяли треньорите през последните 25 години (5 титли на България) и колко често през онези 25 преди тях (14 титли на България, 2 полуфинала за КЕШ, полуфинал за КНК).