От доста време си мисля, че няма как да бъда изненадан от нещо, когато става дума за Българския футболен съюз. И всеки път оставам изумен от богатия технически арсенал на закопаване.
Скриването на националния отбор за евроквалификацията срещу Унгария показа на обществеността на какво са способни в Бояна, за да избегнат народната любов. Историите за това как УЕФА наредила заради потенциални рискове са приказки за наивници. Но наивниците поне в българския футбол стават все по-малко.
Те са в обкръжението на настоящото ръководство. И вероятно това са последните хора в България, които вярват, че това БФС може да свърши нещо полезно за този спорт у нас. За останалите картината е ясна - с тези хора начело ни чакат нови исторически дъна, а синонимният речник на българския език вече се изчерпа откъм термини за поредното падение на националния отбор.
Между другото, от Унгарската федерация признаха, че предложението за смяна на стадиона и провеждането на двубоя при закрити врата е дошло от Бояна. Същото потвърдиха и от СДВР. Изненадани едва ли има.
Това ръководство на футболния съюз обаче постигна немислимото - обедини вражески агитки - на Левски и на ЦСКА, на Локомотив Пловдив и Ботев.
На всички тях вече им омръзна от безобразното управление и от базсрамието на n-та степен. И връщане назад няма. Тези хора са готови да забравят противоборството между любимите им отбори, за да кажат "Стига".
А страхът от освирквания е чудовищен. Но тези освирквания няма да бъдат избегнати. Ще ги има, макар и не на трибуните на стадион "Христо Ботев". Ще ги има на всеки стадион по време на мачовете от вътрешното първенство. 18-ата минута ще припомня постоянно на хората в Бояна, че не са желани.
И това няма да се промени до момента, в който те не си тръгнат. Безсрамието на футболния съюз отекна и в чужбина. Унгарските фенове обявиха подкрепата си към своите колеги от България, а в Сърбия се втрещиха на отказа от приходи от страна на родната централа. А това е наистина изумително.
Все по-разумно започва да звучи предложението националният отбор да спре да участва в международни мачове. Първо, за да не се червят футболистите. Второ, за да не се притесняват ръководителите.
Те предпочитат да се слушат един друг колко много са направили с мъдрото си управление за футбола у нас и най-важното - колко още предстои да направят. Все пак чакаме възхода на националния отбор след 2 години. Поне така каза директорът на представителните ни гарнитури. И нямаме причина да не му вярваме.
Една стара поговорка казва "Някои хора носят радост, където и да идат. Други - когато си отидат". И това е единственият шанс за Михайлов и Ко да зарадват българските футболни фенове.
