Компании от континентален Китай все по-често насочват вниманието си към Хонконг като ключова отправна точка за излизане на международните пазари.
Тенденцията идва на фона на засилващото се недоверие в САЩ и Европа към китайските технологични компании - заради опасения от държавно влияние, достъп до данни и контрол върху стратегически сектори. В резултат достъпът до капитал, клиенти и партньори в тези пазари става все по-труден.
Затова все повече фирми избират първо да се установят в Хонконг - като място за набиране на финансиране, тестване на продукти с международни клиенти и изграждане на доверие.
"Целта ни е първо продуктът ни да успее в Хонконг, а след това да се разширим навън", казва пред "Би Би Си" Сие Юнпен, вицепрезидент на Yunji.
Данните показват, че тенденцията набира скорост. През миналата година 76 компании от континентален Китай са се листнали на борсата в Хонконг - спрямо 30 години по-рано, според PricewaterhouseCoopers.
От Invest Hong Kong също отчитат ръст на китайските фирми, които създават или разширяват дейността си там, като технологиите и иновациите са сред водещите сектори.
Според Сяомън Лу от Eurasia Group причината е и геополитическа.
"Китайските технологични компании се пренасочват към Хонконг за първичното си листване, тъй като геополитическите насрещни ветрове подкопават плановете им да излязат на борсата в Ню Йорк", казва тя.
По думите ѝ Хонконг в момента е най-добрият шанс за тези компании да привлекат глобални инвеститори и да се позиционират като играчи, които не са изцяло ограничени от рамките на континенталния пазар.
Паралелно с това Пекин поставя все по-силен акцент върху технологичната самостоятелност, което допълнително насочва компаниите към международно разпознаваема среда като Хонконг.
Но дори успехът в града не гарантира лесен достъп до чуждите пазари.
В САЩ и Европа властите затягат проверките по линия на националната сигурност върху китайските инвестиции и технологии заради опасения за достъпа до данни и критична инфраструктура. Някои държави, като САЩ и Великобритания, вече ограничиха или започнаха да премахват китайски доставчици от телекомуникационните си мрежи.
Западните страни имат и по-широки притеснения относно прозрачността и управлението на китайските компании. Скандалът с Luckin Coffee остава показателен, след като компанията призна, че е фалшифицирала продажби, което доведе до свалянето ѝ от борсата Nasdaq през 2020 г.
Допълнително с това ги има и политическите притеснения относно привлекателността на Хонконг за инвестиции. След масовите продемократични протести през 2019 г. властите въведоха строг закон за националната сигурност и ново местно законодателство.
Десетки активисти, опозиционни политици и журналисти бяха арестувани или осъдени. Пекин и местните власти твърдят, че мерките са необходими за стабилност, но критиците смятат, че те силно ограничават политическите свободи.
Затова, както отбелязва Пол Триоло от DGA Group, Хонконг не е реален геополитически щит". По думите му градът "само частично намалява" рисковете пред китайските компании.
