Когато бяхме деца, дългата лятна ваканция си беше съвсем в реда на нещата. През половината лято на море с родителите, които са взели 2-3 седмици отпуска, а през другата половина - при баба и дядо.
Сега обаче бабите и дядовците със свободно време са дефицит, а родителите, които могат да си вземат толкова дълга отпуска, още по-малко. Лятото за голяма част от децата се свежда до апартамента, компютъра, смартфона, спорадични излизания с приятели, седмица на море или на планина с родителите и различни активности обединени от общото наименование "летен лагер".
Така на 15 септември, въпреки ясното осъзнаване, че училището идва с всичките си досадни и на моменти безсмислени страни, децата отиват с усещането за освобождение, защото най-сетне нещо ще започне да се случва. Родителите си отдъхват, защото се задават няколко месеца, в които могат да подредят програмата си.
Всъщност идеята за намаляване на лятната ваканция спрямо есенна, зимна и пролетна, или както там ще изглежда крайният проект на МОН, не е толкова лоша.
Ето и няколко причини:
Дългият период без училище нарушава сериозно ритъма на учене и разрушава изградените навици. След 15 септември се губи един значителен период от време от няколко седмици за адаптация отново към учебния процес.
Като добавим към тях и последните няколко седмици на учебната година, в които учениците отново не учат, обзети от еуфория за предстоящата ваканция, имаме един период от около месец и половина учебно време, който е на практика неефективен.
Ако лятната ваканция се намали за сметка на пролетната, зимната и една кратка есенна и друга февруарска, този ефект ще бъде намален значително.
Преразпределението на ваканциите ще създаде много по-балансирана учебна година, която няма да оставя децата толкова уморени и жадни за почивка в края на учебната година. Това е особено важно за малките ученици, които, веднъж влезли в образователната система, стават жертви на всичките й дефекти и битови проблеми, като ненужно ранното ставане, тежките раници, лошата храна и т.н.
При едни регулярни ваканции - на всеки 8 учебни седмици по една почивна, както например е във Франция, умората няма да се е натрупала толкова тежко и учениците ще могат да са по-съсредоточени в изпитите си.
Иначе казано, идеята за по-кратка лятна ваканция търси да даде баланс в учебната година между усилия и почивка. Баланс между работата на родителите и това кой да се грижи за по-малките деца. Баланс и в самото преподаване.
И не е лошо тази идея поне да се обсъди, преди да бъде заклеймена и отхвърлена, както повечето предложения за промени в образованието.
Сега като се замисля обаче на първокласниците ще им трябва една допълнителна седмица, за да се научат поне да произнасят името на предмета "Технологии и предприемачество", не че ще са разбрали какво значи към 7 юни. Това е другата "голяма" реформа - смяна имената на предметите - защо? ми така! Би било чудесно експертите от МОН да имат командировка при първолаците, за да им обяснят какво значи Технологии и предприемачество!!!!
>прогресът ... в смяна на дати ли се състои?? Нищо такова не съм твърдял. Естествено, че не. Единственото, което казвах, е че с убеждението, че вие знаете кое е "добро" за децата, особено пък когато единственият ви аргумент е, че това било "добро" за вас и родителите ви, автоматично се обричате на липса на прогрес. Да имаш спокойното, достойно осъзнаване, че може би не знаеш кое е най-добро за децата ти, особено пък по рождение, че може би методите, с които сте възпитавани ти и родителите ти, не са били оптимални, е необходимо условие за прогрес в това отношение, съвсем не достатъчно. Това осъзнаване е единствено трудно за комплексари, защото води като следствие разбирането, че може би самият ти не си възпитан оптимално, и то защото собствените ти родители не са си свършили оптимално работата. Това, естествено, е очевиден факт, но е труден за възприемане, особено когато си мижитурка, непрокопсаник, нещастник. Откъдето, именно, следва негодуванието на теб и всички останали.
Свинчо, опитите ти за психоанализа са симппатични, но твърде аматьорски. Какво ще кажеш за обратната теза - точно защото "комплексарите" по твое мнение са възпитани "оптимално", точно затова искат същото и за децата си. В научните търсения съществува понятието "нулева хипотеза". В хода на проучването тя или се потвърждава или се отхвърля. В случая, колкото и да ти е чудно, тя се потвърждава. Всички сме се чувствали добре, когато учебната година започва на 15 септември. Не виждам никакъв реален аргумент, това да бъде променено. Дори и в името на световния прогрес!
Победке, ти от това, че учебната година е започвала на 15-ти ли се чувстваше добре. Блазе на човека ти, щом с толкова малко се задоволяваш. Аз пък, никога не съм се чувствал добре в училище, макар че бях отличник и не съм изпитвал никакви затруднения с ученето. Както казва героинята в, ако не се лъжа, Джейн Еър, обичах учението, но мразех училището. И съм наблюдавал подобни чувства у много съученици. Повтарям, смяната на датата няма да окаже никакво влияние на качеството на образованието, ако не се направят коренни промени в системата. Ако знаех какви, щях да се кандидатирам за министър. Но една от главните е: стоп на това задържане на децата в училище. Който иска да си остане прост, да ходи да копа домати. Прост ще си остане и с 12-ти клас. А свинчопрас изглежда са го възпитавали по супер оптимални методи, та е станал супер комплексар.
>точно защото "комплексарите" по твое мнение са възпитани "оптимално" Моля?? Кога и къде съм споменавал някой да е възпитан оптимално? Не съм, защото е пределно ясно, че такъв човек не съществува. Всъщност, точно презумпцията, че се опитвам да пробутвам "оптимално" възпитание, каквото си мислиш, че съм убеден, че имам, допълнително демонстрира точно проблема, за който говоря - ти дори не можеш да предположиш, че някой можеш да мисли принципно различно от теб. За теб щом критикувам теб и твоите виждания за "най-добро" за децата, то очевидно се опитвам да пробутам моите виждания като "най-добри" и моето възпитание като "оптимално". Не правя нищо такова. Нито съм възпитан оптимално, нито знам кое е най-добре за децата. Единственото, което казвам, е че е нужно да подходим към проблема с кристално ясното осъзнаване, че нито ние сме възпитани оптимално, нито такова възпитание е възможно, нито е възможно да знаеш кое е най-добре за децата, нито дори такова универсално приложимо "най-добре" съществува. Вместо това, ти предлагаш удобното ти убеждение, че вече знаеш какво е най-добро, като единствената ти аргументация е това, че било добре за теб и родителите ти. Колко точно е било добре, след като ти, родителите ти и всички останали българи сме развили родината си до лесно наблюдаемата пародия на държава, която България днес представлява? >"нулева хипотеза" Уау, отдавна не бях виждал толкова малоумен, необразован и тотално объркан опит да вкараш научен термин, който очевидно не разбираш, за да дадеш мнима тежест на личното си мнение, което иначе е неподкрепено с каквито и да било аргументи.