Времето си лети, а един от най-верните ориентири да усетите неговите контрасти е първият учебен ден.
Не вярвате? Нека ви разкажа за две тържества на 15 септември - моето и това на племенницата ми, а вие преценете дали традициите на поколенията не са се изменили драматично.
Ще започна оттам, че не понасях 15 септември и сигурно по тази причина мозъкът ми е направил услуга, като е запазил само откъслечни детайли от деня.
Помня, че майка ми купи най-гъзарската за онези години премяна - тюлени пола и блуза в тютюнев цвят, съчетани с комунистически дебел бял чорапогащник и черни лачени обувки. Голям кеф.
Предният ден ме заведе на фризьор, където се сдобих с последния моден писък сред 7-годишните - прическата сасон, или както беше известна сред децата - остригана като магаре. На тази коса отгоре, на 15 септември, майка ми сложи едра бяла кордела.
Спирам с описанията на тоалета, че довечера ще сънувам кошмари.
От тържеството на самия 15 септември не помня почти нищо.
От страх ли, от тревога ли, от вълнение ли, съм изпаднала в някакъв делириум, докато чаках някой да ме хване за ръка и да ме заведе в класната стая.
Звънци, чемшири, здравец и някакви чичковци, които четат разни неща от листчета и ми пожелават безсмъртие, се сляха в едно. Помня само как си подарих китката, омотана в прозрачен целофан, на госпожата, и си седнах на чина.
Проточилата се програма дойде много на майка ми и баща ми, които прекараха повечето време в пиене на кафе с другите родители. Затова след този 15 септември на втори първи учебен ден не са стъпвали.
Оттам нататък ме изпращаха само с една мантра: "Да слушаш госпожата". За другото ме оставиха да се окопитя сама.
Да си намеря приятели, с които заедно да ходим и да се връщаме от училище, да си купя бележник, да се снимам, да го попълня, да се спазаря за използвани учебници от по-големите деца, да си запиша какви помагала, сборници и христоматии трябва да се купят. Да искам пари, да отида до книжарницата и да си ги купя.
25 години по-късно, когато моята племенница тръгна на училище, тези спомени изплуваха от задния двор на съзнанието ми и ме хвана страх за детето.
Хич не си представях как момиченце, което играе на Roblox, гледа "Пес Патрул" и е скъсвано от глезене от цялата рода, защото ни е едничка, ще изнесе товара и стреса на 15 септември.
От стрес и товар обаче нямаше и помен. 15 септември на племенницата ми беше нещо като мини парти в училищния двор с майки-орлици, запокитени във всеки ъгъл, които дебнат класната да оголи позиции, за да я застрелят с някой въпрос.
И бяха не само майки на първокласници, а на второкласници, третокласници и т.н. Цялото родословно дърво до девето коляно се бе стекло, за да изпрати отрочето си на училище и живо се вълнуваше от неговото образование и бъдещо развитие.
Тържествената програма в общи линии беше останала като нивото на река Дунав - sans changement, но в много по-сбит вариант. Малко рецитиране на стихчета за убиване на времето и след това всички дружно влизаха по класните стаи.
Между четирите стени майките-орлици вече приемаха формата на руски олигарх, отишъл на почивка на Малдивите - вадеха пачките и започваха да броят пари.
За мини купон за началото на учебната година, за по-тежък купон преди Коледа, за подарък на класната - колие с рубин, за кетъринг, за професионален фотограф, за първите две екскурзии...
Децата изобщо не се докосваха до пари и хал хабер си нямаха какъв порой от "неповторими изживявания" са им подготвили родителите до края на годината. Всичко се организираше в някакви тайни общества из Viber, където се решаваше как и най-вече - по колко.
Момиченцата изобщо не приличаха на сконфузените и изплюти малчугани със сасон прическа и панделка от средата на 90-те. Бяха като модели от ревю с пухкави полички, официални рокли и коси дълги до кръста.
Родители им се обръщаха към тях с "принцесо" и не преувеличаваха.
Децата бутаха ранички на колелца, вътре пълни с 3D химикалки, триещи се химикалки, цветни химикалки, нови несесери, ученическо лепило, което става на желе.
Личеше си, че родителите им са се отдавали на "содомии" в "Джъмбо".
Кутиите им за обяд и бутилките за вода бяха на цената на вечеря за двама.
Но когато попитах племенницата ми знае ли какво е бележник, тя ми показа купчина с лепящи се стикери на пеперуди. Представа си нямаше. Ясно е, че няма да се научи как да подправя подписа на майка си, защото няма къде да го упражнява.
Нито ще усвои умението да се пазари за използвани учебници, защото МОН им ги дава безплатно до 12 клас. Няма да знае и какво да е прескочи обяда, понеже менюто в стола е колкото за Бог да прости.
Пазено дете е и това се виждаше по начина, по който ще си спомня 15 септември. Както и другите деца около нея.
А дали това е добре, или зле, както казва едно старо клише - само времето ще покаже.
