Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво означават обвиненията към Бенямин Нетаняху

Евентуалната заповед за арест срещу премиера само ще постигне обратен на търсения ефект Снимка: БГНЕС
Евентуалната заповед за арест срещу премиера само ще постигне обратен на търсения ефект

В началото на тази седмица главният прокурор на Международния наказателен съд (МНС) поиска да бъдат издадени заповеди за арест за израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Йоав Галант.

Те са обвинени във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени в Ивицата Газа.

Прокурор Карим Хан е поискал заповеди за арест и за три висшестоящи фигури в рамките на Хамас - политическия лидер на организацията за Ивицата Газа Яхия Синуар, лидера на цялата организация Исмаил Хание, както и командира на военното крило - Мохамед Деиф.

Обвиненията към тях са свързани с терористичната атака срещу Израел от 7 октомври.

В своя обичаен стил Нетаняху реагира остро срещу действието на Карим Хан. Според премиера то е абсурдно и изцяло насочено срещу цял Израел, поставяйки на едно ниво демократична държава и терористична организация на "масови убийци".

Президентът Ицхак Херцог и представителите на опозицията също се обединиха около подобни тези.

Такъв коментар имаше и от американския президент Джо Байдън, според когото сравнението между Израел и Хамас е "възмутително".

Официално изявление на Белия дом гласи, че "МНС няма юрисдикция в тази ситуация и не подкрепя разследването", докато председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън призова администрацията на Байдън "незабавно и недвусмислено да изиска МНС да се оттегли".

Какво точно представлява Международният наказателен съд?

Започва да работи активно през 2002 г. и има за задача да съди лица по обвинения в геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления.

За разлика от Международния съд (МС), МНС не е орган на ООН и може да бъде сезиран само срещу отделни хора, а не държави или организации. В този смисъл евентуален процес срещу Нетаняху и останалите няма да има връзка с делото заведено от Република Южна Африка (РЮА) в края на миналата година по обвинение в геноцид.

МНС може да разследва предполагаеми престъпления, извършени от гражданин на всяка държава, която е приела юрисдикцията на съда през Римския статут - основополагащият договор на организацията. Всяка държава-членка може да поиска от главния прокурор на МНС да започне разследване.

В текущия случай с Ивицата Газа подобни искания са подадени от РЮА, Бангладеш, Боливия, Коморските острови и Джибути.

В историята си досега МНС е издавал заповеди за арест на редица високопоставени политици, включително бившия президент на Судан Омар ал Башир, Саиф ал Ислам - синът на Муамар Кадафи, както и на Владимир Путин. Присъди за тях обаче няма.

От общо 54 официални обвинения досега, ефективни присъди е имало за осем души, все военни командири от африкански държави.

Съдът няма собствен механизъм за задържане на обвиняеми и разчита преди всичко на съдействие от правителствата на държавите-членки.

Скорошен пример от лятото на 2023 г. бе невъзможността на Владимир Путин да пътува до РЮА за срещата на върха на държавите от БРИКС. Тогава руският държавен глава не посети събитието, тъй като властите в страната щяха да бъдат задължени да го задържат.

Каква е юрисдикцията на МНС по отношение на Израел и Хамас?

Тук вече се попада в изключително сложен юридически лабиринт, който би уронил легитимността на всяко едно решение на МНС по случая.

На първо време Израел не признава юрисдикцията на съда, тъй като страната не е подписала Римския статут. Въпреки това гражданите ѝ могат да бъдат разследвани, което потенциално би поставило нейните съюзници в неудобна позиция.

САЩ също не са страна по Римския статут, но повечето държави в Европейския съюз са и съответно ще бъдат задължени да задържат Нетаняху при всяко негово стъпване в Европа.

Още по-сложен изглежда друг въпрос. Съдът разследва отделни личности, но получава легитимността си от държави. В него членуват общо 124 страни и... Палестинската автономия, която е приета през 2015 г.

Тя обаче не е призната за държава. Има само статут на наблюдател в рамките на ООН, като дори той е оспорван. Съответно самото решение за членство на Автономията в МНС е юридически спорно.

Освен това МНС може да поема само случаи, които са се случили на територията на държави-членки.

През 2021 г. МНС приема, че под Палестина ще разбира териториите на Западния бряг, Ивицата Газа и Източен Йерусалим, чиито граници обаче са обект на спорове между израелци и палестинци.

***

Коментар по темата

Автор: Венцислав Божев

Подобни сложни юридически неясноти звучат абсурдно, особено когато става въпрос за съдбата на милиони човешки животи в разгара на военен конфликт. Затова сега специалният панел от съдии ще има трудната задача да реши дали наистина да бъдат издадени заповеди за арест.

Не че някога ще видим Нетаняху изправен пред съда в Хага. Цялата ситуация по-скоро изглежда като начин да бъде допълнително оказан натиск върху Израел и подкрепящите го западни съюзници.

Тук важен аргумент е съпоставянето между Владимир Путин и Бенямин Нетаняху. През 2022 година колективният Запад подкрепи заповедта за арест на руския президент, въпреки че Русия по същия начин не е приела Римския статут, както САЩ, Израел и дори Украйна.

В случая на Путин се оказва, че МНС има юрисдикция в Украйна и Русия, докато в този с Израел и Хамас - няма. Въпросът обаче наистина не е в юрисдикцията. Най-малкото двете войни няма как да бъдат сравнени и поставяни под общ знаменател.

Снимка: Getty Images

Както стана ясно, каквото и решение да бъде взето, дори Нетаняху да бъде осъден на затвор, е ясно, че Международният наказателен съд няма инструментите или тежестта да налага решенията си, които в най-добрия случай биха били приети като спорни.

Въпреки това, поне в демократичната част на света, този съд има престиж. Западните лидери са поставени в неудобна позиция да изчисляват политическите щети, които биха понесли при обвинения в цинизъм - че действат селективно и искат арест за Путин, но не и за Нетаняху, само защото той е съюзник.

Голямата уловка в случая е, че действията на прокурор Карим Хан, макар и вероятно с добри намерения, по-скоро ще имат точно обратния ефект.  

Бенямин Нетаняху определено не е най-популярният израелски политик в момента и неслучайно бави мирните преговори, вероятно с надеждата да запази управлението си непокътнато, докато обстоятелствата не се променят. 

Едно такова обстоятелство със сигурност е решението на прокурора, което в Израел почти от всички важни политически играчи се определя като антисемтско и съответно налива вода в мелницата на премиера. 

Така вместо да го притисне, само втърдява още повече позицията му. 





 

Най-четените