Оня ден платих 340 евро за билети за двама плюс един малък ръчен куфар от София до близкото до Венеция летище на Тревизо и обратно. Полетите са с Ryanair.
340 евро са си сума, откъдето и да го погледнеш. Фактът, че срещу тях получаваш една тясна седалчица, самостоятелен онлайн чек-ин в последния момент и привилегията да се блъскаш с останалите пътници, за да влезеш сред по-първите в самолета и да си пласираш куфарчето (55х40х20 см) в багажното отделение, ги прави още по-трудно прежалими.
Не помага и обстоятелството, че допреди пандемията самолетните билети бяха на по-разумни цени.
Нито пък това, че пътувам сравнително често с какви ли не авиолинии и имам известна база за сравнение, въз основа на която ненавиждам да летя с пестящите от всичко Ryanair и Wizz Air. Подобна цена само нахъсва ненавистта ми към тези въздушни маршрутки.
Но, както би казал шефа на Ryanair с пиперливия език - Майкъл О'Лиъри: ако щеш.
Като си тръгнала за тази част на Италия в съответното време на годината (а и за още доста места в Европа), това са условията. Имаш избор - полет с друга авиокомпания с прекачване, сума загубено време и в най-добрия случай - само една идея по-висока цена.
И го разбирам, дори тайничко симпатизирам на директния подход на устатия ирландец и мотото на превозвача му - ругайте ни колкото искате, изобщо не ни пука колко ни мразите, защото знаем, че пак ще се върнете при нас.
Поне не могат да бъдат обвинени в лицемерие.
Приемам, че нямам особен избор и не роптая срещу това.
Наясно съм и с факта, че София не е най-популярната дестинация на света и липсата на конкуренция за летища като Тревизо например води до монополни цени.
Също и с това, че авиоиндустрията още се съвзема от пандемията, хаоса по летищата след това, войната в Украйна, инфлацията и стачките.
Всичко това доведе до ръст на цените - при Ryanair конкретно средно с 21% за финансовата 2023 г.
Сега актуални са проблемите при производителите на самолети - основно Boeing, с които работи Ryanair, но и при Airbus, които пък са доставчици на Wizz Air. Резултатът са по-ограничени доставки на нови машини, по-малка флотилия при превозвачите и съответно - намален капацитет. При високо търсене това логично води до по-високи цени.
Естествено, в посоки, където от София лети повече от една компания - например Шарлероа край Брюксел или Рим, може да се намерят и по-приемливи тарифи, които да отговарят на определението лоу-кост превозвачи.
Но само дотам. И това, което не приемам, е защо продължаваме да наричаме тези превозвачи нискотарифни. По навик?
Или защото цените им са по-ниски, отколкото на другите?
Това обаче не значи, че номинално не са високи, което убива смисъла на понятието лоу-кост. Да не говорим, че реално понастоящем разликата между ниско и нормално тарифните не е толкова съществена - и при тарифите, и при услугата.
В златните години на лоу-костите, особено от хъбове като Лондон, действително имаше цени от 10 евро на полет, но е ясно, че това остава в миналото.
Нещо повече - за да оцелеят в последните години доста от "ненискотарифните" компании се принудиха да възприемат модела на превозвачи като Ryanair и Wizz и да орежат до кокал разходите - вече искат пари за чекиран багаж, не предлагат безплатна храна на борда, или тя е просто пакетче солети, и насърчават онлайн чек-ин.
Този модел - ограничаване на багажа и съответно разходите за гориво, премахването на всякакви екстри за пътниците и на летището, и на борда - като храна и напитки, плюс избора на флотилия и често на второстепенни летища, носи успеха на нискотарифните компании.
Колкото по-успешни стават те, толкова повече се разрастват, и разкриват нови и нови дестинации. Така от алтернативни те се превърнаха в основни играчи, и дадоха възможност на пътници от София да летят директно до куп летища и страни в Европа, до които иначе не биха имали пряк достъп.
И всички летим с тях, колкото и да мразим приликите им със селски автобус, циганията на тесните седалки, чек ин-а онлайн само 24 часа преди полета, претъпканите багажни отделения в пътническия салон и вече далеч не толкова ниските тарифи.
Но е крайно време да спрем да ги наричаме лоу-кости. Защото вече почти всички авиокомпании, с които се лети из Европа са такива. И защото тарифите им отдавна не са ниски.
