От кой многомандатен избирателен район ще влезе Асен Василев - този въпрос се превърна в малък скандал за коалицията на "Продължаваме промяната" и "Демократична България".
Малка драма в три действия, в която освен Василев е намесен и кандидатът за депутат от Пловдив Манол Пейков (от "Да, България"), неговият много добър приятел Чило Попов, както и бившият съпредседател на "Зеленото движение" Владислав Панев.
Цялата история се превърна в спор за това дали лидерът на ПП нарочно иска да прецака Пейков, който беше изместен с преференции от Попов и потенциално не би влязъл в следващия парламент, ако Василев реши да влезе като депутат от Пловдив-град.
Кадри на "Да, България" започнаха кампания, в която да изтъкнат колко добър, всеотдаен и подкрепящ човек е Пейков, с надеждата, че по този начин ще притиснат бившия финансов министър да влезе като депутат от Хасково.
Накрая се стигна дотам Асен Василев да публикува изявление на страницата си във Фейсбук, в което заявява защо би предпочел да влезе от Пловдив (там имал повече лични преференции), както и да подаде един вид маслинова клонка към партньорите, че ако е толкова важно за тях, ще депутатства като представител на родното си Хасково.
Той определя цялата ситуация като "бурята в чаша вода" и заявява категорично, че ПП не участва в подобен род апаратни игри, в които да иска да "спъва другарчето", тъй като това не помага на общата кауза.
И е напълно прав, впрочем. ПП-ДБ като коалиция имат далеч по-големи проблеми от това дали в следващия парламент ще се подвизава Владислав Панев, или Манол Пейков.
Цялата драма се случва на фона на съкрушителните резултати от вота на 19 април, където градските демократи събраха подкрепата на 12,6% от избирателите.
Коалицията стана една от малкото формации, които реално увеличават подкрепата си спрямо предишните избори от 27 октомври 2024 г., като добавят близо 63 хил. гласа към резултата си.
Не знам обаче колко този факт трябва да топли активистите и симпатизантите на ПП-ДБ, защото въпреки всичко те остават трета политическа сила и то само месеци, след като оглавиха най-големите протести в България от 1997 г. насам.
Десетки хиляди хора по площадите не само в София, а на редица места из страната... и накрая този резултат, докато междувременно Румен Радев, без да каже потчи дума през цялата предизборна кампания, им обра близо целия протестен вот под носа.
Причината за това е проста - мнозинството от българите няма доверие (поне не и достатъчно) на ПП-ДБ да изпълнят промените, които обещаха преди изборите.
Още преди началото на кампанията лидерите като Асен Василев и Ивайло Мирчев поискаха от избирателите да им дадат мандат от 121 депутати в следващия парламент.
И не го получиха. При това много гръмко не го получиха - не защото българите сме твърде разделени, че да застанем толкова силно зад една политическа сила. А защото избирателите избраха друг играч, на когото да поверят това доверие.
Една от причините за това е, че ПП-ДБ не показват, че могат да се променят и да се адаптират. Не показват и че могат да се развиват.
Сегашната ситуация с мандата на Асен Василев е показателна за това, защото за пореден път виждаме пукнатините, които се появяват в тази коалиция, липсата на взаимно доверие между участниците и цялата нелепост на вътрешните им битки.
Абсолютно не е нормално предизборната ти кампания, която идва в толкова важен момент, да започне с дрязги кой влиза в кандидатските листи и кой - не. Нелепо е. И не е като да се случва за пръв път, ако трябва да сме честни.
Всеки път е тази вечна караница за квоти, водачи на листи, позиции и т.н., която оставя симпатизантите на формациите в коалицията наострени едни срещу други.
Едните са недоволни, че другите налагат (за пореден път) квотни принципи в листите и ги пълнят с "наши" и "ваши", а не със силни фигури, вторите се притесняват, че първите ще ги прецакат след това в играта на преференции и затова си държат на своето.
Накрая всички са недоволни, че вътрешните драми пак са излезли на бял свят, та всички да ги видят.
Повтарят се грешки, които съществуват от много преди и ПП, и ДБ да съществуват на политическата сцена. Кавги за постове и позиции, които всички казват, че категорично трябва да бъдат преустановени, но накрая всички пак са хванати за гушите.
За всеки вече е ясно, че тази коалиция в момента е брак по сметка между партии, които не се понасят много една - друга, но поне привидно споделят едни и същи принципи и възгледи за бъдещето на страната.
Разпадането не е особено добра опция за участниците в това обединение - оставането на две или дори три части ще гарантира само загуба на гласове - видя се на последните избори какво е желанието на избирателите да подкрепят малки играчи.
Но и оставането в същия този режим на вътрешно-коалиционни крамоли също не е добър избор, защото това малко по малко ще продължи да убива доверието в целия проект.
ПП-ДБ категорично трябва да сменят цялостния си подход към правене на политика, към подхождане спрямо по-големи въпроси, към изграждане на листи и на стратегията си за страната. Но това е нещо, което се говори вече от години насам и не се случва.
И това може би е знак, че е крайно време и за промяна в лидерството на коалицията - за изкарване на преден план на нови лица с нови способности.
Ако не друго, сега поне се очертава да има предостатъчно време без избори, в което да могат да лансират новото си поколение лидери.
