По вече утвърдена традиция, в 12 без 5, здравни и образователни власти взеха традиционното решение да ограничават разпространението на поредната вълна на коронавируса със затваряне на училищата.
Министерството на образованието реши да обяви извънредна зимна ваканция - от 31 януари до 4 февруари, едва седмица преди началото ѝ, а паралелно с това по области местните щабове по предложение на здравните власти въвеждат дистанционно обучение, още преди да започне извънредната ваканция.
И отново започва трескава евакуация към хоум офис на близо 700 000 семейства - толкова са учениците у нас, и на учителите им. Променят се работни графици, пускат се непланирани отпуски, търсят се баби, задействат се планове Б и В.
"Натрупа се умора", както казва и министърът на образованието проф. Николай Денков.
От цялата умора и хаос, в които вече приехме, че всеки сам си преценя и се спасяваме индивидуално, обаче може в крайна сметка да произлезе и нещо положително. Проф. Денков опита да отвори дебата за началото на учебната година и евентуалния ѝ старт по-рано - на 5 септември.
"Кое е по-важно - септемврийското море или образованието", аргументира се министърът, знаейки основната причина за мощен отпор от страна на родителите по тази тема.
Още повече, че решението за късен старт на учебната година е взето у нас преди един век - от правителството на Александър Стамболийски. До 1921 г. децата са влизали в клас на 1 септември, но допълнителните две седмици са дадени, за да може да помагат на родителите си за прибирането на реколтата.
Сега живеем в друго време, с уж други ценности, в което аргументът "през септември е по-евтино на морето" също не би трябвало да има чак такава тежест.
България, както и останалите по-южни страни в Европа, е сред страните на континента, които започват учебната година късно. При нас е най-късно - 15 септември, в Италия, Гърция, Испания и т.н. е от 5 до 15 септември , като често за различните райони в държавите датите са различни.
Това, естествено, е обусловено и от климата - на север, където есента започва по-рано, стартът на учебната година също е изтеглен - през август. В някои провинции в Германия дори е на 1 август.
Въпросът обаче е и в края на учебната година и ваканциите. При нас моделът е дълга лятна ваканция - при по-малките е цели 15 седмици - най-много в цяла Европа, и по-малко и кратки почивки по време на годината. Там, където основната ваканция е по-къса и началото на учебната година ранно, има повече почивки през годината - до 4 ваканции. А при нас са две - около Коледа и пролетната.
Редица страни са приели, че е по-удачно за децата да почиват повече в рамките на годината, тук е обратното.
Моделът с ваканция през, например, октомври и февруари - при по-ранен старт на годината, има огромно предимство - децата си почиват повече.
Това би било особено полезно за България, предвид начина на обучение - малките са целодневно на училище, големите имат много домашни, и всички вкупом почти постоянно ходят и на някакви частни уроци.
Натоварването на учениците у нас е огромно, често те имат по-натоварен "работен" ден и от възрастните. Затова и по-чести почивки в рамките на годината биха били ефективни и в интерес на децата. Особено при положение, че това е за сметка на лятната ваканция, която и без това е толкова дълга, че от гледна точка на ефективната почивка е без значение дали ще е 13 или 15 седмици.
По-ранният старт е от интерес и на самата училищна система - освен че той е буфер и дава възможност за извънредни ваканции при нужда, официална зимна ваканция пести и енергийни разходи за отопление, което не е без значение.
Повече ваканции - и липсата на още 10 свободни за децата дни през септември за едно финално и по-евтино море - не са в интерес на родителите.
Но не е само прословутото септемврийско море. Повечето семейства няма какво да правят с децата си при ваканции през октомври и/или февруари, най-вече защото у нас традицията е отпуските да се ползват основно през лятото и за море, а останалите почивки са около празнични дни - пътува се и се почива по Великден, 1 и 24 май и около 6 септември.
У нас почти няма култура на зимни почивки - за ски или към южни дестинации, например, по ред причини. Те са предимно финансови, но немалка част от проблема е и трудното вземане на отпуск при доста работодатели.
Включително и защото всички родители ще трябва да излизат в почивни дни по едно и също време за една седмица и работата във фирмата почти да спре. Докато през 15-те седмици през лятото графиците могат да се планират по-лесно и гъвкаво.
Въпросът няма лесен отговор, колкото и да е изкушаващо да обявим, че интересът на децата трябва да е водещ. Това несъмнено е така, но колко пълноценна би била почивка, която учениците прекарват залостени вкъщи с телефоните, докато родителите работят?
А и вероятно предложението на министър Денков ще си остане размишление на глас - промяната в графика изисква най-много усилия и пренастройване от страна на самата образователна система. За която - виждаме за пореден път, са непосилни ходовете, различни от "от днес за вчера".
