"Господине, имам един приятел, който е по-добър от мен. Може ли да го доведа другата седмица?"
Преди 50 години, през 1969 г. в Буенос Айрес, се разиграва първата глава от футболната легенда за Диего Марадона.
Франсис Корнехо слуша внимателно какво има да каже Гойо Карисо, един от най-добрите му играчи в отбора до 10 г., и кима. Малко преди това Корнехо е публикувал обява във вестник с предложение към деца, които искат да играят футбол. Скоро треньорът от академията на Архентинос Хуниорс ще изживее най-магическия момент от своята кариера.
"Казват, че човек става свидетел поне на едно чудо в живота си, но обикновено въобще не го осъзнава. Аз със сигурност го осъзнах", пише по-късно треньорът в книгата си. "Моето чудо се случи в онази дъждовна събота, когато едно 8-годишно момче, възраст, която не можех да проумея, направи такива неща с топката, каквито не бях виждал през живота си".
Да, починалият през 2008 г. Корнехо е откривателят на Марадона. Но той е също така сред великите умове, създали славата на един от най-впечатляващите футболни клубове в Аржентина.
Европа има Аякс Амстердам, но Южна Америка има Архентинос Хуниорс. И двата клуба поставят две неща на първо място: любовта към топката и посветеността на юношеската школа.
Аякс е изиграл всеки мач от 1982 г. насам с поне един юноша от своята академия. Това са над 1750 мача. За Архентинос обаче това важи още от 1979-а.
И двата отбора са създали една легенда на световния футбол, на която са кръстили стадиона си. Аякс играе на "Йохан Кройф Арена", носещ името на гения след неговата смърт през 2016 г., докато Архентинос играе на стадион "Диего Армандо Марадона".
Тук Дон Диего прекарва първите си 5 г. като професионалист, като дебютът му е малко преди да навърши 16. На същото съоръжение Лионел Меси за пръв път играе за Аржентина - влиза като резерва в мач на младежите срещу Парагвай през 2004-а.
Под трибуните се намира музей с ценни предмети и материали от годините на Марадона в Архентинос, негова статуя беше открита миналата година. А всички футболисти излизат на терена през голям надуваем тунел с лика на Диего.
Това е същински "Марадоналенд", където посетителите могат и да се разходят из апартамента, в който звездата живее след подписването на първия си договор с клуба.
Архентинос Хуниорс е в жестока конкуренция за млади играчи с останалите футболни клубове в Буенос Айрес.
Ривър Плейт, Бока Хуниорс, Расинг, Индепендиенте, Сан Лоренсо, Велес Сарсфийлд и още доста други отбори са в радиус от 50 км и опитват да уловят и развият таланти.
Но в Архентинос винаги са били различни, те не просто ловят талантите, а ги произвеждат. "Разликата в Архентинос винаги е била техниката. И това не е нещо ново, правят го от 50 години", казва Роберто Сапорити, треньор на тима през 1984-а и помощник на Сесар Меноти в националния отбор при световната титла на Аржентина от 1978.
Марадона може да е най-яркото име от академията, но далеч не е единственият голям футболист, произлязъл от Архентинос. И не става въпрос за едно конкретно златно поколение.
"Архентинос е пример за обучение и оформяне на футболисти не само от техническа, но и от човешка гледна точка", обяснява бившият играч на клуба и директор на академията Фернандо Батиста, който сега тренира юношите на Аржентина. "Не е съвпадение, че оттук са излезли толкова много капитани на Аржентина, от Марадона, до Диего Маркич, до Хуан Пабло Сорин".
Фернандо Редондо, Хуан Роман Рикелме, Фабрисио Колочини, Естебан Камбиасо са малка част от националите, обучени в Архентинос. Доста таланти напускат още преди клубът да се възползва от потенциала им - Рикелме, Колочини и Камбиасо например осъществяват своите трансфери още преди да стигнат до първия отбор.
Но всъщност Архентинос изживява най-големите си успехи малко след като губи Марадона, който преминава в Бока Хуниорс през 1981 г.
Един друг необикновен талант, Хосе Пекерман, е треньор в школата на Архентинос през 80-те и произвежда играчи, които печелят две титли на Аржентина през 1984 и 1985 г., както и Копа Либертадорес през 85-а. За малко да бъде победен и Ювентус на Мишел Платини, но Междуконтиненталната купа е загубена с дузпи.
По-късно Пекерман става треньор на националите на Аржентина до 20 г. и с тях печели 4 световни титли. Той стига и до поста селекционер на мъжкия национален отбор, а доскоро беше селекционер на Колумбия.
През 90-те Архентинос преминава през тежък период на финансови трудности и изпада от елита на Аржентина, но академията не спира да произвежда таланти и именно това съхранява клуба. От 1996 г. насам отборът изпада четири пъти, но всеки път се завръща почти веднага, благодарение на школата - където ново поколение заблестява след всяка криза.
Миналия сезон нападателят Николас Гонсалес (сега на 21) е продаден на Щутгарт, а според слуховете за него са платени 7.5 млн. паунда, което означава, че трансферният рекорд на Марадона най-сетне е подобрен. Архентинос получава около 6 млн. за легендата от продажбата му на Бока и от последвалия трансфер в Барселона.
Напоследък още продажби в Европа възстановяват позициите на клуба на световния пазар, а сега най-актуалното име е това на Матко Милиевич - роден в Америка, с родители аржентинци и с хърватски корени по линия на дядо си.
Той е само на 18, но вече дебютира в професионалния футбол за Архентинос, където талантите винаги са подкрепяни, но и строго възпитавани в определен стил на игра.
"Контрол, контрол, контрол. Удар, пас, контрол, удар, пас...", нарежда Фернандо Батиста. "Архентинос практикува тези упражнения от десетилетия и за разлика от други клубове, играчите продължават да ги правят и след като излязат от школата. Тактиката, стратегията и интелектът могат да бъдат подобрени през годините. Но е много трудно да промениш техниката, ако не знаеш как да контролираш правилно топката. В академията на Архентинос техниката не подлежи на съмнение".
На този малък, но внушителен стадион, играчите трябва да помислят внимателно, преди да тръгнат да изритват някоя дълга топка безцелно напред.
Защото все пак образът на Марадона от надуваемия тунел наблюдава внимателно всяко тяхно действие.
