Манчестър Юнайтед се размина буквално на косъм от грандиозен резил в неделя вечер на "Уембли".
Възпитаниците на Ерик тен Хаг профукаха преднина от 3:0 срещу втородивизионния Ковънтри и за малко да пропуснат да се класират на втори пореден финал за Купата на Англия.
Единствено минимална засада, забелязана от ВАР в края на продълженията, спря Ковънтри по пътя към победата и към един от най-великите обрати в историята на турнира.
С късмет и с проявено хладнокръвие при дузпите Юнайтед все пак се измъкна, но беше достатъчно показателно, че когато Расмус Хойлунд нанесе победния удар и тръгна да се радва, съотборниците му чувстваха срам да се присъединят към него.
Повечето играчи на "червените дяволи" явно усетиха с колко горчив привкус е победата, а най-достойно реагира Хари Магуайър, който директно тръгна да поздравява съперниците за героичното представяне.
Но имаше един човек, напълно изгубил представа за контекста на събитията и това беше широко одумваният бразилец Антони.
Трансферната издънка реши, че е добра идея да дразни футболистите на Ковънтри с ръка зад ухото и да се отдаде на евтини провокации, вместо да си даде сметка какво ниво демонстрира самият той и отборът му.
Ако това беше единственото провинение на Антони, едва ли коментарите след мача щяха толкова да се съсредоточават върху него. Все пак постоянно виждаме състезатели, които реагират недотам адекватно под въздействие на някаква емоция.
Проблемът е, че с поведението и с играта си на терена тъкмо този футболист олицетворява всичко сбъркано в Манчестър Юнайтед.
Мач след мач бразилецът се показва като надценен и надменен индивидуалист, който няма с какво да допринесе за общата кауза - и би трябвало да е от първите напуснали, когато сезонът приключи и сър Джим Ратклиф започне преизграждането на състава.
Само че 24-годишният Антони дотолкова разочарова с червения екип, че няма да е лесно да му бъде намерен купувач, макар че от "Олд Трафорд" ще са готови да го продадат на огромна загуба.
Срещу Ковънтри "червените дяволи" напълно контролираха мача преди Антони да се появи в игра в 66-ата минута, а това ви казва всичко, което трябва да знаете за влиянието на бившата звезда на Аякс върху представянето на тима.
Да, той е част от отбор с куп проблеми и с тотално липсващ стил на игра, но вече достатъчно пъти се убедихме, че Юнайтед е по-слаб отбор, когато Антони е на терена.
Клубът получи доста критики и подигравки още през лятото на 2022 г., когато плати смущаващите 82 млн. паунда на Аякс за играча - много над реалната му трансферна стойност.
Антони за малко смълча скептиците, като се разписа във всеки от първите си три мача във Висшата лига.
Такова постижение не беше записвал нито един друг играч на Юнайтед.
Той обаче приключи сезона само с 4 гола в лигата и все повече вбесяваше привържениците с предвидимия си стил и липсата на реален принос откъм голове и асистенции.
🚨🇧🇷 Antony: “Coventry proved why they reached the semi-final. We seeked this spot in the final for our fans and we achieved”.
— Fabrizio Romano (@FabrizioRomano) April 23, 2024
“The way our fans were treated by their player was not nice and I, in the heat of the moment, i've reacted to the provocations in a natural defense of… pic.twitter.com/oZ5OSaubYP
Щеше да е твърде сурово да му бъдат давани крайни оценки след само един сезон в Премиър лийг, но втората му кампания говори още по-красноречиво.
През 2023/24 бразилецът може да се похвали само с два гола и две асистенции във всички турнири, а в първенството още не се е разписвал.
Междувременно успя да се забърка в голям скандал, след като бившата му приятелка го обвини в домашно насилие и това даже го извади от състава за известно време през септември.
Откакто се завърна, Антони общо взето го няма никакъв на терена и стартира само в два от последните 14 мача на Юнайтед, защото Алехандро Гарначо трайно го измести от титулярите.
Парадоксално е, че преди мача с Ковънтри кариоката заяви пред клубния канал, че си е възвърнал увереността "чрез упорита работа", както и че "от известно време обръща нещата в позитивна посока".
Едва ли ще намерите свързан с Юнайтед човек, който да споделя това мнение.
По-вероятно е да намерите такива, които ще посочат Антони като най-слабото трансферно попълнение в цялата история на клуба. Особено при съотношението между платената сума и демонстрираните качества.
Най-блестящият момент за бразилеца с екипа на Юнайтед дойде при спиращото дъха дерби срещу Ливърпул от четвъртфиналите на ФА Къп.
Тогава Антони направи нещо съвсем неочаквано, тъй като се разписа за 3:3 със страхотно изпълнение с по-слабия си десен крак и така вкара сблъсъка в продължения.
Тъй като по начало никак не е впечатляващ с десния крак, играчът получи доста похвали за изпълнението и после обяви, че работи много, за да развива играта си.
"Знам потенциала си и знам защо Манчестър ме привлече", отсече той.
Оттогава обаче отново спря да използва по-слабия си крак и по доста изнервящ за феновете начин постоянно гласи топката от лявата си страна, а това го прави отчайващо предвидим.
Първата му асистенция в шампионата срещу Челси беше друг негов проблясък - с брилянтен пас с външен фалц, който позволи на Гарначо да се разпише.
Но това си остава единственото му голово подаване в Премиър лийг и доказва, че от него не може да се очаква нито постоянство, нито някакво трайно развитие.
Към липсата на ефективност прибавяме някои безцелни демонстрации на техника и неприятните черти на характера, проличали си и срещу Ковънтри.
Така се получава една цялостна картина на футболист, който не върши никаква работа на отбора и когото феновете вече не понасят. Присъствието на такива фигури в съблекалнята през последните години превърна Манчестър Юнайтед в това, което е в момента.
Съставът е пълен с играчи, които по една или друга причина не оправдават очакванията, играят на приливи и отливи, редовно изпадат в дупка или кариерата им е в постепенен упадък.
Ратклиф и другите нови ръководители са изправени пред огромна задача да прочистят Манчестър Юнайтед от многото "мъртви души". Част от излишните бяха в отбора още по времето на бившия мениджър Жозе Моуриньо, който неведнъж подхвърля, че е искал да се отърве от тях, но не е получил подкрепа от шефовете си.
Може би най-голямата вина на Ерик тен Хаг е, че сякаш заравя глава в пясъка и отказва да забележи колко токсичен е станал Юнайтед под негово ръководство.
Той оправда Антони след мача с Ковънтри и обясни, че футболистът е бил провокиран преди реакцията си в края.
Даже обвини медиите, че са критикували отбора след победата и изтъкна, че е успял във втора поредна година да класира "червените дяволи" на финал за ФА Къп.
"Видях грешките, които допуснахме, но това не беше срамно представяне, а огромно постижение. В последните 20 години Юнайтед е бил пет пъти на финал, а сега сме финалисти два пъти за две години, огромно постижение е", настоя треньорът.
Шансовете в мача за трофея срещу Манчестър Сити не изглеждат големи, но така или иначе би трябвало нидерландецът да бъде уволнен дори да спечели купата.
А заблуждението му за истинското ниво на състава е водеща причина да загуби всякакви симпатии, които си беше спечелил след позитивните знаци от първия си сезон на "Олд Трафорд".
Невероятно е, че Тен Хаг продължава да защитава своя любимец Антони и да го представя като някакъв супер футболист.
"Знам отпреди, че той е неудържим, никой защитник не може да го спре. Ако играе своята игра, съм сигурен, че ще се представя добре", уверява мениджърът, макар че вече няма кой да му повярва.
По същия начин Тен Хаг държи на мнението, че в Юнайтед се случва някакъв "процес", че отборът "прогресира" и че "бъдещето е светло".
Най-вече с такива илюзии ще бъде запомнен нидерландецът, когато си тръгне, освен с трансферните издънки начело с Антони и с тоталния провал в опита да изгради някакъв облик на тима.
Манчестърци няма да се класират за Шампионската лига и с това съдбата на мениджъра най-вероятно е предначертана.
Уволнението на треньори обаче е далеч по-лесно от прочистването на ненужни футболисти и замяната им с по-добри - това ще отнеме най-малко няколко трансферни прозореца и ще бъде мъчителен процес.
Феновете ще трябва да проявят още търпение и да се надяват, че обявеният от Джим Ратклиф 3-годишен план ще се изпълнява в срок.
А задачата пред милиардера и пред назначените от него директори е на първо място да не позволят пристигането на някой нов Антони.
