Пари Сен Жермен разполага само с двама централни нападатели.
Но единият (Гонсало Рамош) се контузи сериозно още в 20-ата минута на първия мач от сезона срещу Льо Авър. Затова отпадна от сметките и единствено Рандал Коло Муани остана като опция пред Луис Енрике като класически №9.
В онзи двубой ПСЖ победи Льо Авър с 4:1, а Коло Муани очаквано замени Рамош и отбеляза от дузпа в края, за да оформи убедителния резултат.
Седмица по-късно обаче Коло Муани не беше в стартовия състав за разгрома с 6:0 над Монпелие.
Треньорът беше предпочел да заложи на Марко Асенсио като фалшива деветка и това е твърде показателно за отношението му към Рандал, който беше считан за една от най-големите френски надежди.
Вариантът с Асенсио в центъра на атаката беше използван в четири поредни мача, но испанецът се контузи в 39-ата минута срещу Жирона. Това принуди Енрике отново да прибегне до Коло Муани.
Няколко дни по-късно ПСЖ се изправи срещу Реймс и при отсъствието на Рамош и Асенсио, Коло Муани беше титуляр.
Само че отборът не беше подреден според очакванията.
Този път Рандал Коло Муани беше изтеглен на десния фланг, съвсем до тъчлинията, където по начало играе Усман Дембеле.
Дембеле беше получил почивка, а в центъра на нападението се изявяваше Дезире Дуе - също като фалшива деветка. За разлика от Асенсио, 19-годишното крило за първи път влизаше в такава роля.
Тактиката не сработи особено добре, а на всичкото отгоре Дуе също се контузи.
След още една седмица ПСЖ излезе срещу Рен в отсъствието на Рамош, Асенсио и Дуе.
Но познайте дали Луис Енрике се довери на Коло Муани като №9. Естествено, че не.
Французинът беше на пейката, а новата фалшива деветка беше Ли Канг-ин. Сценарият се повтори и срещу Арсенал в Шампионската лига, а после срещу Ница Коло Муани стартира като централен нападател, но беше сменен още на почивката.
Едва ли са необходими повече доказателства, че Луис Енрике е меко казано недоволен от струвалия 95 млн. евро нападател.
Това е общата стойност на трансфера, който Пари Сен Жермен осъществи преди година, за да купи Коло Муани от Айнтрахт Франкфурт. Тогава играчът беше знаков трансфер за новата политика на парижани - да съберат най-способните и обещаващи френски играчи на едно място, вместо да наблягат на чужденци.
Звездата на Коло Муани вече беше изгряла на Мондиал 2022, макар че там той пропусна чистото положение, което можеше да донесе на Франция титлата във финала с Аржентина.
Нападателят изглеждаше като играч с голямо бъдеще в националния отбор и тепърва можеше да прогресира още, навлизайки в най-силните си футболни години.
В момента обаче 17-ият най-скъп футболист в историята или е резерва, или играе на непривичен пост - дори когато отборът му страда заради редицата контузии в нападение.
Дотук през сезона Рандал е изиграл 373 от възможни 810 минути за клуба си и е вкарал само два гола, единият от дузпа.
През миналата кампания завърши с 9 гола и 6 асистенции, стартирайки само в 13 шампионатни мача.
Защо той се оказа толкова неподходящ за идеите на Луис Енрике?
Първото несъответствие е чисто стилистично.
Енрике е привърженик на притежанието на топката и за него то е в основата на всичко. Коло Муани е много опасен при празни пространства и има потенциал да играе в доминиращи отбори, но не и в толкова стерилни и залагащи на хоризонтални пасове като ПСЖ.
Вторият проблем е в конкретната позиция на играча.
Енрике вижда Коло Муани като флангови футболист, но французинът е с профил на централен нападател, получаващ свободата да се изтегля на фланговете. Това са фундаментално различни роли.
Рандал блестеше в Нант и Айнтрахт, когато имаше възможност да покаже своята подвижност и от върха на атаката да се изтегля вляво и вдясно. Самият той е признавал, че обича да играе в двойка с друг нападател.
Енрике обаче не го вижда като №9, защото нападателите в неговата схема трябва да участват в отборните комбинации и да раздават къси пасове - не толкова да се включват зад гърба на защитата.
Точно това отчете бившият съотборник на играча в Нант Имран Луза: "Тимът на Енрике държи топката дълго време, което не изкарва на преден план най-добрите качества на Коло Муани. Той има нужда да се развихря в празните пространства".
При футбола на Луис Енрике, приключението и рискът идват именно от фланговете, затова той праща Коло Муани там. Но Рандал не е нито Брадли Баркола, нито Усман Дембеле, които разполагат с основните качества, за да бъдат експлозивни крила от модерен тип.
Коло Муани е добър в това да намира пролуки между защитниците, способен е да повлича централния бранител към фланга и там да го надиграва. Но за да се случи това, той има нужда да стартира в центъра, където пък Луис Енрике го поставя единствено при ултиматум да не се движи встрани.
При начина на игра на ПСЖ, централните нападатели могат да се движат, но назад към полузащитата, а там Коло Муани няма какво да предложи.
"Разбирам системата, която Енрике е въвел", коментира друг френски играч, Франсис Коклен от Виляреал. "Той иска от своя нападател винаги да е свързан с останалия отбор. Коло Муани не е много ефективен в това, той предлага нещо друго - включванията му винаги притесняват защитните линии".
За съжаление на нападателя, неговият треньор просто се нуждае от нещо различно.
Ситуацията се влошава допълнително от характера на играча. Самият той е признавал, че му е трудно да се справя с натиска. "Не съм очаквал чак такова напрежение. След мач опитвам да не си гледам телефона и да се изолирам от останалия свят. Вече съм видял твърде много и то ми се отразява", беше признал той.
Съществува и достатъчно вътрешна информация, че Рандал не се чувства уверен и има някои психологически проблеми, тъй като осъзнава, че не отговаря на очакванията, предвид платените за него пари.
Разбира се, не само той се сблъсква с нещо подобно на "Парк де Пренс".
Гонсало Рамош също не е мечтаният от Луис Енрике нападател, но изглежда малко по-подходящ за неговия стил, защото е по-добър в играта с гръб към вратата.
Естествено, въпросът е защо изобщо им беше на хората в Пари Сен Жермен да дават толкова пари за неподходящ футболист.
През това лято клубът продаде Мануел Угарте на Манчестър Юнайтед за 50 млн. евро, след като го беше купил за 60 млн. само година по-рано.
Обяснението за тази стратегическа грешка е, че трансферът на халфа от Спортинг беше договорен преди назначаването на Енрике. А треньорът не се нуждаеше от типичен разбивач в средната линия, който не умее да подава особено добре.
Но когато Рандал Коло Муани беше купен в самия край на трансферния прозорец през 2023 г., Енрике вече беше назначен. И французинът е типичен пример за сделка, при която шефовете налагат волята си на треньора.
Президентът Насер Ал-Хелайфи и преди е нанасял вреди със своето вмешателство в трансферната политика. Изглежда Енрике и спортният съветник Луис Кампос все пак имат по-голямо влияние при избора на играчи, но Ал-Хелайфи все още налага някои от своите кандидати и сред тях е Коло Муани.
Вероятно решен да демонстрира новата политика на ПСЖ и да умилостиви недоволните фенове, Ал-Хелайфи не се е интересувал от спортно-техническите рискове при интегрирането на един от големите френски таланти.
Рандал напусна Айнтрахт със скандал, след като не се появи на тренировка на отбора и излетя към Париж още преди да бъдат уточнени финалните детайли по трансфера. А ПСЖ очевидно се съгласи на трансферна сума над реалната стойност на играча.
Грешката е фрапантна, защото не е тайна, че Луис Енрике е треньор, който вярва докрай в идеите си и не приема, че трябва да се адаптира към наличните футболисти. Какъв е смисълът да заложиш на такъв треньор и да платиш толкова много за играч, какъвто той не иска?
Рандал Коло Муани продължава да се представя добре в националния отбор и наскоро вкара два гола на Белгия в Лигата на нациите.
Вече се говори за негов трансфер още през зимата и ако се вярва на слуховете, той е бил предложен на няколко клуба от Висшата лига, включително Арсенал, Астън Вила, Челси и Манчестър Юнайтед.
Далеч от Париж 25-годишният нападател би могъл да докаже, че има място в голям отбор и че при Луис Енрике просто е бил грешният човек в грешния момент.
А ако иска да прогресира и да постигне нещо голямо при този треньор, ПСЖ ще трябва изцяло да се съобрази с футболните идеи на Енрике - и да му намери нападател, който би блестял в неговата система.
