Президентът на Ливърпул Том Уърнър точно се захласваше по спечелената титла на Висшата лига, когато разговорът се насочи към темата за спортния директор и неговия принос за успеха.
"Майкъл Едуардс действа тихомълком, но неговата роля не бива да се подценява. Той беше с основен принос и работеше неуморно, за да създаде тази невероятна среда. Не става въпрос само да намериш най-скъпата трансферна цел, а да развиваш нашите собствени таланти и да ги задържаш дългосрочно, за да се постигне постоянство година след година", обясняваше Уърнър.
За собствениците на Ливърпул от Fenway Sports Group (FSG), Едуардс е безценен след 10 години вярна служба, през които се утвърди като един от водещите трансферни виртуози в световния футбол.
Именно Едуардс е проницателният и невидим за широката публика администратор, който превърна мечтите на "червените" в реалност и направи така, че бизнес моделът на Ливърпул да работи без да харчи толкова големи суми, колкото някои от основните конкуренти.
Това е архитектът на отбора, спечелил Шампионската лига и Висшата лига през последните години, това е човекът, довел на "Анфийлд" Мохамед Салах, Садио Мане, Роберто Фирмино, Анди Робъртсън, Джорджиньо Вайналдум, Фабиньо, Алисон, Върджил ван Дайк и доста други.
Затова е толкова трудно на всички, свързани с отбора, да преглътнат вестта, че спортният директор най-вероятно ще напусне, когато договорът му приключи през следващото лято.
Тази седмица The Athletic разкри, че Едуардс възнамерява да си тръгне в края на сезона и вече е обявил, че търси ново предизвикателство. От FSG не са загубили надежда, че могат някак да го убедят да остане, но засега той е категоричен в намеренията си.
Джулиън Уорд е водещ кандидат да поеме поста на Едуардс, след като беше издигнат до негов пряк асистент през декември и подобри репутацията си в последните месеци с работата си трансферни преговори и подновяването на договорите на някои от звездите.
Няма как обаче мисълта за напускането на Едуардс да не предизвиква тревога - той просто е твърде ценен, макар и в сянка.
Винаги е извън светлината на прожекторите, не говори пред медиите, повечето хора даже не го идентифицират и той може да се разхожда около "Анфийлд" без да бъде разпознат.
През първите си 5 години в Ливърпул Майкъл е първо в анализаторския отдел, а после става технически директор. От 2016 г. е на поста спортен директор, а феновете на Ливърпул добре знаят какво се случи с тима оттогава насам.
Клоп изгради нещо специално, но именно Едуардс му връчи точните материали, за да покаже германецът цялото си майсторство.
Още през 2017-а мениджърът постави като приоритет купуването на крилото Юлиан Брандт от Байер Леверкузен, но Едуардс го убеди, че точният човек е Салах от Рома.
Бивш футболист на регионално ниво, Едуардс има невероятно око за играчи и забеляза потенциала и на Анди Робъртсън - тогава неизвестен шотландец от изпадналия Хъл Сити, привлечен само за 10 млн. паунда.
По-късно директорът направи пробив в преговорите и уговори Рома да свали цената на вратаря Алисон от 90 млн. до 65 млн. паунда. Трансферите на бразилеца и на Върджил ван Дайк за рекордните 75 млн. паунда бяха последните парченца от пъзела, необходими за превръщането на Ливърпул в отбор, който не просто играе атрактивно, но и печели трофеи.
За успешните входящи трансфери на Едуардс може да се говори още много (примери са тихите и бързо постигнати сделки за Фабиньо и Диого Жота), но да не забравяме и как уреди цели 142 млн. от Барселона за Филипе Коутиньо. Дори само продажбата на бразилеца беше достатъчна да финансира привличането на Ван Дайк и Алисон.
Справка в Transfermarkt показва, че от лятото на 2017 г. до днес Ливърпул е похарчил нетно 153 млн. паунда за трансфери, което е по-нисък разход от този на 10 други елитни клуба в Англия. Цифрата е удивителна, като имаме предвид какъв състав беше изграден през тези години и какви бяха постиженията му.
Задълженията на Майкъл Едуардс се разпростират и до проекта за ново тренировъчно игрище, до направление на департаментите по анализ, по спортни науки и по медицина.
Едно от най-стойностните негови назначения е това на Иън Греъм като директор на изследователския отдел.
Заедно с главния скаут Бари Хънтър, Греъм е още една фигура, която гарантира, че футболните операции ще се случват гладко откъм стратегия и процес на разпознаване и задържане на таланта на всички нива.
Ако "Еди" - както го наричат в клуба - наистина напусне след по-малко от година, цялата му елитна структура в Ливърпул ще си остане. FSG няма изведнъж да заличи всичко и да започне от нулата. Формулата на успеха е там и ще бъде запазена.
Но триото Клоп, Едуардс и президентът на FSG Майк Гордън ще бъде разбито, динамиката ще се промени. Едуардс вече няма да осигурява своите знания, съобразителност и безпогрешна интуиция и това няма как да бъде компенсирано по простичък начин.
Брендън Роджърс, докато още беше мениджър на Ливърпул, виждаше заплаха за своята власт и не беше в добри отношения с Едуардс.
Но Клоп се сближи с него от самото начало и между двамата съществува надеждно приятелство и взаимно уважение, което им позволява да се разберат и когато не са съгласни един с друг.
"Не е нужно да сме на еднакво мнение от първата секунда на всеки разговор, но приключваме разговорите си на почти еднаква позиция", призна германският треньор преди време.
Едуардс може да бъде и безкомпромисен, което доказа по начина, по който остави Джорджиньо Вайналдум да си тръгне като свободен агент през лятото, вместо да клекне и да изпълни претенциите на нидерландеца за нов договор.
Говори се, че Еди е много открит и прям и не търпи глупости. Намерението му да напусне се е посрещнало с изненада в средите на футболните агенти, но в него има логика.
Избраният момент е изключително съществен. Лятото на 2022 г. е обозначено от шефовете като точката, от която стартира обновяването на основния състав.
В ръководството е установено мнението, че няма да е правилно да оставят твърде много от играчите да остареят заедно в Ливърпул. Налага се да се действа няколко хода напред, както винаги при Едуардс. Но явно спортният директор няма да ръководи това обновяване и ще го остави на наследника си.
Впрочем същата методичност трябва да бъде проявена и при планирането на наследника на Клоп.
Договорът на мениджъра изтича през 2024 г. и той е споменавал намеренията си за почивка след края на този период. Тогава Клоп ще е прекарал близо 9 години начело на Ливърпул и ще е време за важна равносметка и решение как да се продължава в бъдеще.
Така че в първите си няколко години на поста, новият спортен директор ще трябва да изгради различен състав и вероятно да осигури прехода от Клоп към друг мениджър. За такава огромна отговорност става въпрос.
Майкъл Едуардс вярва, че е време да предаде щафетата. Той осъзнава и нуждата от трупане на нови идеи, за да не изостане от най-модерните тенденции в професията си.
Но животът на Ливърпул без него ще бъде огромен скок в неизвестното за FSG - и липсата на тихия човек зад кулисите няма как да не се усети.
