Атлетико Мадрид претърпя крах, какъвто не беше изживявал под ръководството на Диего Симеоне.
За пръв път през 11-те години с Чоло начело, отборът няма да играе в евротурнирите през пролетта.
Загубата с 1:2 от Порто във вторник прати Атлетико на последно място в групата в Шампионската лига и изхвърли "дюшекчиите" от Европа - а това вещае задълбочаване на финансовата и игровата криза в клуба.
Тъй като Атлетико очевидно върви надолу още от миналия сезон, провалът в Шампионската лига нямаше как да не даде нова сила на слуховете за уволнението на Симеоне.
Заговори се, че шефовете се оглеждат за заместник на аржентинеца и са си избрали селекционера на Испания Луис Енрике. Но скоро дойде опровержението от авторитетното радио COPE - Симеоне няма да ходи никъде, а ръководството счита случилото се за едва първи провал за последното десетилетие.
Дори се изразява амбиция, че оттук нататък Атлети ще се бори за титлата в Ла Лига, макар че вече изостава с 9 т. от лидера Реал Мадрид.
Надеждите за нещо повече през тази кампания изглеждат по-скоро фантазии, гледайки играта на тима, който вече не показва обичайните си силни страни. Това не е онзи Атлетико на Симеоне, който разполага с желязна защита, бори се до последно и е способен да превърне всеки мач в битка на живот и смърт.
Играчите са разколебани и разсеяни и пускат лесни голове, а футболът на Симеоне изглежда все по-далеч от модерните тенденции в играта.
Когато президентът Енрике Сересо говори колко вярва на треньора, той най-вероятно има нещо друго на ум - например солената неустойка в договора на Чоло в размер на 14 млн. евро.
През последния сезон и половина, в Испания често се говори, че две неща задържат Симеоне на "Сивитас Метрополитано". Едното е тлъстият му договор до 2024 г., а другото е неугасващото желание да спечели Шампионската лига след двата болезнено загубени финала преди години.
Договорът още е в сила и с него Чоло поддържа титлата "най-скъпоплатен треньор в света", но европейската мечта се отдалечава и последното място в група с Порто, Байер Леверкузен и Брюж казва достатъчно.
Когато някой попита как Симеоне си е извоювал да бъде №1 по заплата сред колегите си с непривлекателния футбол, който практикува, обикновено отговорът е: вижте какви постъпления от евротурнирите осигурява.
Наистина кампаниите в Шампионската лига и Лига Европа малко или много успяваха да покрият заплатата на наставника, която се изчислява на около 3.3 млн. евро месечно.
Симеоне е по-добре платен от почти всички футболисти във водещите 5 първенства на Европа, но европоходите плюс специалната му връзка с публиката и обичта от трибуните му придават почти митичен статут.
Миналия сезон например клубът получи 40 млн. евро от УЕФА за кампанията си в европейските турнири. Сега обаче "Марка" изчислява, че заради отсъствието от евротурнирите през пролетта, загубите ще достигнат около 20 милиона.
Така ще се отвори нова дупка в бюджета на затруднения финансово клуб.
В испанския елит вече доста клубове имат финансови проблеми и макар че тези на Барселона се обсъждат най-много, останалите също страдат в по-голяма или по-малка степен.
Постепенно Атлетико Мадрид се превръща в най-страдащия от всички. Миналата година "дюшекчиите" трябваше да положат значителни усилия, за да избегнат проблеми с финансовия контрол на Ла Лига.
Те вдигнаха капитала си със 180 млн. евро, дошли от американски фонд, а "Марка" пише, че са били взети и още 300 млн. краткосрочни заеми.
Клубът работи и по спешно намаляване на разходите за заплати, като моли няколко от основните си футболисти - Антоан Гризман, Жоао Феликс, Коке, Ян Облак и Тома Лемар - да се съгласят на по-ниски възнаграждения. Лемар и Облак вече са се съгласили, а според "Екип", Диего Симеоне също е бил засегнат и е получил 300 000 евро по-малко за миналата година.
Трансферът на Гризман пък предизвика поредица от главоболия и до един момент от сезона той беше пускан след 60-ата минута в мачовете, за да се избегне задължително плащане към Барселона в размер на 40 млн. евро.
Каталунците заплашваха със съд, но накрая двата клуба сключиха споразумение за 20 млн., което отново идваше твърде висока цена за Атлетико, но се говори, че Симеоне лично се е намесил, за да убеди шефовете да решат въпроса.
Затова отпадането от евротурнирите е просто поредният финансов удар и той най-вероятно ще доведе до продажба на футболисти.
№1 на сергията би трябвало да бъде Жоао Феликс, оказал се най-скъпата резерва в световния футбол.
Португалецът не беше титуляр в нито един от последните пет шампионатни мача, а представянето му въобще не отговаря на смущаващите 126 млн. евро, платени за него на Бенфика.
Феликс няма гол през този сезон и неразбирателствата му със Симеоне не са тайна. Неговото привличане продължава да буди недоумение, защото той не изглежда подходящ за стила на Атлетико и тимът се справя по-добре без него.
Но плеймейкърът още е само на 22 години и за него могат да бъдат взети добри пари, които поне известно време да стабилизират положението за клуба и за Симеоне.
Засега сигналите от клубното ръководство са за спокойствие и пълна подкрепа към наставника.
Преди време президентът Енрике Сересо беше казал за него: "Той е огромен актив за нас и може би всъщност хора отвън са тези, които не биха искали Симеоне да продължи".
Това становище едва ли ще се промени и Чоло би могъл да остане до края на договора си през 2024-та, освен ако сам не си тръгне.
Той донесе не само серия от успехи, но и нетипична за Атлетико стабилност, след като през миналите 25 години преди назначението му, клубът беше сменил цели 50 треньори.
Предишният собственик Хесус Хил веднъж направи шест треньорски промени в рамките на един сезон. На този фон 11-те години на Симеоне в Мадрид са същинско спортно чудо.
Но и най-добрите времена не продължават вечно - а за аржентинеца ще е по-добре да се раздели с "дюшекчиите" преди да се е превърнал в непосилна тежест за клуба, в който е толкова силно обичан.
