Франко Барези отне топката на Алесандро Алтобели в половината на Интер и я подаде вдясно към Пиетро Вирдис. Центрирането отиде към точката за дузпа, а 92 000 чифта очи, плътно строени на претъпкания "Сан Сиро" очакваха как ще завърши тази атака. Ето в такива моменти от футбола времето спира и сякаш картина на Пикасо е оживяла на терена.
Едно торнадо нахлу в наказателното поле на Интер. Торнадо в червено-черна фланелка, с дълга черна коса и физика на гладиатор. Премаза един от най-силните защитници в света Флувио Коловати и прати топката със страшна сила в мрежата. Бедният, стар "Сан Сиро"... Как издържа и не се срути тогава, никой не може да си обясни.
40 години минаха от онзи ден, в който Милан би Интер с 2:1, а победният гол влезе в позлатена рамка във фолклора на дербито. А и на италианският футбол. Безмилостният хулиган от Англия на върха на атаката на "росонерите" - Марк Хейтли, бе увековечен в този му момент, премазващ Коловати, в една от великите хореографии на Южната трибуна с миланисти.
Онова дерби от октомври 1984-та е само един епизод от живот и кариера, които са достойни не за филм, а за сериал. Някои от нещата в него наистина ще изглеждат твърде нереални и като художествена измислица. Но са се случили.
И ако не знаете историята на един от най-култовите типове, някога играли по терените на Англия и Европа, затегнете коланите. Ето я и нея.
Марк Хейтли е син на Тони Хейтли, който играе за Челси и Ливърпул през 60-те години, редом до легенди като Питър Осгуд при "сините", под ръководството на Бил Шенкли при "червените"...
Марк се ражда в Дарбишър, в къща, която е на средата на дистанцията между Нотингам и Дарби. Именно Форест е клубът, който му дава първи шанс след няколко години при юношите - взима го на проби в първия тим и на 17 години го пуска в два контролни мача, за да види Брайън Клъф какво може този грамаден за възрастта си играч. И да реши ще му предложи ли договор.
Форест по това време е току-що спечелил промоция в Първа лига и след месеци ще е шампион на Англия. След още година - на Европа.
Клъф вика в офиса си младежа след двата мача. Хейтли е убеден, че се е справил добре, вкарал е голове и в двата двубоя. Вместо това с влизането в кабинета на великия треньор-чешит, чува:
"На твое място не бих губил време да сядам на стола, синко. Нямаш бъдеще тук, а и не виждам как ще станеш футболист на професионално ниво, ако питаш мен. Търси работа другаде и не си губи времето."
Урок първи за момчето, което ще се научи да се съобразява с никого. И да не се спира пред нищо.
През лятото на същата 1978-а Ковънтри го взима на предсезонната си подготовка в Щатите, където среща Космос - суперотбора от Ню Йорк, в който са Пеле и Бекенбауер. В този мач не играе Краля от Бразилия, отказал се дни по-рано. Но германската легенда е на терена, като му се налага да пази 17-годишния Хейтли. След мача англичанинът влиза в съблекалнята на Космос и взима автограф от Франц, който пише на фланелката си: "Не се спирай пред нищо, атакувай все така мощно и вкарвай много голове."
По време на играта Бекенбауер е дал съвети на младежа, които Марк пази за цял живот. Как да "загърбва" бранител, как да търси "сляпата му страна", кога да дриблира, кога да подава. И днес Хейтли си спомня с усмивка как германецът го е наставлявал, въпреки че е бил съперник.
В първия си сезон в Ковънтри, естествено, вкарва победно срещу Форест на Клъф. Тича 60 метра, за да се израдва в лицето му и му крещи: "Помниш ли кой съм!?", след което добавя една дума, която англичаните използват като обида за човек, който твърде често задоволява сексуалния си глад сам, без помощта на партньор.
"Никога не му простих, защото се отнесе зле с мен", категоричен е лудият младок, който вече прави впечатление с агресивната си игра и енергията, с която тича по целия терен. Нищо, че е "деветка".
След четири сезона в Ковънтри си тръгва със скандал с мениджъра Боби Гулд, когото нарича със същата дума при раздялата. Изобщо, Хейтли не е човек, който спестява мнението си, независимо дали това се харесва на всички.
Отива в Портсмут във втора дивизия, където ниже гол след гол в първия си сезон. И през лятото на 1984-а Боби Робсън му се обажда по телефона в дома му на Южния бряг. Кани го в националния тим на Англия за турне в Южна Америка, с което разваля ваканцията на играча, който се кани да замине за Майорка със съпругата си.
Вместо това се озовава в Рио де Жанейро, където на 13 юни Англия ще се изправи с Бразилия. Вечерта преди мача Хейтли е убеден, че ще е резерва и ще е добре да запише дори минута. Но Робсън има други планове.
Марк започва на върха на атаката пред 100 000 на "Маракана". До него е лявото крило Джон Барнс от Уотфорд - друг младок, който вече е популярен в Англия, но светът няма идея за качествата му.
В последната минута на първото полувреме Хейтли сваля топката на Барнс, който тръгва срещу цялата защита на "златистите". Елиминира поред Леандро, Гомеш, Мозер и Жуниор, преди да прати топката край вратаря Коща, когото също е сложил да седне с финт. 0:1. Голът е изумителен и светът говори за него дълго, а мачът се предава в куп европейски страни - Италия, Германия, Франция...
В 64-тата минута "деветката" на англичаните сгазва огромния Карлос Мозер и бележи второто попадение. Никога преди или след онзи ден Англия не е побеждавала Бразилия като гост. Случва се само на 13 юни 1984-та, а Марк Хейтли се отличава с гол и асистенция за 2:0.
На следващия ден го мъчи тежък махмурлук.
БобиРобсън е дал команда "свободно" след победата на "Маракана" и играчите се прибират по светло в хотела след тур из барове и дискотеки на Рио. Докато опитва да преодолее главоболието в стаята си, в нея влиза Рей Уилкинс, съотборник в тима на Англия. Казва му, че е подписал с Милан преди седмица, но новината още не е съобщена от италианския клуб и се пази в тайна. И му доверява: "Гледат и теб. Вече са се свързали с Портсмут и дават 1 милион лири, за да се привлекат".
Хейтли е убеден, че Рей си прави майтап. Часове по-късно разговаря с един от шефовете на клуба си, който го намира на телефона в бразилския хотел. Потвърдено - Милан плаща 1 милион паунда за нападателя.
Това са трудни години за гранда. Той е пратен във втора лига в началото на 80-те, а след завръщането опитва да построи напълно нов отбор, давайки път на куп млади играчи. Съставът е от 23-ма италианци, Уилкинс и Хейтли. Тифозите не са в еуфория, защото същото лято са изпратили Лутър Блисет обратно към Острова, а английският нападател е направил ужасен сезон за любимия им "червено-черен" отбор.
Хейтли обаче е друга работа.
Гонят го в първия мач. Нещо, което става класика за кариерата му. Удря глава на някакъв нахалник в мач за Купата на Италия, а агитката вече има нов любимец. Напълно луд, винаги даващ сто процента за отбора, тичащ, енергичен, готов да брани с юмруци съотборниците и емблемата.
Пак го гонят през декември, когато удря една глава и на Даниел Пасарела, който преди това го е наплюл. Нарича го "плъх", а италианските медии се забавляват с този откачен англичанин.
Но не и преди на 28 октомври 1984-та да напише своята глава от историята на Дерби дела Мадонина.
Интер е големият фаворит, след като е спечелил шест поредни дербита, а и е с играчи като Румениге в състава. Милан е млад тим, който си стъпва на краката отново в елита.
Алтобели вкарва и логичното се случва - 1:0 за "нерадзурите". Стадионът е претъпкан, има 92 000, въпреки че стадионът е само за 78 000. Не се виждат нито пътеки между редовете, нито входовете на "Сан Сиро". Море от глави, знамена, страсти и пушек.
Ди Бартоломей изравнява за Милан, а в 65-ата минута Хейтли премазва Коловати и бележи победно с глава. Гол за историята. Гол за фолклора.
"Марк Атила", заключава "Гадзета дело спорт" в сравнително простичко заглавие за дербито. Прякорът е роден от Курва суд, където в последните минути на мача се запява "Атила, Атила..." Поводът - поредното единоборство, при което Хейтли е пратил на земята двама от Интер. Не може да бъде спрян, толкова е мощен.
Атила Хейтли става култов герой за агитката. Не може да излезе от дома си, буквално, без да го атакуват десетки тифози за автографи. Ултрасите го боготворят и днес, като на едно от знамената им се вижда силует на човек с дълга коса и озверяла физиономия. Това е той - Хейтли.
И днес в дома му в Глазгоу, Марк пази само два футболни артикула от едно време. Това са две снимки - черно-бяла и цветна. И двете са на онзи гол в дербито на Милано, снимани от два различни ъгъла. Това е неговият момент от историята на калчото.
Франко Барези го нарича Торнадото, защото дори на тренировка - да не си близо до него при единоборство.
"Не ми пукаше от никого - спомня си за този период. - Играех пред лудата публика на Милан за един велик клуб, летях по терена и бях готов да се бия за отбора. Не гледах никога състава на съперника. Не ми дремеше срещу кого ще играя. Италианското първенство през 80-те беше много силно, но мисля, че показах ясно какво мога."
21 гола в 86 мача, като за онези времена на изключително консервативен футбол в Серия А, не са никак лошо постижение. Играе три сезона за Милан, преди да бъде продаден месеци, след като клубът е придобит от Силвио Берлускони.
Президентът купува трите "лалета" Рууд Гулит, Марко ван Бастен и Франк Рийкард, въпреки че в отбора вече има двама чужденци, а по това време правилата се, че точно не повече от двама могат да играят.
На Хейтли му е ясно накъде отиват нещата, но няма намерение да си тръгва мирно и тихо. Не е такъв човек.
"Марк, какъв е проблемът?", пита го Силвио на тренировъчната база, след като отказва да се появи на събитие, организирано от боса.
"Ще ти кажа какъв е проблемът. Ти си шибаният проблем!", изстрелва в отговор нападателят. Берлускони е бесен, но англичанинът е разбрал, че дни по-рано шефът е наредил на треньора Нилс Лидхолм да го остави резерва за важен мач с Рома в Рим. Нещата са ясни - отиват към раздяла, въпреки че тифозите все така си пеят "Атила, Атила", настоявайки техният човек да играе повече.
През 1987 г. Рома предлага 2 милиона долара, за да го купи. Берлускони отказва да го продаде на съперник от италианското първенство. Когато обаче идва оферта от Монако, Милан казва "да".
И Хейтли се мести в друг свят. От лудия "Сан Сиро", пълен на всеки мач, в спокойната обстановка на "Луи II", където никога не играе пред повече от 7 хиляди души.
През същото лято среща един от хората, които са повлияли най-много не само в кариерата му. Арсен Венгер е треньор на Монако и го обожава. Това е първият му трансфер в клуба - "деветката" на Милан. Хейтли говори надълго и широко за футбол с френския треньор, като научава неща, които до момента са били далечни. Неща за подготовката, за режима на хранене, за начина, по който да пести енергия на терена в мачовете, за да е готов за решаващ удар, дори да е в последните секунди.
Венгер обаче има проблем. Иска "десетка", която да осигурява пасовете за "деветката". Хейтли има решение.
"Вземи Глен Ходъл", казва на треньора. Той пък е сигурен, че английският плеймейкър отива в ПСЖ. "Не е подписал нищо, ще стане след два дни. Имаме един и същ агент, знам го от него. Ето ти телефона, нататък си ти."
Венгер води Ходъл в Монако, а на първата тренировка събира отбора около двамата англичани и инструкциите са ясни:
"Господа, това е новата ни "десетка". Глен е гений. Няма да има нужда да тича и да се бори за топката. Искам всички вие да го правите, а после да я давате на него. Той знае какво да прави с нея."
Това, което Ходъл прави в онзи първи сезон е шеметно. 12 гола и 12 асистенции, повечето към Атила Хейтли, който с 14 е втори сред голмайсторите на първенството. Монако е шампион.
Това са велики години за английския нападател. На етажа под него в луксозен комплекс в Монте Карло живее Айртон Сена.
Бразилецът рядко е в този дом, защото пътува много с кервана на Формула 1. Но когато е в Монако, винаги намира време за мачле в огромния двор със съседа-англичанин. Сена е луд по футбола, разказва Хейтли. Следи отбори, играчи, говори със страст за играта. Двамата имат дълги вечери на верандата на апартамента на Хейтли с половинките им, в които пият бира и си говорят за футбол. Тоест - пие бира само Марк. Айртон не понася алкохола.
Не така седят нещата с Борис Бекер, който живее на 200 метра в съседен комплекс. И той се сприятелява с Хейтли, когото харесва като футболист.
"Борис обичаше бира, за разлика от Сена - смее се англичанинът години по-късно. - А партитата у тях бяха култови. Толкова много красиви жени на едно място не бях виждал."
В мач на Монако в третия му сезон чупи крака си в глезена. Но остава на терена, колкото и невероятно да звучи. Лекарите на отбора стягат ужасно глезена в бандаж и издържа още десетина минути, преди вече тотално да не може да седи на краката си. Усложнил е още травмата с това, като възстановяването е много, много дълго.
Губи титулярното си място, а Венгер - колкото и да го обича и да вярва в него, е принуден да се ослушва за оферти. Първата веднага спечелва сърцето на Марк "Атила" Хейтли.
Греъм Сунес - подобен на него биткаджия, му предлага да го вземе в Рейнджърс. Мести се в Глазгоу през 1990-а, където живее и днес. Това е неговият дом, а Рейнджърс се превръща в неговия клуб завинаги.
Не обаче, преди да дойде случката с Франк Синатра и "Джеймс Бонд". Тя е още в началото на втория му сезон Монако.
Двамата с Глен имат почивна неделя, след като в събота отборът е спечелил. Отиват в любимия им хотел в Монте Карло, барът на който предлага всичко, което може да се иска от един бар. Предстои една от "дългите недели" на двамата, завършващи с тежко прибиране пеш до домовете им след десетина бири на човек.
Но в бара, където обикновено в неделя е спокойно, влизат двама джентълмени в елегантни и видимо доста скъпи костюми. Придружават ги две великолепно облечени с пищни рокли дами.
"Това е шибаният Джеймс Бонд", казва Хейтли на Ходъл. И наистина - Роджър Мур, актьорът, който в онези години е в ролята на агент 007, е единият от двамата. Другият - Синатра.
Докато Глен се опомни да отговори, Атила е вече при тях. "Велики сте, искате ли да ви черпя бира?", казва директно. Те се споглеждат, благодарят учтиво и отказват, след което сядат на маса. Хейтли обаче настоява: Първото питие е от него. Синатра кимва, приема, но не казва нищо.
След няколко минути барманът носи бутилка от най-скъпото вино в бара на Марк и Глен. От великия певец. Жестът е върнат.
Ходъл твърди в автобиографията си, че рядко в живота си е бил толкова удивен, както от Хейтли, който си говори с двете суперзвезди на шоубизнеса, сякаш ги познава от деца. Но той си е такъв - директен, открит, енергичен. С прическа на рокзвезда, с кожено яке като на такава, в Монако всяка негова поява из заведенията е хитова.
В Глазгоу попада на мястото си, както никога до този момент.
"Съблекалнята беше велико място. Пълна с лунатици. Никога не съм предполагал, че могат да бъдат събрани толкова чешити в един отбор. Сунес бе свършил чудесна работа, за да сглоби такъв отбор", е разказът на Атила за онзи период.
Разбира се, гонят го още във второто му дерби със Селтик. Сунес му е казал ясно: "Ако мачът не върви, сбий се с някого, ритни някого - нека публиката се вдигне и съотборниците ти се събудят". Самият шотландец е бил такъв на терена, това вижда и в деветката.
Играе с цялото си сърце за емблемата на Рейнджърс, въпреки че заплатата му е пет пъти по-малка от тази в Монако. По това време вече е напълно осигурен финансово, дори движи строителна компания с братовчеди и приятели в Нотингам. Не играе за пари. Или поне - не това е главната му мотивация на терена.
Печели пет поредни титли с гранда от Глазгоу в един от най-успешните периоди на клуба. Сунес иска да го вземе в Ливърпул, когато става мениджър там през 1991-ва, но Хейтли обича Глазгоу, а феновете го боготварят. Остава.
Изгражда приятелства за цял живот - например с Али Макойст, с когото са двойка в атаката. Нарича го Алистър, за разлика от всички останали. Знае, че това дразни Макойст, но аргументът на англичанина е железен: "Не съм виновен аз, че майка ти те е кръстила така".
А в една дъждовна вечер на ноември 1992 г. записва още веднъж името си във футболната история.
Това е първата вечер на новосъздадената Шампионска лига. Две групи, осем отбора. Всички мачове са в сряда вечер, в един и същ час. В онзи ден светът гледа към Глазгоу, защото телевизионният двубой за всички страни, освен тези, чиито отбори играят по същото време, е Рейнджърс - Марсилия.
Гостите повеждат с 2:0, а домакините се мъчат из калта на "Айброкс". Това е страховит тим на Олимпик, който в края на същия сезон печели и трофея на шампион на Европа. Но в онази вечер Марк Хейтли е решен да не остави французите да си тръгнат с победа. Не понася този отбор още от времето му в Монако.
В 79-ата минута преборва Базил Боли и Гари Максуигън намалява. Само две минути по-късно Атила с глава изравнява и трибуните ще се срутят. Един от знаковите голове в историческата първа вечер на Шампионската лига в мач, видян от стотици милиони по света.
Това е третият велик момент в кариера, която е позабравена и подценявана. И в живот, който минава като на кино.
Връща се в Рейнджърс само за 4 мача през 1998 г., като по традиция получава червен картон в дербито срещу Селтик. Какво пак е направил ли? Удря една глава на вратаря на съперника Стюърт Кър. Никога не се променя - за добро или лошо...
Днес 63-годишният Атила Хейтли живее в Глазгоу със семейството си и се наслаждава на живот, който не е далеч от футбола. Не пропуска мач на Рейнджърс, но ходи на стадиона като фен. Не е ангажиран в клуба под никаква форма.
Бизнесът му в Англия върви достатъчно добре, за да се налага да търси работа във футбола. А и живее в ера на дипломатичност, толерантност (понякога и свръхтолерантност) и често - на лицемерие и твърде малко директност в отношенията.
Не ви звучи като свят, в който хора като Хейтли са на върха на пирамидата, нали?
