На 73 години сър Антъни Хопкинс е все така изпълнен с енергия и сила - и същевременно изглежда необременен с каквито и да е илюзии за професията си. Хопкинс е строен, облечен в черно и демонстрира отвращение към всякаква претенциозност или самозабравяне, така типични за звездите напоследък.
И все така не спира да руши романтичните митове за славата и шоубизнеса. Макар за всички да си остава най-вече познат с ролята на Ханибал Лектър от "Мълчанието на агнетата", в реалността той е твърде далеч от този образ - той говори меко, но на моменти разпалено, правейки равносметка на дългогодишната си кариера.
Сър Хопкинс, веднъж казахте, че колкото повече опитвате от живота, толкова повече той изглежда като сън. Има ли определен момент от живота ви, в който сте изгубвали представа за реалността?
По-голямата част от последните 30 години е такава. Резултат и проява на неща, за които съм мечтал като дете и съм желал като тийнейджър и млад мъж. Осъзнах това преди около 30 години. Помислих си: "Това не е реално. Нещата се случиха така, както очаквах, както си представях". През целия ми живот е било така и съм изумен от силата, която всички ние имаме. Изумен съм, че създаваме живота си, докато го живеем.
Мислите ли, че актьорите и режисьорите имат по-силен вътрешен свят? Хората често казват, че актьорите са по-емоционални, по-чувствителни...
Ами, аз винаги съм бил недоверчив към думата "изкуство", когато става въпрос за актьорството. Винаги съм предпочитал да бъда земен човек, който не вярва на високопарните изказвания за актьорството, така че съм склонен към това да бъда малко по-циничен. Но предполагам, че то все пак също е вид творчески процес. Актьорството е творчески процес, точно като режисирането и музиката.
Мисля, че креативните хора - като и аз смятам себе си за такъв, но това не означава, че задължително трябва да си актьор, музикант, или художник - но мисля, че ако професията ти е креативна, наистина имаш изострен усет. Но това не те прави специален.
Много актьори определено се държат, сякаш са специални...
Трябва да бъдем внимателни с това, защото когато започнем да вярваме, че сме специални хора и дишаме по-специален въздух, значи сме изпаднали в голяма беда. Това е пътят към лудостта. А много хора във филмовите студиа са такива. Те са убедени, че са специални. Мисля, че актьорите са благословени, или пък прокълнати - с този леко завишен усет, който трябва да демонстрират. Това е всичко. Това не означава, че си по-добър или по-висш от някого, а просто, че така работят мозъците ни.
Има ли някои режисьори от миналото, които наистина са ви вдъхновили?
Има доста - и всеки един от тях има необичаен начин на работа. Работил съм с Оливър Стоун, Спилбърг и с много други. С някои от най-добрите - затова казвам, че съм късметлия. Когато режисирам, се опитвам да следвам свой собствен стил. Естествено е да си повлиян от някого. Оливър Стоун е чудесен режисьор и съм виждал много филми през годините, но се опитвам да създавам със собственото си въображение. Искам да нарушавам всички правила и да направя различен филм, само защото това ми доставя удоволствие.
Актьорството помага ли ви да се чувствате млад?
Да. Млад съм! Да твориш и да поддържаш ума си зает е много разумно, защото ако не правиш това, започваш бавно да умираш отвътре. Въпреки че понякога се чувствам изморен и мисля, че трябва да се откажа, не искам още да се пенсионирам. Не, това ми харесва и смятам, че ако нещо ти харесва, трябва да продължаваш да го правиш до деня, в който просто не можеш повече. И така и мисля да постъпя.
Все още ли сте запален по актьорството?
Мисля, че бях малко обсебен от него, но вече не съм. Харесва ми да играя, но вероятно сега ми харесва още повече, защото е по-лесно. Не мога да работя в театъра, защото това е прекалено сериозно за мен. Това е като да ме поставят в затвор. Възхищавам се на хората, които могат да го правят, но аз не съм от тях. По-скоро бих живял живота си и междувременно бих поемал някоя и друга роля.
Как изглежда животът ви напоследък?
Свиря на пиано и това е моята любов. Чета, рисувам и композирам музика, така че имам доста творчески живот. Това не е защото съм вманиачен на тема креативност. Харесва ми да рисувам. Не знам дали съм добър в това, но го правя. Рисувам много бързо. Използвам акрилни бои и изглежда ми се получава. Животът ми харесва. Така че актьорството е нещо като добавка към всичко това.
Изглежда сте в хармония със себе си...
Иска ми се, когато бях по-млад, да знаех това, което знам днес - да съм се чувствал, както се чувствам сега, да съм постигнал един вид покой със себе си. Защото когато си по-млад, си много по-напрегнат и всичко ти се струва много по-важно, отколкото всъщност е. А сега гледам назад и си мисля: "За какво беше всичко това?". Нищо не е толкова важно, просто си живейте живота, защото сме тук за много кратко време.
Тоест ви е приятно да остарявате?
Да. Поддържам добра форма. Гледам се в огледалото и виждам бръчките, но не ми пука. Това е хубав период от живота ми. Не знам защо е така, но е така. Това да си смъртен е велико спасение, защото те измъква от всичко и това прави живота хубав, разбирате ли? Четете Карл Юнг. Смъртта прави живота ни по-богат, защото с нея свършва всичко. Никой от нас не знае къде отива и това му е хубавото.
Постигнал ли сте всичко, което сте искал да постигнете?
Повече от всичко. Имах голям късмет. Имал съм и проблеми в миналото, но човек продължава напред. Имах страхотен живот и съм много благодарен за това.
