За децата магията на коледните празници се дължи в голяма степен на идеята за съществуването на Дядо Коледа – усмихнатият старец с голяма бяла брада, който се спуска през комините в нощта между 24 и 25 декември, за да остави подаръци на послушните.
Концепцията за добрия старец не е само жест към най-малките или още едно проявление на консуматорската ни култура, но също така и метод за възпитание в много страни по света. За слушалите през годината ще има подаръци, за палавите деца – не.
Колко от малчуганите обаче вярват в съществуването на Дядо Коледа? Има ли някаква обща тенденция в това кога децата започват да се съмняват в това дали раздаващият подаръци старец е реален или измислица? И как да подходим с детето, ако то приеме твърде зле истината?
Търсенето на отговор на тези въпроси от десетилетия кара психолозите да провеждат различни изследвания, които, изненадващо, показват сходни резултати без значение дали се провеждат в САЩ или Европа.
Кои деца вярват в Дядо Коледа?
В това, че белобрадият старец ще се спусне през комина им, вярват около 85 процента от по-малките американски деца.
Изследване в Американския журнал по ортопсихиатрия от вече далечната 1978 г. показва интересна статистика в това отношение. В Дядо Коледа вярват 85 процента от 4-годишните американчета, 65 процента от 6-годишните деца и едва 25 процента от тези, които вече са навършили 8 години.
Макар изследването да е отпреди почти 40 години, учените посочват, че резултатите от него са валидни и до днес. Тези проценти на вярващите в Дядо Коледа деца през годините не са се променили особено и се потвърждават и от по-нови изследвания.
83 процента от 5-годишните деца мислят, че раздаващият подаръци старец е истински.
Това показва друго изследване, публикувано през 2011 г. в Журнала за знание и развитие. Близка до тази цифра е налице в още подобни проучвания през последните години.
"Децата започват да вярват в Дядо Коледа, когато са на възраст между 3 и 4 години, като вярата им е особено силна в периода между 4 и 8 години", обяснява професорът по психология Талия Голдстийн.
"Когато станат на 8 години, започва да се наблюдава спад във вярата им и те постепенно започват да разбират истината за Дядо Коледа", допълва тя.
Почти три-четвърти от американците казват, че като деца са били "посещавани" от Дядо Коледа. Един от петима казва, че е родител или настойник на дете, което вярва в добрия старец, се посочва в проучване от 2013 г.
В някои от европейските страни вярата в Дядо Коледа сред малките е много сходна с тази в САЩ. При изследване във Великобритания 92 процента от интервюираните 161 родители посочват, че децата им са вярвали в Дядо Коледа до навършване на 8-годишна възраст.
Срещите с Дядо Коледа влияят на децата
Около коледните празници хиляди мъже (а понякога и жени) по света си намират временна работа - слагат червен костюм, пълнят го с възглавница, ако нямат необходимите за ролята килограми, и залъгват деца по улици, детски градини и търговски центрове, че са „истинския” Дядо Коледа.
Оказва се, че това има особено отражение върху детския ум. Колкото по-често децата виждат жив „Дядо Коледа”, толкова по-вероятно е да го възприемат като истинския раздавач на подаръци.
Това показват резултатите от изследване, включващо 77 деца на възраст между 2 и 10 години. Децата са посетени от мъж, облечен като Дядо Коледа, в детския научен музей в Норуолк, Кънектикът. В седмицата след посещенията - дни преди Коледа, децата са интервюирани от изследователите, сред които е и Талия Голдстийн.
39,2% от децата вярват, че мъжът, с когото са се срещнали, е същият човек, който се спуска през комините, за да им донесе подаръци. Други 38,8% не вярват в това, но приемат, че мъжът, когото са срещнали, също живее на Северния полюс и комуникира с истинския Дядо Коледа.
13,8% казват, че това не е бил Дядо Коледа, но има нещо общо с него. Едва 1,3 процента са тези, които имат горе-долу "зрял поглед", посочва Голдстийн.
Те казват, че мъжът, който ги е посетил, не е бил Дядо Коледа, нито живее на Северния полюс. Те обаче също вярват, че той комуникира с истинския добър старец.
”Възрастта не се оказва фактор, по който може да се предвиди дали децата ще възприемат живия човек пред тях за истинския Дядо Коледа.”, обяснява Голдсийн. Не влияе и това какво казват родителите на децата по темата – дали това е истинският Дядо Коледа или не.
„Единственият фактор е това колко други дядоколедовци децата са срещнали през годината”, допълва професорът по психология.
Защо спираме да вярваме в добрия старец?
Същевременно възрастта и когнитивното развитие на децата показват кога те започват да губят своята вяра в белобрадото лице на Коледа.
„Не е случайно, че децата спират да вярват в Дядо Коледа в първите си години в началното училище. Това е периодът, в който те развиват по-сложни възгледи за това кое е възможно и кое не”, обяснява психологът Андрю Щулман.
Той и екипът са провели множество проучвания по темата. При едно от тях молят изследваните деца да измислят бързо списък с въпроси, които да бъдат зададени на Дядо Коледа. След това сравняват въпросите със способността на децата да различават възможни събития от невъзможните такива.
„Открихме, че колкото по-добре са се представили децата на нашия тест за оценка на възможностите, толкова повече скептицизъм се усеща в техните въпроси”, разказва Щулман.
Той дава пример с това как се променят въпросите на децата. От такива, които са по-фактологични и са свързани с цялата история около Дядо Коледа, от рода на „Колко висок е Северният полюс?” и „Как се казват джуджетата”, се преминава към въпроси, които са по-„тестващи”. Такива, например, са „Как се побираш в комините?” и „Как знаеш кой е бил послушен и кой не?”.
Децата, които от сляпа вяра в Дядо Коледа преминават в стадий на съмнение по въпроса, най-често се гордеят с това, че са разрешили нещо като коледен пъзел, обяснява психологът.
„Така те вече са част от една по-зряла група хора, за която не е задължително да вярва в Дядо Коледа”, допълва Щулман.
В някои случаи я има и обратната реакция – детето може да приеме тежко истината за съществуването на Дядо Коледа. Това обаче не трябва да притеснява родителите, защото се явява възможност за други важни житейски уроци.
Вместо просто да утешават децата си или да се опитват да ги залъгват, майките и бащите могат да изберат друг подход. За „Дядо Коледа” може вече да се говори като за духа на даване на другите, за да се възпита чувство за алтруизъм в детето, или като за начин да помогнеш на другите.
Темата дава възможност на родителите да помогнат на децата да осмислят света около себе си и да осъзнаят, че има хора, които живеят в нищета и имат нужда да им се подава ръка.
