Киностудио „Ямбол Пикчърс" представя:
една съвместна продукция на
„Ромивуд", фондация „Дром" и „Цар Киро Интегрейшън"
Режисьор - Емир Кустурица (ако се навие)
Музика - „Ку-Ку Бенд"
с гост вокалисти Сашо Роман, Кондьо и Софи Маринова
Сцена Първа:
Над Ямбол се смрачава. Жестока смрад на изгорели гуми задушава уплашените случайни минувачи в района на блок номер 20. Всички са с маски на лицата, като през грипната епидемия от миналата есен, придружена със заушка за десерт.
Сред тонове боклук пада поредният панел на блок номер 20. Крастави кучета лаят до прегракване, та чак рапират. Някой слуша Софи Маринова (без Устата). Сигурно е циганин!
Слънцето окончателно залязва. Излиза надпис в стил манга (ясно защо манга)- „Някъде в Страната на залязващото слънце"! Чуват се писъци и псувни на цигански. Камерата фокусира група мършави полуголи ромчета, които влачат огромно желязо от носещата конструкция на блок номер 20.
Сцена Втора:
Три човешки силуета дебнещо се промъкват към изолираната зона на блока. За да избегнат неприятна среща с патрулираща мургава двойка от травестити-азисовци, те се скриват зад едно бунище-небостъргач.
Камерата се приближава към първия силует и се оказва, че той много (ама много) прилича на Николай Бареков. Въпросният тихо кореспондира върху един микро-микрофон, вграден във фотополимер „шести горен".
За фон звучи Кондьо с кавър на Бари Уайт... или обратното.
„Имаме планина! Имаме планина... от боклук!" - развълнувано шепти човекът, който много (ама много) прилича на Николай Бареков.
Вторият силует е черно-бял, само на задника му свети червена точка с надпис Rec. Той много (ама много) прилича на Мартин Карбовски. Има камери, вградени в очилата, и шептящият му репортаж звучи горе-долу така: „Циганите са измет! Циганите са най-добрите! Циганите са напаст! Циганите са страхотни!..."
За фон на отечественофронтовеца звучи „Калашников" на Горан Брегович, без платени авторски права обаче! Изпълнява го оркестър „Ку Ку" по Скайп от Америка.
Силует Номер Три е с побелели коси и много (ама много) прилича на Сашо Диков. Той влачи огромна камера, работеща само с VHS-касети. Екипиран е с хендсфри и постоянно ломоти по него неща от сорта: „Петя, вече съм на бойното поле! Асене, приготви се да връщаш! Зрителю, слушай ме, зрителю!..."
Звуковият фон се сменя с кавър на „Бамболеро" на Джипси Кингс, изпълнен от Сашо Роман и озаглавен „Манголеро".
Сцена Трета, Четвърта и Пета:
Тук следват смразяващи венозната течност хорър обрати чрез брутални епизоди, в които тримата герои се вмъкват в зловещия блок номер 20.
Те се сблъскват последователно с гигантски уличен пекинез, мутирал във върколак след ядене на земетръсни шахти из блока.
После минават през мургавата магия на циганка-гадателка, гледаща на алумин. За ролята е желателно да се включи Теодора Стефанова. Зад нея - плакат на Силвио Берлускони по прашки.
Накрая тримата журналисти-камикадзета решават сложен пъзел „Тука има, тука нема" и проникват в подземните катакомби (някогашни мазета) на блок номер 20.
Следват гнусни картини, в които те пълзят между коне, магарета, овце, кози и дори трикрака крава, носеща името Севделина.
За по-зловеща визия се мяркат плъхове, мелез между бройлер и кукумявка и „жакузито" на Митьо Пищова, пълно догоре с червена боя (разбирай - кръв).
Финалът на сцена Пета е как хората, приличащи много (ама много) на Бареков, Карбовски и Диков (абе, това от английската дума „дик" ли идва???), застават пред входа на бившето бомбоубежище на блок номер 20 в Ямбол.
Сцена Шеста:
От вътрешността на бившето бомбоубежище се носи зловещо жужене, холерична кашлица и фалшиво тананикане на Вагнер. Помещението е влажно като ризата на Веселин Маринов след концерт.
В най-тъмния ъгъл се вижда човек с бяла коса, който много (ама много) прилича на Волен Сидеров. Той майстори голяма бомба, облицована с плакати на Чарли Чаплин. Или поне на него приличат...
В този момент при Човека, който много (ама много) прилича на Волен Сидеров, влизат тримата главни герои на хоръра. Следва кратък диалог, изпълнен с нерви и тегавост.
Човек, който много (ама много) прилича на Сашо Диков:
- Какво става тук? Какво правиш, Човеко, който много (ама много) приличаш на Волен Сидеров?
Човек, който много (ама много) прилича на Волен Сидеров:
- Разкарайте се оттук! Снимаме филм! Не виждате ли?
Човек, който много (ама много) прилича на Николай Бареков:
- Имаме новина - филм от мястото на събитието, едновременно със събитието! И как се казва този филм, Човеко, който много (ама много) приличаш на Волен Сидеров?
Човек, който много (ама много) прилича на Волен Сидеров:
- Римейк на „Таборът отива към небето"! След малко правим финалната сцена... и край!
Човек, който много (ама много) прилича на Мартин Карбовски:
- Това няма ли да доведе до жертви и разрушения, Човеко, който много (ама много) приличаш на Волен Сидеров?
Човек, който много (ама много) прилича на Волен Сидеров:
- Какво ти пука? Нали няма да пострадат ХОРА?
Сцена Седма:
В този момент навън се чува страшна олелия. Стотици цигани побягват панически от блок номер 20. Продължават да падат панели. Овце блеят, коне цвилят, а кравата... лилавее.
Журналистите, приличащи много (ама много) на Бареков, Карбовски и Диков се затичват към входа на бомбоубежището и питат бягащите навън какво се случва.
Мустакат ром-ветеран им отговаря на сносен български език, че Никола Саркози се обадил от Париж. Бил им освободил голям жилищен блок до Айфеловата кула и ги канел да се настанят на негови разноски.
Тук за по-голям ефект от главите на тримата главни герои излизат питанки и удивителни, като в комикс. Те хукват да отразят събитието под звуците на Рамщайн, записани с мобилен телефон в чалготека в Студентски град.
Сцена Осма (последна):
Човекът, който много (ама много) прилича на Волен Сидеров, държи два оголени кабела в ръцете си. Бомбата е вече завършена. Той не знае, че в блок номер 20 вече няма абсолютно никой освен него.
Тук има реплика от сорта „Аста Ла Виста, Манго" или „Айнцу-Цвайнцу-Драйцу-Бум!", но тя ще се реши на място при снимките.
Следва мощна експлозия, а Йорданка Христова запява „Джурджевдан" на кубински. Блок номер 20 се срива до основи и излиза надпис „Следва възмущение"...
P.S. Финални надписи не се предвиждат... защото циганите нямат писменост!
