Когато през декември 2017 г. се появява фалшиво видео, в което уж актрисата Гал Гадот ("Жената чудо") прави секс със своя доведен брат, реакциите са бързи. Изданието Vice, което първо пише за клипа, посочва, че става дума за фалшификат, при който е използвана нова технология за замяна на лицата на хора във видео. Още тогава е отправено предупреждението, че жертвите на т.нар. "дийпфейк" клипове могат да открият, че са участници в клип със сексуално съдържание, без някога изобщо да са се събличали пред камера.
Две години по-късно се предприемат сериозни мерки в борбата с този тип фалшиви видеа. Facebook обяви през януари забрана на "дийпфейк" клипове, а американският Конгрес предвиди милиони долари за разработката на технологии, които да засичат подобни фалшификати онлайн.
Страхът от "дийпфейк" клиповете на сексуална тематика обаче остава, защото налице е рискът от онлайн тормоз. Политици, знаменитости, дори обикновени, непопулярни жени с отмъстителни бивши приятели са потенциални жертви на тази високотехнологична форма на тормоз.
По-малко обаче се обсъжда отражението на този тип фалшиви клипове върху една много различна група жени: актрисите, чиито тела и участия във филми за възрастни се използват като основа за фалшива порнография.
В повечето случаи създателите на подобни фалшификати просто слагат лицето на един човек върху тялото на друг. Такъв е случаят например с актрисата от филми за възрастни Пепър XO, върху чието тяло е сложено лицето на Гал Гадот.
Актрисите във филми за възрастни през повечето време дори не знаят, че тяхната работа е била използвана за основа на "дийпфейк" видеоклипове. Това обаче не означава, че много от представителките на тази индустрия не се чувстват употребени, нито че самите те не са застрашени от тормоз чрез тази технология.
Актрисата Сидни Ледърс не е попадала на фалшиви клипове, базирани на сцени с нейно участие, но знае какво е работата ти да бъде използвана срещу друга жена. През януари 2019 г. онлайн започва да циркулира селфи, което Ледърс си е направила в банята. Снимката обаче е превърната в гол кадър на новоизбрания американски конгресмен Александрия Окасио-Кортес.
Ледърс разбира за снимката едва след като фалшификацията е установена и отразена в медиите, но въпреки това случилото се я смущава. В известна степен и защото Окасио-Кортес е политик, когото тя харесва и уважава.
"Не искаш да се чувстваш част от [тормоза над друг жени]", разказва актрисата. Но когато някой превърне твоя сцена от филм за възрастни в средство за тормоз, никой не ти дава право на избор.
Ела Дарлинг е не само актриса в подобни филми, но и маркетинг директор на компания за еротика във виртуална реалност. По думите й това да бъдеш превърната в оръжие в "дийпфейк" видео е "по-обективизиращо от всяка измислена причина, поради която хората, които мразят порното, мислят, че то е обективизиращо". По думите й това те превръща в инструмент, за да бъде наранен друг човек, и може да те накара да се чувстваш лишен от съдържание.
Не е успокояваща мисълта и че няма да вземеш участие в създаването на самия фалшификат. Дарлинг посочва, че въпреки това би се чувствала използвана в подобна ситуация.
Да работиш в бранша за възрастни и без това означава да свикнеш с това визията ти да бъде използвана по начини, с които не си напълно съгласен. Много подобни актьори са се снимали в една сцена, която след това е била разпространена със съвсем различен контекст. Актриси в средата на 20-те си години се шокират, когато виждат своя сцена онлайн, а там са описани като "мамчета" и "МILF"-ове.
С бума на пиратството в последните години този ефект дори се е влошил. Дори да се довериш на продуцентската компания, която снима филма за възрастни, след това създаденото съдържание се качва на други места из интернет и няма гаранция по какъв начин ще бъде описано. Или как една сцена ще бъде рязана, монтирана и в общи линии напълно променена от първоначалната идея.
С "дийпфейк" технологията тази ситуация отива на едно ужасяващо ново ниво. Актрисите вече не трябва да се тревожат само за гореспоменатото, но и че телата им може да бъдат "рязани" в стила на Франкенщайн във видео, което има за цел да тормози и унижи някой, който никога не се е съгласявал да бъде сексуализиран по този начин.
Това, разбира се, не е първото нещо, за което актрисите си мислят преди да заснемат сцена, разказва Ледърс. Те не са отговорни за агресивното използване на видеата с тяхно участие, но тези случаи стават по-чести, а неудобството да виждаш как работата ти се превръща в инструмент за тормоз просто ще бъде добавено към още една от опасностите на този бранш.
Тези рискове добиват и нова форма. Няколко компании за съдържание за възрастни са започнали да търсят начини да сканират телата на актрисите и да ги съхраняват като дигитални аватари, които после да могат да бъдат моделирани във всяка желана позиция.
Настоящите продукти не са особено убедителни - ясно личи, че става дума за компютърно-генерирани изображения. Но може да се предположи, че с подобряването на технологията тези аватари един ден могат да станат неотличими от истинските актриси.
Проблемите вече се проявяват. По думите на Дарлинг двойка актьори, които са се съгласили да бъдат сканирани, са разбрали, че дигиталните им аватари могат да бъдат вкарвани с клипове с кого ли не. Мъжът и жената всъщност са съгласни да участват само в клипове, в които са само двамата.
Дарлинг посочва, че подобни манипулации - чрез "дийпфейк" или дигитален аватар, могат да нанесат вреди и дадени актриси да станат неволни участници в сцени, които да навредят на личния им живот и работата им. Ако актриса например отказва да се снима в междурасови сцени, дигиталният й аватар няма да има такива задръжки.
Надеждата на Дарлинг е, че цялата индустрия ще се съобразява с определени правила и ще дава на актрисите да определят за какво може да се използва дигиталният им модел. От хората, които създават "дийпфейк" клипове, обаче не може да се очаква подобно разбиране. Нещо повече, ако двете технологии се преплетат, актрисите са застрашени от това телата им да станат безглави марионетки, които да се използват в невъобразими сценарии.
Това може да отнеме време, да. Въпреки всичко може да се предположи, че технологиите за манипулация ще стават все по-добри през идните месеци и години, което ще доведе до още възможности за тормоз. И трябва да се разбере, че това нечие лице да бъде използвано в подобен клип е само част от проблема.
Има го и моментът, че тези клипове превръщат актриси в дигитални марионетки, използвани за реализация на нечии злобни намерения или болна фантазия, без да се зачитат мнението и достойнството им.
