През 80-те години, когато рокендролът вече не е толкова млад, а актьорите в Ню Йорк никнат като гъби след дъжд, създавайки непоносима конкуренция, Самюъл Джаксън винаги е намирал сигурна работа в лентите, които режисьорът Спайк Лий снима в началото на всяко лято и които участващите актьори кръщават "летния лагер на Спайк Лий".
"Спайк беше нашият спасител. Всички бяхме актьори в затруднено финансово положение, но знаехме, че всяко лято ще отидем на летния лагер на Спайк Лий и ще спечелим достатъчно пари, за да отпразнуваме Коледа", споделя Джаксън.
Играта във филмите на режисьора е като ритуал и в биографията му има само две събития, които са поставяли под въпрос участието му в "летния лагер на Лий" - инцидентът в метрото и лечението му от наркотична зависимост.
На 14 декември 1988 г. Самюъл Джаксън се прибира с метрото, както обикновено. Слизайки от влака обаче забелязва как жената пред него изпуска нещо от чантата си. Той се навежда, за да го вземе и да го върне. "Нещо нетипично за нюйоркчанин", подчертава Джаксън.
Но докато го прави, вратите на метрото се затварят и затискат десния му глезен. По-голямата част от тялото му е на перона, а десният му крак е в капана на вагона. Влакът тръгва, дърпайки със себе си актьора, а с увеличаването на скоростта Самюъл губи равновесие и пада по гръб. Само раницата му го предпазва от масивна травма на главата и гърба.
Когато вижда пред себе си тунела, той започва да се примирява с предстоящата смърт, знаейки, че следващата стъпка е да се разбие в стената. Но тогава влакът внезапно спира. Един от пътниците е видял как той се влачи по платформата и е натиснал аварийния бутон.
Самюъл има късмет, че е жив, въпреки че след инцидента е приет в болница със счупено коляно на десния крак и скъсан менискус. Актьорът прекарва година и половина в рехабилитация и досега се шегува, че винаги ще има няколко допълнителни пирона в десния си крак.
На следващата 1989 г. обаче той е готов да се върне в летния лагер на Спайк Лий. Дадена му е роля на главорез, който събира дългове от хазарт, а заради травмата от метрото, героят му се сдобива със скоба на крака и бастун.
След края на филма актьорът се връща в Ню Йорк и отново тръгва по прослушвания, но този път щастието не му се усмихва толкова често, колкото преди. Кастинг след кастинг, той е отхвърлен за всяка роля, за която се явява, и не разбира каква е причина. Затварят му вратите дори за най-малките появи на екран, в които просто трябва да е фон на главния герой и да изглежда угрижен.
"Не знаех дали е заради куцащия ми десен крак, или заради воня на бирата, която съм изпил снощи. Но не ми даваха работа и трябваше да разбера защо", казва актьорът пред The New Yorker.
Джансън си урежда среща със сценариста и режисьор Нелсън Джордж с намерението да го помоли за някоя малка роля, но и да го попита дали във вида му има нещо, което включва сигналните лампички на кастинг екипите. Седнали на по бира, Джордж решава да е напълно откровен с приятеля си и директно му заявява, че ако не откаже наркотиците, ще се наложи да се сбогува с киноиндустрията.
До този момент никой не е казвал на актьора, че е наркоман, никой не е обръщал внимание на проблема му или го е молел да спре кокаина. Дрогата е толкова обичайно средство за справяне със стреса в средите, че докато не си проличи, никой не обелва дума.
"Бях наркоман, не бях на себе си през повечето време, но имах добра репутация. Докато се явявах в точния час за прослушванията и казвах репликите си без грешка, никой не дойде при мен, за да ми каже: Хей, човече, имаш проблем с наркотиците. Не, изчакаха да започна да пропадам и тогава всички ми обърнаха гръб", споделя актьора пред Vanity Fair.
Джаксън отдавна е спрял да се наслаждава на крека и кокаина, но твърди, че без тях е ставал доста раздразнителен и е продължавал да ги взема до началото на 1990 г.
В паметен ден от това лято Самюъл празнува предстоящата сватба на своя приятел и сценарист Рубен Сантяго-Хъдсън. Двамата пият текила от сутринта, а вечерта, препъвайки се, Джаксън се прибира у дома с една мисъл - "Трябва ми кока". Взима част от запасите си и последното, което си спомня, е как припада на пода.
Съпругата му Латяна и 8-годишната му дъщеря Зоуи го откриват в безсъзнание в кухнята, стискайки пакетчетата кокаин, и обезумяват. Веднага звънят на 911 и в рамките на следващите 24 часа животът на актьора отново е спасен на косъм, но е задължен и от властите, и от семейството си да се запише на рехабилитация, за да откаже наркотиците.
Джаксън прекарва точно 28 дни в център за групова терапия и ненавижда всеки ден от тях. По време на разговорите научава за себе си, че е ненаситен във всяко едно отношение. Например, ако си купи стек с 6 бири, няма да спре, докато не изпие и последната.
Но извън това, концепциите за "сурова любов" и личните изповеди пред останалите зависими, не са особено по вкуса му.
През цялото време, освен на семейството си, актьорът звъни и на Спайк Лий, за да следи развитието около новия му филм "Треска в джунглата". Режисьорът го иска за ролята на пристрастения към крек герой и Самюъл го уверява, че е готов да я поеме.
Но за всеки случай Лий звъни на съветниците му в рехабилитационния център и те са твърдо против. По техни думи лечението на Самюъл е започнало наскоро и е твърде рано да се доближава до боравене с наркотици, макар и да реквизитни. Научавайки какво са казали, актьорът веднага се отписва от центъра и не се връща повече.
Отслабнал и в абстиненция, Джаксън се връща на екран, готов да се срещне лице в лице със зависимостта си, но и да спечели малко пари за семейството си, чийто бюджет от седмици е на червено.
Ролята му дава шанс да осъзнае, от една страна, колко е голям капацитетът на таланта му, но и да се убеди от първа ръка, че ако не остави дрогата в миналото си, животът му няма да продължи по най-добрия начин.
"Когато видях как моят герой умира от свръхдоза, бях решен да убия тази част от живота си", разказва Самюъл пред писателя Гавин Едуардс.
Джаксън решава да отвори нова страница, което, както знаем, му се отплаща със солидно участие във филми на Куентин Тарантино и превръщането му в едно от най-разпознаваемите имена на Холивуд.
Днес, припомняйки си миналото, той осъзнава, че е направил много грешки, но е и събрал много истории, които си струва да бъдат разказани.
Затова и приема предположението на Гавин Едуардс да напишат заедно книга. Четивото е озаглавено Bad Mother Fucker: The Life and Movies of Samuel L. Jackson и от май 2021 г. е на пазара в САЩ и Западна Европа.
Разказите са искрени и учудват броя на незабравими събития, които могат да се случат в рамките на един човешки живот, а наркотиците остават само една и при това затворена глава от цялата история.
