По света вероятно има и по-тихи и застинали десетилетия назад във времето места.
Грийн Банк, САЩ, обаче е най-тихото и старовремско място в Америка. Ако тръгнете натам, шегуват се местните хора, си свалете или принтирайте карта. Няма да можете да ползвате GPS.
Грийн Банк, в щата Западна Вирджиния, се намира в сърцето на т.нар. Национална зона на радио тишина.
Там всякакви радиовълни са ограничени, а в най-рестриктивната част - напълно забранени.
Причината е, че в центъра на иначе обширната зона - общо близо 21 хил. кв. км, се намира чудовищно голям телескоп - Грийн Банк, един от най-големите радиотелескопи на света. Той тежи 7600 тона, висок е почти 15 метра, а антената му е толкова голяма, че може да побере футболно игрище.
Телескопът чува звуци от стотици милиони километри навътре в Космоса и е помогнал за редица открития.
Но му е нужна тишина, както и на околните няколко по-малки телескопа. Тя е наложена със закон, който спира всичко, което може да влияе - клетъчни телефони, Wi-Fi, безжични устройства и дори електрически четки за зъби и микровълнови печки.
Още доста преди човек да наближи малкото градче с под 150 жители, обхватът на мобилната мрежа изчезва, а радио не може да се "хване".
За останалите забрани има "радио полиция" - служител на реда, който следи със специална техника за поява на забранени сигнали, които могат да попречат на учените в обсерваторията, отново на име Грийн Банк, да чуят взрив на галактика в края на вселената.
Или пък най-накрая да открият доказателство за наличие на разумен живот извън Земята, прихващайки сигнали от разстояние 13 милиарда светлинни години.
Телескопът и обсерваторията са разположени именно в тази част на САЩ, защото освен няколко малки градчета, наоколо няма нищо - само планините Алегени, които по естествен път пазят телескопа от радиосмущения.
Мястото предоставя и добра позиция за наблюдение и слушане на Космоса.
В самия Грийн Банк пък доста от жителите са или хора, които работят в обсерваторията, или привлечени от тишината му. Част от тях вярват, че страдат от модерната болест електромагнитна свръхчувствителност.
Настоящият телескоп функционира от около 20 години, но мястото е определено за Национална зона за радиотишина още през 50-те години на миналия век, когато там се настанява Националната радио астрономическа обсерватория, a наблизо има и военни обекти.
В радиус от 1,5 км. от телескопа рестрикциите са най-тежки и не се допускат коли, различни от дизелови, тъй като свещите от други типове автомобили създават прекомерен шум.
Работещите там общуват с уоки-токита на специфични честоти. Забранени са и неща като дигитални фотоапарати и фитнес тракъри.
Особено рестриктивна е и зоната на 15 км около обсерваторията и там ограниченията също са строги - без безжични телефони и устройства, без микровълнови печки, блутут, безжични слушалки и тонколони. Не се допускат дори играчки или гаражни врати с дистанционно управление.
За хората наоколо това е нормална част от живота. Доста от тях дори се чудят на останалата част от света, която не може да се отдели от телефона си дори за няколко минути.
Мерилин Кригър, която е отраснала в Грийн Банк, разказва, че се е сдобила с първия си клетъчен телефон на 18 г., когато напуска градчето, за да учи в колеж. Не е съвсем "паднала от Марс" - и като дете е имала достъп до интернет - но не безжичен, както и до телефон и iPod - но без Wi-Fi.
Макар да се наслаждава на новооткрития свят, тя не може да свикне да е на линия денонощно.
"Забелязах, че приятелите ми се дразнят, че не могат да се свържат с мен моментално, а аз не следвах правилата за писане на съобщения, с които повечето от тях бяха отраснали", пише тя в местния вестник The Observer.
Мерилин просто не е свикнала да отговаря бързо в чата и за нея е обичайно да не може да бъде намерена в момента, в който излезе от дома си. "Не ми харесваше", спомня си тя.
Има и нарушители - волно или неволно, и за целта обсерваторията има и "полиция" - служител обикаля с кола със специално оборудване, с което може да улови забранени електромагнитни вълни - от нелегални Wi-Fi рутери до повредено електрическо оборудване.
Те ловят и поправят дори неща като изгризани от мармоти кабели и намокрени кучешки колибки.
Последният случай не е от скоро, но е емблематичен. След като в обсерваторията е засечен силен сигнал в околността, се оказва, че "шумът" е от отопляем под на кучешка колиба. Мокрото куче е заспало, влагата се просмукала надолу и подложката започнала да излъчва повече енергия.
Както и в повечето случаи, така и в този "виновникът" не е глобен, а от обсерваторията просто предоставили непромокаема подложка за пода на колибата.
Идилия. Чак да му се прииска на човек да се върне назад във времето и да поживее в Грийн Банк, Западна Вирджиния.
