Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Поколението Z, което живее на хаштагове и без желание да бъде себе си

"Зумърите са поколението на ситуационната политкоректност" Снимка: iStock
"Зумърите са поколението на ситуационната политкоректност"

Имате ли 19-годишна дъщеря, която, вместо да се занася с момчета, да ходи на дискотека и да си лепи детелинки и котвички на ноктите, е вечно начумерена, гневна и е убедена, че "баща" и "майка" са остарели концепти, консумирането на киноа е обида към коренното население на Андите и затова трябва да бъде забранено, както и рекламите за самобръсначки, защото внушават имиджа на токсичната мъжественост?

Имате, обаче е от тези с ноктопластика, не ѝ дреме за коренното население на Андите и все още се обръща към вас с "майко" вместо с "родител 1"? Поздравления! Този импровизиран тест показва, че дъщеря ви технически е представител на най-новото поколение Z, понеже влиза в конкретната демографска възраст, но на практика са ѝ чужди идеите и въжделенията на нейните връстници от западните страни.

Не казвам, че в България няма зумъри*, които да не реват в един глас с невръстни активисти като Грета Тунберг и сестрите Обама в подкрепа на социално значими (и страшно модерни) каузи.

Просто личното ми впечатление е, че тийнейджърите у нас, къде от здравословен мързел, къде от социална и политическа изостаналост, къде от балкански традиционализъм, не чувстват чак такава нужда да "канселират" всичко - от бинарните местоимения и статуите на "стари, бели мъже със съмнителна репутация" до "ангелите" на Victoria's Secret и използването на думи като "вагина" и "кърмене" във връзка с женския пол.

Милениалите са мъртви, да живеят зумърите!

Е, не буквално мъртви, разбира се. Но мъртви концептуално. Милениалите може и да ни се струваха неконвенционални с техните очила и чепици, изровени от гардероба на дядо, лайфстайла им на бавноживеещи и бавноготвещи, както и с желанието си никога да не пораснат като си платят най-после студентския заем, обаче зумърите направо ни озадачават. Правят ни шахмат с пешката.

И ни карат да се чудим какво, да му се не види, ние като поколение сгрешихме, задето са толкова сърдити, че ако можеха, биха ни изтрили с гумичка - нас и нашето време с всичките ни там полово-бинарни простотии, хомофобски вицове за "американеца, руснака и евреина" и отвратителни, свръхнадценявани филми, в които главната героиня нарочно се играе от човек от женски пол като Одри Хепбърн. Или Моника Белучи, моля ви се.

Всъщност нищо лошо не сме направили. Просто децата пораснаха и се събудиха. При това с всичка сила. И се превърнаха в "woke" поколението - поколението на новите будители и воини на справедливостта и социалното равенство.

Или поне искат другите да ги мислят за такива.

Какво е "woke"?

Първо на първо, да не се бърка с wok-тиганите. На тези, които знаят по-добре английски от бившия премиер и ранния Христо Стоичков, им е ясно, че това е формата за минало свършено време на глагола "wake" (будя, събуждам се), която обаче се използва вместо по-удачните граматически форми "awaken" и "woken".

Думата обаче си има своя еволюционна история, началото на която Оксфордският речник проследява до 1962 г., когато афроaмeриканският журналист Уилям Мелвин Кели я използва в заглавието на статия. В нея той описва как битниците си присвояват думи и изрази от жаргона на чернокожите.

През 2008 г. R&B певицата Ерика Баду изпя строфата "I stay woke" в популярната си песен Master Тeacher, a четири години по-късно туийтна същото послание в знак на солидарност с набедените за хулиганки рокаджийки от Pussy Riot.

Поредица от инциденти между февруари 2012 г. и април 2015 г. привлякоха общественото внимание върху дискриминационното отношение към младите чернокожи американци и палват клечката за пожара на народното недоволство. До септември 2016-а фразата "Black Lives Matter" се появява в Twitter над 30 млн. пъти, а фразата "Stay woke"** се превръща в символ както на самото движение, така и на хаштаг активизъм.

Постепенно призивът става общ знаменател на какви ли не каузи и движения, давайки по този начин възможност на зумърите да поразнообразят безличните си профили в социалните мрежи (където на практика те живеят), като се закачат към хаштагове като #TakeAKnee, #MeToo, #StopFundingHate, #ItsABlackThing, #HeForShe и т.н.

Деца с хамелеонска кожа

Всяко поколение влиза "във владение", редефинирайки ценностната система, лексикона и представите за нормалност и модерност на предходното. И това е нормално от еволюционна гледна точка. Ненормалното в случая е, че "woke" поколението е в процес тотално да редифинира концепцията за идентичност. В техния свят вече не е "cool" да си себе си. Вкъщи под завивките или в санитарното помещение - да. Но не и не пред другите.

И ако милениалите се откроиха като поколението на политкоректността, то зумърите са поколението на ситуационната политкоректност.

Ето каква е тънката сметка, която си правят:

Самоопределянето със стандартните етикети "Иван, бял, хетеросексуален, предпочитани местоимения: той, него" би те отвело само при белите, хетеросексуални, "небудни" смотаняци. Но представяйки се за "Джон-Матео, афро-латино, пансексуален, пол: небинарен, местоимения: ние, нас", вече разширяваш в пъти социалния си кръг.

Тактиката на поливалентната идентичност обаче не винаги работи безпогрешно. Особено за хората от шоу-бизнеса, които я прилагат с цел да приобщят по-голяма аудитория, както и да излъскат имиджа си до блясък.

Ето ви пример: през 2019 г. леко попрехвърлилата зумърската възраст и стриктно хетеросексуална певица Ариана Гранде реши да се направи на по-вървежна като пусна парчето "Monopoly", в което се пее: "Харесвам жени и мъже." Така де, какъв по-ефективен начин да яхнеш вълната на одобрение от страна и на гейовете, и на лесбийките!

Само че гей организациите я надушиха, че е преправулник, и я обвиниха в queer-baiting - маркетингова стратегия, която, както подсказва името, цели да "закачи" на кукичката представителите на ЛГБТК, представяйки някакъв продукт по начин, който би им се харесал.

Вече сигурно си мислите, че животът на мултикултурното Z поколение е някакъв кошмар, заради това, че им се налага да жонглират с няколко идентичности в зависимост от реалната среда и от очакванията на последователите си в социалните медии. И няма да сте далече от истината.

Защото ето така, бързо и безславно, моно-идентичността се превърна в ненужна пречка по пътя към социалното приемане и одобрение. В стока, която по всяко време можеш да спазариш за смяна с някоя друга. За да не те гледат накриво.

Разбирате ли сега защо е добре да се тагнете под #DontEatQuinoa, макар и много да обичате да я хапвате в комбинация с пиле и зеленчуци? Точно така - защото боливийците и перуанците веднага ще ви лайкнат поста. Или защо е добре да кажете в присъствието на виатнамец, че сте си правили ДНК тест за географски произход, от който сте разбрали, че всъщност сте 1/45-а виатнамец? Пак по същата причина.

Мдааа, зумърите определено не искат да живеят в миналото, където всеки беше такъв, какъвто пишеше в личната му карта. Те искат да живеят в бъдеще без расови и джендър етикети, без паметници и без памет.

Обаче нямате ли някак усещането, че зад парадната фасада на емпатията и социалната ангажираност, това са просто едни превзети лицемерчета, нарочно страдащи от диссоциативно личностно разстройство, които превърнаха хаштаг културата и културата на канселирането в патерица, на която да подпират осакатеното си его?

Деца без лица, за които да бъдат себе си е също толкова трудна задача в днешния свят, колкото и да сметнат наум корен квадратен от 2560.

---

* От "Zoomers" - представители на поколението Z, родени приблизително между 1995-2012 г.

** Бъди буден, нащрек.

Най-четените