Дизайнът е могъщата сила, която е способна да променя света около нас - от затвърждавани с години лични навици до организацията на транспорта в европейска столица.
Убедих се в това в Милано (какво по-подходящо място?), по време на конференцията Matter of Scale, организирана от Phillip Morris International (PMI). В рамките на малко повече от час имах удоволствието да се докосна до умовете на хора от коренно различни сфери, обединени от трансформиращата способност на дизайните, по които работят.
Представете си лодка-робот, която може да бъде една скромна, тихо бръмчаща революция във водите на изпъстрен с канали град като Амстердам или Венеция. Или пък устройство, побиращо се в дланта, което с "тиха увереност" променя един от най-масовите навици на човечеството. Или мебели, които се "изграждат" сами под вода.
Не е нужно да си го фантазирате. Те са реалност - дали позната на малцина в единия случай, дали масово популярна в друг.
За този един час, насочил погледите ни към в бъдещето, ви разказвам надолу:
Лодката-робот из каналите на Амстердам
Какво можем да направим за градовете си, за да ги направим по-устойчиви? Можем, например, да съчетаем традиционните строителни материали с растителност, когато се изграждат нови сгради. Както правят в много европейски градове, макар и не в българските, за съжаление.
Или можем да преосмислим мобилността и как се придвижваме из града.
Амстердам вече прави първото, а благодарение на екип от Масачузетския технологичен институт (MIT) е напът да промени и второто. Все пак говорим за град, където за мобилността е важен както асфалтът, така и разпръснатите навсякъде канали.
Така екипът на архитекта и инженер проф. Карло Рати ражда идеята за автономните лодки Roboat (очевидно е, но все пак - игра на думи с robot - робот, и boat - лодка). Става дума за устройства, приличащи на плаващи платформи, които сами се придвижват из каналите на нидерландската столица и имат редица приложения.
Могат да превозват пътници, да се събират накуп, за да "сглобяват" сцена над водата, или да служат като временна инфраструктура - няколко roboat-а един до друг лесно стават мост над канала.
Всичко това става възможно благодарение на семпъл, но ефективен дизайн. И на времената, в които живеем и в които е по-лесно да създаваш.
"Днес можеш да изградиш прототипи наистина бързо. Преди няколко години щеше да ти отнеме няколко седмици, днес можеш с 3D принтиране да го свършиш за един следобед", обясни Рати.
Така, когато направили първия успешен тест - с миниатюрна версия, се пошегували с кмета на Амстердам, че дори идеята за Roboat да се провали, ако малкият макет работи, могат да отворят компания за играчки.
Добре осмислената идея има и друго приложение - например върху Roboat може да се товари съдържанието на контейнери за боклук, сложени на брега на канала. След това автономната лодка откарва боклука по предназначение, спестявайки нуждата както от боклукчийски камиони, натоварващи трафика, така и от човешко участие в процеса.
И една хрумка в посока "Как да променим градовете си", съчетана с добър дизайн, дава началото на промяна, която утре може да облекчи живота на жителите и посетителите на град с население от близо 1 млн. души.
Устройството, което тегли света към бездимно бъдеще
Милиарди хора започват деня си с кафе. Други - с цигара. И може да бъде истинско предизвикателство да се опиташ да промениш този техен ритуал, носещ им усещането за комфорт и наслада. Да ги накараш да опитат нещо различно от това, което са правили през последните 20 години.
Това беше примерът за силата на навиците, който даде Масилимиано Ла Ровере, вицепрезидент "Дизайн" във Phillip Morris International. Животът на всеки от нас е една постоянна промяна. Именно в ритуали - като сутрешните такива, без значение полезни или не - откриваме комфорт, тъй като ни носят желаната предвидимост. Това прави и откъсването от тях така трудно.
Преди повече от десетилетие PMI вземат решението да отговорят на това предизвикателство, като се фокусират върху идеята за бездимно бъдеще. Първата голяма стъпка в тази посока e IQOS, изминал пътя от няколко хиляди потребители в Япония и Италия - първите държави, в които устройството е пуснато в продажба, до това днес да e добре познат и предпочитан бранд по целия свят.
Над 41,5 милиона пълнолетни пушачи са преминали към бездимни продукти по данни на PMI, а 41% от приходите на компанията за първата половина на 2025 г. вече идват от бездимни алтернативи. Решението се оказва правилно и от бизнес гледна точка - брандът достига стойност от 10 милиарда и излиза на печалба за по-малко от 10 години; постижение, което може да се сравнява с някои от големите технологични компании.
Как обаче успява да промени навика на толкова много пушачи?
"Дизайнът става катализаторът за позитивна промяна в човешкото поведение", обясни Ла Ровере в Милано.
По думите му задачата при IQOS е била да се създаде нещо, което носи разпознаваема идентичност, способна да издържи теста на времето. Привличащо вниманието, но не крещящо, а с "тиха увереност".
Дизайнът е този, който хуманизира технологията. Защото по думите на един от вицепрезидентите на PMI не хората трябва да се адаптират към технологията, а тя да се адаптира към тях и да намери място в живота им. Отношение, което се разпростира и в портфолиото на компанията - от електронните устройства до никотиновите паучове ZYN.
Както Ла Ровере разказва, именно трансформацията, през която PMI е преминавала, когато през 2018 г. е получил предложение да работи там, го е накарала да каже "да". И днес да бъде част от екип, който и чрез дизайна на продуктите си не просто трансформира индустрия, а се старае да изгражда по-добро бъдеще.
Столовете, които "растат" под вода
Дизайнерът Том Диксън има интересен път. От улиците на Лондон и мечтите да стане музикант до откриването на необичайно хоби - заваряването, което го тласка в творческия свят на дизайна.
"Интересното на заваряването е, че ти дава възможност да създаваш неща много бързо, да ги разглобяваш, да ги изграждаш отново и това, в някаква степен, се превърна в моята суперсила", разказва Диксън.
Ето така започва да създава предмети за забавление - като се вдъхновява от града около себе си и от индустриалните отпадъци и спомени от сриващата се британска индустрия. Водеща за него е идеята да превръща "боклук" - стари тръби, железа, волан на стар "Голф" и прочие - в "злато".
Но са нужни години, за да развие уменията си. Сам определя първите си опити като "много грозни експерименти".
"През първата година направих може би 100 стола и така се научих как да бъда дизайнер - правейки много грешки", разказа британецът по време на Matter of Scale. И наистина - снимките, които показа на някои от първите си "творби" потвърждават думите му.
Прогресът идва и го превръща в добре познато име в дизайна на мебели и осветителни тела. С развиващите се умения, идват и смелите хрумки. Интересен експеримент, който си прави в началото на века, е да раздаде хиляда стола в центъра на Лондон. Идеята? Който дойде, може да си вземе стол безплатно.
"Хиляда стола изчезнаха за шест минути", споделя Диксън и показва снимки на хора, които водени от алчност опитвали да вземат не по един, а по два стола със себе си. След това - каква изненада - част от столовете се появили в интернет, някои с цени до 10 хиляди евро. Доказателство за силата, която дизайнът има върху умовете на публиката.
Един проект, който Диксън не успява да реализира, е да създаде фабрика под морето.
"Реших, че ще произвеждам столове под вода за разнообразие. Което очевидно не е особено умна идея", признава дизайнерът, видимо спокоен в това да изтъква не успехите, а провалите си.
Макар идеята за подводен завод така и да не изплува, тя води до друго - Диксън открива как да създава интригуващи, уникални по вид столове с помощта на природата.
Тества идеята на Бахамските острови, поставяйки метални столове под водата. Чрез соларен панел към стола биват изпращани електрически заряди, които изсмукват калция от водата и го натрупват по метала, оформяйки естествена обвивка.
След четири години натрупването достигнало цели 20 сантиметра, но по-интересното е, че стимулирало коралите, които по столовете се развивали пет пъти по-бързо. С други думи, една дизайнерска приумица се оказва полезна и за заобикалящата я природа. Това е силата на дизайна.
Едно изказване се заби в главата ми от дискусията в края на конференцията - че лошият дизайн е този, който веднага забелязваме.
В същото време добрият дизайн не се набива на очи, точно защото е работещ и изпълнява по-голямата цел зад себе си.
А ако е наистина добър, има силата да променя. Разликата е само в мащаба - дали ще промени един-единствен човек, или целия свят. А може би и двете.
